Зоя Станкова
Анелия Балабанова
Преди броени дни в Самоков притихна мелодията на един живот, който отекваше в много сърца на близки, приятели и ценители на изкуството.
През пролетта на 1932 година своя светъл житейски път започва Михаил Янков.
В семейството, в което израства и бива възпитаван, придобива ценни качества, които бележат пътя му напред в живота.
Средното си образование завършва в родния град. След гимназията започва трудовият му път като компресионист на язовир „Бели Искър”.
Военната му служба като трудовак преминава в мина „Бухово”, където прави и първите си музикални крачки в ансамбъл „Трудова повинност” – с ръководител Киркор Киркоров, а с другия си ръководител Енчо Багаров представят театрални постановки с музикални изпълнения.
След завършване на военната си служба започва работа като стругар във фабрика „Самоковска комуна”, откъдето кандидатства за задочно следване в МЕИ-София, което завършва успешно с година по-рано и започва работа като учител по машинно чертане в техникум „Никола Вапцаров”.
След техникума постъпва на работа в завод „Сигнал” – София, създаден на базата на слаботоковия завод в София. Решава се такъв завод да се построи в Самоков и от 1966 година Михаил Янков е назначен като негов главен механик.
Паралелно със строежа на завода започва и монтаж на машините и обучение на кадрите.
От есента на 1966 година Михаил Янков изпълнява всички ръководни функции в завода. През 1970 година започва работа в институт ЦНИТ МАШ – София. След това започва работа като инвеститорски контрол на новосъздаващия се Домостроителен комбинат в Самоков. Като същевременно обучава кадри – кранисти за подемните машини.
Работи като инвеститор в новостроящите се обекти – хотели и селища в к.к. Боровец към Инвеститорска дирекция, като контролира отоплението, вентилацията и технологичното обзавеждане.
През 1980 година се построява кабинковата въжена линия. Междувременно обучава кадри за лифтовете в Зимния център. Там се и пенсионира.
След 1990 година като заместник- кмет на Самоков прави инициативен комитет за създаване на фирма ВИК със самостоятелно снабдяване на града с ВИК услуги.
Въпреки че водата в Самоков идва по гравитачен път, гражданите плащат водата по-скъпо от другите селищни общини, които нямат такива добри условия и използват хидрофорни уредби.
Всички основни средства – канализация, водопроводи, са изградени със средства на Общината и доброволния труд на самоковци.
Създаването на общинско ВИК дружество е една от мисиите в живота му, която за съжаление не срещна своя завършек. До последния си ден обаче Михаил Янков не се отказа да се бори за тази идея.
Паралелно с общественика, с човека, с личността в Михаил Янков израства и творецът дълбоко вграден в културната памет на града. Човек – сърце. Душа – музика. Живот и съзнание, подчинени на всеотдайността към изкуството и подадената ръка. Един неуморим, вечно усмихнат и талантлив човек.
Михаил Янков близо 40 години участва в ръководството на мъжкия вокален квартет „Самоков” с неговия любим акордеон. В репертоара са включени песни и инструментални пиеси, от различен жанр – от Самоковската фолклорна песен, до класическите европейски творби, руски лирични произведения и латиноамерикански популярни мелодии.
През 2000 година сформира дамска вокална група „Септима” с цел да се популяризират самоковските градски фолклорни песни, записани от проф. Васил Стоин и издадени в сборника „Народни песни от Самоков и Самоковско”.
Първият концерт на вокалната група се състои през не толкова далечната от нас 2001 година в салона на Читалище-паметник „Отец Паисий-1859”, а след това има редица изяви на състава, придружени от немалко отличия и признания. Песните им са аранжирани тригласно и четиригласно от композиторите Константин Драгнев, Асен Карастоянов и Георги Тимев. Немалка част от тях са на ръководителя Михаил Янков.
Казват, че „скромността краси човека”, а Михаил Янков беше един безкрайно скромен и паралелно с това всеотдаен човек. Оценката в очите на хората значи много повече от всяка наша дума, а делата и това, което остави след себе си говори с лиричния тон на неговата творческа душа.
Незабравими ще останат делата му, както и дълго след него ще звучи музика, която ще напомня, че стойностните хора остават във времето и дните.
