Младата поетеса Лили Драганова преди гостуването си в Самоков: „Човек е истински щастлив само ако прави това, което обича”

Самоков 365

Едно слънчево момиче от красивия и топъл Пловдив гостува в Самоков. На 29-ти юни от 19.00 часа в Хъб-а Лили Драганова ще представи своите „Бели стихове, писани на тъмно” и лиричните откровения, събрани в стихосбирката „Чудо”. Безспорно любовта е тази, която обединява двете творби. От нея талантливата девойка черпи вдъхновение, сила и емоции. С нетърпение очаква гостуването си в Самоков и запознанството с нови хора, пред които да „излее” душата си. Преди участието разкрива трепетите и вълненията си за читателите на „Самоков 365”.

Привет, Лили. Предстои твое гостуване в Самоков, което вероятно очакваш с нетърпение, трепет и вълнение. Разкажи ни малко повече? 

Наистина много се вълнувам, че ще посетя Самоков, защото само съм минавала през него, без да имам възможността да го разгледам и опозная. А всеки един град е като отделен човек – носи своето богатство – душа, ценности и енергия. Затова за мен беше истинско удоволствие да получа покана да представя стихосбирката си в него и по този начин да взема участие в културния му живот. Още повече, че Самоков е първото място, в което ще представя и новата си стихосбирка “Бели стихове, писани на тъмно”. Това го прави още по-специален за мен.

Откъде разбра за Хъб-а?

За Хъб-a научих от Деси Николова, талантлива народна певица, която се свърза с мен, за да ме покани. Разбрах от нея колко е важно за младите хора в града да държат буден културния дух на съгражданите си, да имат тяхно си местенце, в което да творят, да обменят идеи, да помагат и на другите да се развиват. Такова място е Хъб-а за тях.

С кои думи би се описала за хората, които не те познават?

Ако трябва да се опиша с няколко думи, то те биха били следните: любов, толерантност и идеализъм.

Как се роди идеята за първата ти стихосбирка „Чудо” и как се създават 150 стиха за по-малко от година?

Първата ми стихосбирка “Чудо” се роди под влиянието на фолклорното пеене, което изучавах в училище при Здравко Мандаджиев. Любовта в народното ни творчество е възпята по най-чистия и достъпен за нацията ни начин. Там тя е благородна и смела, възвишена и нежна. Пеех в училище, пишех стихове после у дома. Едновременно с това изучавах испански език по метода на д-р Лозанов при една прекрасна жена и педагог – Ирена Младенова. Тя също не спря да ме стимулира да работя върху себе си и стиховете. Нейно беше предложението да оформим стихосбирката като двуезична – на български и испански език. Така със съдействието на “Мост към корените” се появи и тя. Нейният първи тираж бе пуснат с благотворителна цел, за да стигне до повече хора и техните сърца.

Защо реши да озаглавиш „Бели стихове, писани на тъмно” втората си творба?

Втората ми стихосбирка “Бели стихове, писани на тъмно” е озаглавена така, понеже всички мои откровения в нея съм писала през нощта, осенена от творчески импулс. Имало е нощи, в които не съм и спала. По-интересното е, че вместо да се чувствам уморена на следващия ден, съм била два пъти по-заредена с енергия. Истина е, че човек е истински щастлив, само, ако прави онова, което обича.

Произведенията ти преливат от любов, това ли е основната движеща сила според теб?

Не познавам друго чувство, различно от любовта, което да е в състояние да изгради човека като пълноценна личност, да го облагороди и да го стимулира да се промени към по-добро дори. Всички останали чувства са производни от любовта. Тя е за мен основният двигател на цялото ни съществуване.

За какво мечтаеш и кое е твоето „Чудо”?

Мечтите ми са простички и лесно постижими. Мечтая да виждам навсякъде усмихнати лица, щастливи очи, споделена любов, опрощаващи жестове и детска невинност. Ако мога да предизвикам с един мой стих някое подобно състояние в човека, ще съм изпълнила личната си мисия.

Би ли дошла отново в Самоков по някакъв повод?

Бих идвала в Самоков и с повод, и без такъв. Обожавам планината и чистия въздух. Хората, родени тук, са истински късметлии.