Анна Манова
Младежка театрална студия към Читалище-паметник „Отец Паисий – 1859” представи във вторник /29.07/ пред самоковската публика премиерата на комедията на Бранислав Нушич „Госпожа министершата”. Постановката е на Васил Михайлов, адаптацията е на Панталей Гаврилов, хореографията е на Катрин Митева, а сценографията на Бисер Боянов. Участници в постановката са Катрин Митева, Анри Хаджийски, Габриела Василева, Кристиян Гочев, Бисер Боянов, Мирела Иванова, Пантелей Гаврилов, Цветелина Пешкова, Любослава Кьосева, Румяна Момчилова, Васил Михайлов и Манол Мурджев.
Талантливите млади артисти се представиха повече от блестящо в ролите си, като успяха да заразят с добро настроение публиката. Злободневните истини от живота ни днес и сега звучаха като реплики от театралите. Темите за личното облагодетелстване и за „силните” на деня бяха на дневен ред. За това как човек се самозабравя, когато има политическа власт над другите и неконтролируемото желание да бъде някой, да бъде уважаван. Често за уважението се плаща непосилно висок данък. Всеки важен пост, особено този на министър, води със себе и множество беди. Но най-интересно става тогава, когато истинската власт попадне в лапите на управлението в „сянка”. В конкретния случай – на министершата. В тази роля се беше „преоблякла” Катрин Митева. С изключителен финес и с тънко изпипване и отношение към детайла, тя успя да изиграе главната роля прекрасно. Предишната Живка, която закърпваше поредната бездънна дупка в семейния бюджет, бързо се превърна в Живана – не коя и да е, ами госпожа министершата. Същата онази, която преди бе тиха и скромна майка и съпруга, благодарения на повишението на мъжа си се трансформира във властна и раздаваща постове жена. Но, винаги се появява по едно но! Нищо не е така трайно в живота, който е на принципа на колелото – днес си добре, пък утре нищо не се знае. Постът, уважението, властта, парите – също се въртят. Те са разменна монета в този наш объркан и ограбен откъм ценности свят. Госпожа министершата, за да оцелее се забърква в много задкулисни игри, които са поднесени по един много приятен начин, преплетени с инжекция ирония и чувство за хумор.
Универсалните послания достигнаха до своя адресат, до публиката, която от своя страна се посмя за своя сметка. Защото това са тъжните и константни истини, които управлявят живота ни както преди, така и сега с неувяхваща актуалност. Същите тези истини, напомнящи ни, че фамилията винаги е по-важна от държавата и поста, определя битието на личността.
Актьорите от Младежката театрална студия подариха на самоковци час и половина смях и размисли над живота. Като на финала публиката се отблагодари за добрата им игра с бурни аплодисменти и купища цветя.
Васил Михайлов поздрави присъстващите и благодари на актьорския състав, който се е мобилизирал за първата си лятна премиера.
