Анелия Балабанова
2016 г. преминава под знака на няколко годишнини – от рождението на Елена Стоин – музиковед и етнофолклорист, и тази на Мария Йончева – краевед. Приживе в очите на много наши съграждани дъщерята на Христо Йончев-Крискарец беше като подвижна енциклопедия заради богатия семеен архив, който е с несъмнен принос за запазването и съхраняването на културно-историческото наследство на Самоков. Навършват се и 120 години от създаването на курорта Боровец, някогашната Чамкория. Вече вървят обсъждания по какъв начин да бъде отбелязано събитието. Многобройни прояви са планирани и по повод 80 години от утвърждаването на музейната сбирка към Читалище-паметник „Отец Паисий”, която получава статут на „Исторически, занаятчийски и художествен музей” и поставя на едно по-високо, професионално ниво дейностите и заниманията, свързани с опазването и съхраняването на културно-историческото наследство в района. В основата на музейната институция в Самоков са художниците Наум Хаджимладенов, Павел Францалийски, Христо Йончев-Крискарец, проф. Васил Захариев, Слави Генев, Георги Белстойнев. Историческите данни свидетелстват за това, че от 1957 г. музеят има постоянна експозиция. Тези, които следят по-отблизо и дейността на институцията, може би си спомнят, че сградата беше обновена през 2007 г. след основно саниране. Какво предстои като мероприятия през следващите месеци – подробностите от Веселин Хаджиангелов – директор на ГИМ-Самоков.
Г-н Хаджиангелов, 2016 г. преминава под знака на 80 години ГИМ-Самоков. Какви мероприятия сте планирали по този повод?
Тази година всички дейности на Музея са под егидата на 80-годишнината, откакто е утвърден правилникът за устройство и дейност на Историческия музей. Това е станало 1936 г. с указ на Министерство на просвещението и сме един от 19-те музея в страната по онова време, отговарящ на изискванията на музейното дело. Достатъчно значимо събитие, което ще отбележим по подходящ начин. От началото на годината ние предприехме дейности, които са в ход. Например в момента се реставрират някои икони от експозицията. Работим върху проект за устройване на фондохранилищата, за отопляване и създаване на климатични условия, подходящи за Художествената галерия. Вече обявихме, че тази година ще излезе едно много сериозно издание – представително, около 300-400 страници с твърди корици. Издание, което ще е гордост за всяко едно самоковско семейство да го има в своята библиотека. Свързано е с цялата жива история на Самоков в продължение на почти три века. Този архив, който наследихме от Мария Йончева, наистина е „Златен извор“, а не само името, което тя успешно му е сложила още приживе. В него са проследени почти всички стари самоковски родове със своите родословни дървета. Има едно огромно документално наследство, което ни е предоставено по волята на Мария Йончева във вид на снимки. Те са много, хиляди бройки и ще са ни необходими няколко години, за да ги обработим както трябва. Една голяма част от документацията сме я дали за превод от османотурски. Приносът на Историческия музей е в лицето на Невена Митрева, която ще е съставител на книгата. Тя успя да направи една подбор от това огромно наследство – важните, интересните неща, които касаят болшинството от града и то да влезе в книгата. По този начин целим изданието да стане много достъпно. Ето така се пише историята на България.
По отношение на текущата работа и експозициите какво предвиждате? Какво ново да очакват гражданите на Самоков и посетителите на музея?
Тази година стартирахме една инициатива, с която искаме да увеличим международния принос на музея и съвместно с Академията за културни иновации работихме много активно с Италия. Както знаете, през 2015 г. направихме едно съвместно мероприятие – концерт на един световноизвестен джазмен – Джовани Мателяно. Сега планираме нещо ново – представителна извадка на Югоизточна Европа и конкретно местата с обредни култове с хляба. Тръгнахме от най-далечната страна – Италия, и закупихме една експозиция от сицилиански обредни хлябове, която ще бъде наша собственост. В момента текат дните на Сицилия в София и на 29-ти март /няколко дни след техния празник на Сан Джузепе/ ще покажем тези обредни хлябове. Имаме договорка с Албания, Македония, Сърбия и Северна Гърция. Остават ни Румъния, донякъде Унгария и, може би, Турция. Предимно балканските страни, и не само. Желанието ни е да обхванем местата, където е останала тази традиция. Много изследователи смятат, че тя води началото си още от прабългарите. И действително като се види къде са разпространени тези обредни хлябове, се оказва, че те са там, докъдето са стигнали раздвоенията и пътешествията на прабългарите. Примерно цялата Югозападна част на Сицилия, най-вече провинция Трапани. Изложбата, която ще открием на 29-ти март в Националния етнографски музей, е под патронажа на Италианския културен институт. След като мине изложбата, ще я експонираме в Етнографския музей в Белчин. Амбицията ни е в продължение на няколко години да съберем такива обредни хлябове и да поставим началото на един нов Музей на хляба.
