Мария Галчева
“Работата на учителя е да накара учениците си да прозрат в собствената си вътрешна сила и жизнеспособност” Джоузеф Кембъл
Преди всеки 15 септември ни обземат вълнения и въпроси, но не можем да отречем, че за нас, българите, училището, въпреки превратностите на времето и на реформите, е храм и в него влизаме с необходимото уважение. Има и изключения, но зависи от обществото дали те биха се превърнали в определяща тенденция.
Учителят винаги е бил човекът, когото сме свикнали да ограждаме с безпрекословно уважение. Всеки помни своя първи преподавател, нали? Но и всеки следващ. Образованието ни е дадено за да ни преобрази, да освободи мисълта ни, да разшири хоризонтите ни, да подхрани интелекта ни и да ни научи да мислим правилно, ако това ни е възможно. Но не можем да го налеем в главите си сами и в това е магията и очарованието на учителя като цяло. А всеки един от тях е уникален и неповторим по своему.
Днес, ден след 15-и, се срещаме с един млад учител, който преподава от 5 години в Професионалната гимназия по туризъм. Неговото име е Михаил Михайлов.
Както казва Мишо малко по-надолу – внимавайте какво си пожелавате, защото мечтите имат хубавия навик да се сбъдват. Така става и с него. Посвещава усилията си на това да бъде максимално полезен на своите ученици и освен да им даде знания, се старае да ги „пусне“ в обществото като дейни и отговорни личности. Какво е за него учителството и с какъв поглед гледа към днешната младеж, вижте позицията му.
Поредният ти 15 септемри. Какво е чувството – улегнало или сърцето все още бие еднакво силно със звънеца?
За мен първият учебен ден винаги е изпълнен с много емоции, очаквания, предизвикателства. Нова учебна година – нов късмет. Този 15 септември ще бъде по- специален, тъй като съм класен ръководител на абитуриенти и за нас това ще е „последният-първи” учебен ден заедно! По повод 15 септември пожелавам на всички колеги здраве, търпение и всеотдайност през новата учебна година, за да постигат нашите ученици още по-големи успехи. А на учениците – следвайте съветите на своите учители и усвоявайте знанията, които ще ви помогнат да израснете умни, талантливи и добри.
Спомняш ли си първия си учебен ден? С какви спомени си останал оттогава?
Разбира се, че си го спомням. Първият учебен ден е онзи трепетен момент, който вярвам всеки от нас помни. Беше преди цели 22 години в ОУ „Митрополит Авксентий Велешки”. Бях толкова развълнуван, че чак не успях да си кажа стихотворението.
Кой момент в училище няма да забравиш никога?
Не мога да кажа с точност. Много са. Винаги съм попадал в класове със страхотни съученици. Имали сме невероятни преживявания заедно, както в прогимназията, така и в гимназията по туризъм. Може би най-запомнящ беше моментът, в който ми моята класна ми каза, че ще бъда знаменосец на училището. За мен това е огромна чест и отговорност.
Къде е мястото на българският учител в ценностаната система на българина?
Тук ще цитирам уважаваната от мен г-жа Янка Такева (председател на Синдиката на българските учители): „Мястото на българския учител е на първата редичка, защото всичко започва от словото, образованието и българското училище”. Днешните учители са едни от съвременните народни будители. Те трябва да се самоуважават, да изискват, да отказват, да протестират, да са граждански активни. Професията „учител” е сред най-уважаваните професии във всички времена и навсякъде по света. Образованието е предпоставка за икономически и духовен напредък, оттам и за благоденствието на една държава, а това се постига с добри учители. Нацията трябва да се грижи за своите учители, така както те се грижат за нейното бъдеще. За съжаление признателността към българския учител в настоящия момент е повече мит, отколкото реалност.
Какво те насочи към тази професия и как си представяше нещата? Има ли разлика с действителността?
Най-голямата „вина” да сбъдна своята мечта има преподавателката ми по география (сега моя колежка) г-жа Румяна Гамалова. Тя ме „запали” по тази страхотна професия още когато бях в 7-и клас. Винаги съм искал да застана на нейното място и да преподавам. И както се казва в една приказка : „Внимавай какво си пожелаващ!”. От Руми Гамалова съм научил много неща и искам да й кажа едно огромно БЛАГОДАРЯ!
Как се налага един млад учител?
С много хъс, мотивация, себераздаване, желание за работа и бъдещо кариерно развитие. Разбира се, че много важна е ролята на педагогическия колектив в който попада младия учител, както и ролята на директора. Смея да твърдя, че съм попаднал в един от най-добрите педагогически колективи в града ни и много мои колеги са мои приятели, на които мога да разчитам във всеки един момент. Човек, избрал учителската професия, трябва да бъде добър учител, който се стреми да бъде най-добрият – най-добрият специалист в своята област, най-добрият пример за своите ученици.
Какви са днешните деца и какъв трябва да си ти – учителят, за да отговаряш на техните нужди?
Учениците днес са изключително прагматични деца, които много точно преценяват усилията си. Те не са склонни да влагат повече усилия, отколкото са преценили за необходимо. Това, което може да мотивира днешните ученици е възможността да получат оценка, с която ще влязат в съответен университет или предпочитано училище. Днешните ученици са повече в „час” с новите технологии от нас учителите. Те растат в коренно различно време (въпреки че аз съм едва 12-15 години по-голям от тях) от нашето. Много от тях си мислят, че владеят виртуалното пространство. За съжаление обаче не използват правилно и по предназначение достъпа до информация, които получават от интернет и социалните мрежи.
Учителят днес трябва да е няколко крачки пред своите ученици, доколкото е възможно това със съвременните ученици. Именно това задължава учителят на 21 век да не спира да се развива. Изключително важно е да бъде отворен към промените и нововъведенията. В образованието има място за традиции, но то има нужда от глътка свежест – нови подходи, идеи, системи. Съвременният учител трябва да бъде новатор.
Какво искаш да научиш учениците си извън учебните програми?
На първо място искам да ги науча да уважават своите учители, своите родители, своите съученици и по- възрастните хора. Искам моите ученици да станат самостоятелни, мислещи и дейни хора в обществото.
