Анелия Балабанова
Певец незнаен с обич ме създал — да бъде с мене в болка, в жал и в радост, по сватби и седенки все ме пял, люлял ме в люлки и хора на младост. Над рожби с мене свеждала глава невястата с мечти за плод наесен. Досети ли се вече за това, че аз съм вечната народна песен?
По какво можеш да познаеш, че една песен е народна? Много просто – в нея са събрани и пресъздадени по неповторим начин битът и душевността на българина. „Изплакани” са моментите на болка, страдание от нелекия живот, но и миговете на щастие, породени от различни поводи. Успяла е да надмогне превратностите и изпитанията на времето, помогнали й да просъществува и до ден-днешен. Текстовете са уникални, истински и живи. Мелодиите – също. Една от причините народната песен да е „вечна“ и да не губи актуалността си е, че извира директно от сърцето. Няма начин нещо, което звучи толкова искрено и истинско да не трогне и да не достигне дълбините на душата. За радост и в днешното забързано и динамично ежедневие има достатъчно последователи, които са осъзнали ценното в това живо културно наследство. Мост между миналото и настоящето. Народният изпълнител Деси Николова е от младите изпълнители, вдъхващи нов прочит на народните напеви. Доколко реалистично и оптимистично изглежда това? Според Деси няма невъзможни неща. По думите й в момента интересът към народната музика се възражда и дори изпълнители от други жанрове се насочват към нея.
Ще разкажеш ли за нашите читатели, от колко време се занимаваш с музика, с народно пеене? Как се развиха нещата при теб, за да те видим днес в ролята на прохождащ изпълнител, който търси своето място под слънцето?
От малка, от както се помня исках да пея. След 6-ти клас заминах да уча в Пазарджик, в профилирано училище за изкуства – специалност музика и народно пеене. Там учих четири години. Сега завършвам в ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград, специалност музикална педагогика. Мога да кажа, че всичко започва от семейството. Вкъщи няма ден, в който да не се слуша музика. Дали ще е на телевизора, на радио, на компютър и предимно народна. Израснала съм с народна музика – от бабите, от дядовците, от родителите ми.
Напоследък македонската музика придобива популярност, родопските мелодии и напеви също. Ти самата имаш ли предпочитания към конкретна фолклорна област и от какво са провокирани?
За момента в репертоара ми има и изпълнявам предимно пирински и македонски песни. Иначе пея и шопски също, но нямам все още записи. Всяка една област си носи нейната специфика и има хубави песни. За момента съм се насочила към пирински и се надявам да допълня с песни и от някоя друга област по-нататък.
Какво му е нужно на един изпълнител да придобие увереност на един завършен творец?
Най-напред много средства, за да може да правиш още и още репертоар. Където и да отидеш навсякъде ти казват – ами искаме повече репертоар. Обаче никой не се замисля, че без подкрепата, без участията няма как да стане. Всяко едно участие на мен са ми някакви средства и тези средства аз ще ги вложа в следващата песен примерно. Така, че реално много зависи от общините, от заведения и т.н. От хора, които имат възможност да канят млади изпълнители, а не само вече утвърдени имена. Те си имат публиката, имат си и изявите. Благодаря на общината за подкрепата и поканата към мен да взимам участия на организирани от тях събития и празници. Благодаря на семейството и близките си, които са неизменно до мен.
Може ли човек да се издържа от музика. Реално от това, което обича и може да прави. От това, в което е най-добър?
Трудно е. Макар, че би могло ако потръгнат нанякъде нещата.
Има ли екип, на който разчиташ или опората са твоите родители и твоето семейство?
Без екип няма как. Имам аранжор – Димитър Динев. Познато име и един от основателите на „Пирин фолк”. Доста изпълнители работят с него и аз се радвам, че имам честта да съм от младите хора, които могат да работят с него. Макар, че младите се насочват към хора с по-друг тип мислене, обаче той е интересен човек и с времето може да разбере всеки изпълнител. Аз записвам в Благоевград, в студиото към телевизионния център – звукозаписно студио с тонрежисьор Христо Филатов. Другият екип – финансов и емоционален, който стои зад мен са моите родители.
Имаш ли предпочитания и любими изпълнители, от които се учиш. В крайна сметка налага ли се даден творец и изпълнител, независимо в коя област да прави компромис между това, което е най-добро и комерсиално и масовите предпочитания?
Предпочитанията и най-доброто е да се слушат старите изпълнители. Оригиналните песни идват от тях. Това са Васка Илиева – македонска певица, Костадин Гугов. Според мен трябва да се намери баланс между личните предпочитания и интересите на публиката. Най-добрият вариант е да е нещо издържано, не прекалено комерсиално, обаче в същото време да може да се доближи до тях. В момента са такива времената, че хората това искат. Но пък и да е издържано и да е стилистично направено. Затова много благодаря на аранжора ми, който много добре ме насочва и съветва. От 2012 г. започнахме да работим заедно и така вече три години.
Кои са по запомнящите се твои участия извън Самоков?
Явявала съм се на фестивал в Невестино. Там имам страхотни спомени, страхотни емоции. Много хубав фестивал. Първата година участвахме с трио мои съученици от Пазарджик и бяхме удостоени с втора награда. Втората година участвах заедно с една моя колежка Спаска Василева. Трябва да я спомена, защото и в няколко от песните сме в дует с нея. Явихме се тогава заедно с нея и взехме първата награда. В Долна баня съм имала участия. По далече все още – не. Израснала съм с „Пирин фолк” и ходя всяка година. Все още има много фестивали на ниво.
Вече прекрачили прага на новата година, може ли да кажеш каква беше за теб изминалата 2015 г.?
Много пъстра и интересна като емоции. Направих няколко хубави песни, които прозвучаха и на новогодишния концерт в Самоков. На него им беше представянето пред публика. Една от тях ми е най-любимата в момента и се казва „Два орла се бият”. Тя е от разложкия край, от селата идва. Мисля, че стана най-добре. Изпях я много емоционално, защото беше с мисъл за моята баба, която за съжаление вече не е сред нас.
Какво планираш за следващата година. Какво ново да очакваме?
Без планове. Стъпка по стъпка, както ме води животът. Трябват ми още шест или седем песни, за да издам първия си албум. В момента половината е готов. Надявам се на повече участия и повече подкрепа.
На финала – какво е за теб народната песен и може ли да издържиш един ден без да пееш?
Без да пея се чувствам зле. Макар, че когато съм зле ми се пее най-много – и се мъча, и се ядосвам. Не мога без музика – без да слушам, без да пея. Песента за мен е живот.