Пролетта и лятото са активен период за културен туризъм. Какви мобилни изложби ще приеме ГИМ-Самоков и вие ще гостувате ли някъде?
Самоков е една от люлките на българската фотография, тъй като първите български фотографи тръгват от Самоков и има преки доказателства. Затова сме постигнали съгласие и договорка – на 14-ти април гостуваме в Казанлък. Там е направен музей на фотографията и ние с всички свои доказателства ще им гостуваме. Същата изложба я преместваме през месец май в Кюстендил. Това е най-близкият културно-просветен център до нас и културните взаимодействия, които са имали и имат двата града от късното Средновековие до ден днешен, продължават. За международния празник на музеите – 18 май, ще открием изложба в Регионалния музей на Кюстендил. Тази гостуваща изложба върви с каталог. Обогатяваме поредицата на Исторически музей-Самоков, в която сме издали вече 10-на книжки, с още едно издание, посветено на първите български фотографи. Работейки по темата за фотографията, тя трябва да се надстроява и постепенно да придобие един завършен вид. Хубаво е един такъв престижен фотографски форум да се проведе в Самоков. Тази идея се роди с гостуването на изложбата „Дивото” и сме отворени за други такива гостуващи изложби. Месец май ще бъде стартът за една серия от гостуващи изложби, организирани от утвърдени институции, каквато е Центърът за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев” към Софийския университет. Друга изложба имаме от Археологическия музей, посветена на Самуил. Тя ще бъде показана на Цари мали град. Тук, в ГИМ-Самоков, ще имаме документална изложба за книжовното наследство и предвиждаме да я открием за 24-ти май. Планираме и трета изложба с празниците на Самоков през погледа на един италиански фотограф – зет на проф. Аксиния Джурова.
Връщайки се отново на годишнината, знам, че като част от проявите е заложена и една научна конференция. Разкажете повече подробности?
Венецът и основното мероприятие, посветено на годишнината, ще бъде именно тази национална научна конференция, на която сме сложили тематично заглавие „История на музеите и тяхното развитие”. Научен ръководител на конференцията е проф. Цветана Кьосева от Националния иистороически музей. Имаме заявени участия от Македония, от Сърбия. Важно е да се отбележи нейният приносен характер, защото всички доклади, които се изнесат, после ще бъдат събрани в книжно тяло. Надяваме се на финансиране от Министерство на културата за него и сме направили съответните постъпки. Конференцията ще бъде тридневна, като за последния ден е предвидена културна програма за участниците. Те ще имат възможност да разгледат културните обекти в района.
Ще се включите ли в отбелязването на 120 години Боровец?
Музеят няма как да не участва в 120-годишнината на Боровец. Вече проведохме съвещание, на което набелязахме някои задачи и започваме да ги гоним. Преценихме, че най-удачният момент за празнуване на тази голяма годишнина е периодът ноември-декември и тя да предхожда зимния сезон. Иска ни се честването да добие национален характер. Мероприятията около годишнината да се превърнат в една реклама, която да доведе отново туристите на Боровец. Такива, каквито бяха познати преди 20 години. Ние сме длъжни да заявим мястото на Самоков и неговата неразривна връзка с Боровец. Курортът е хранил половината град и ние трябва да направим всичко възможно това отново да стане така. Няма семейство в Самоков, което да не е близко свързано със зимния център. Колко хора са работили там – по лифтове, по съоръжения, писти, ски учители и т.н., това са поколения наред. А сега какво се случва, идва персонал и работи. Затова, отбелязвайки една такава годишнина, ние трябва да държим на това, че Самоков и Боровец винаги са били едно и също нещо.
Очертава се една натоварена програма. Ще ви остане ли време за рутинните неща и конкретно за археологически проучвания?
Да. Очаква ни един горещ археологически сезон. Положителната новина по отношение на Шишманово кале е готовият идеен проект за консервация и реставрация. Той мина през всички институции, получи съгласуване от Министерство на културата и може да се мисли, че са ни отвързани донякъде ръцете да кандидатстваме за финансиране. Дано по-скоро да се отворят оперативни програми. Проектът е много атрактивен и много хубав. До Цари Мали град като сложим един подобен обект, в една пълнота ще се обхване историческият развой и мястото на Самоков в Античността, а вече и в Средновековието. Това не изключва мащабна археологическа работа, защото на практика за тези седем години проучвания на Шишманово кале сме проучили една малка част от този мащабен археологически обект с площ 25 дка. Това е три пъти повече от Цари Мали град. Важно е да се подчертае, че Цари Мали град е един от най-успешните проекти през последните две години и половина в България. Това е видно и от интереса на хората към този обект. Вече спокойно говорим за численост 720 000 посетители, които са минали през Цари Мали град. За да продължи интересът към обекта, ние трябва да надграждаме, да проявяваме по-голямо творчество, да създаваме различни неща, които отново и отново да довеждат хората на това място.
