Мария Галчева
Уважаеми читатели,
всяка приказка има своя край. Така е и с нашата най-силна поредица „Мисия предай нататък познанието за родния край”. От лятото на миналата година във всеки брой на вестника разказвахме историята на самоковските ни села. Открихме уникални подробности за тях, благодарение на всички хора, които се включиха в издирването на позабравените факти.
В този проект на „Самоков 365” поставяме рекорд по брой външни събеседници и по изпътувани километри. Броят на хората, които се съгласиха да разкажат личните си спомени и истории за нас е наистина впечатляващ. Благодарение на вас, всички наши читатели станаха част от вашия живот. Чрез разказите си успяхте да отворите вратите на спомените не само за бита, но и за облика на селата, за нравите, за обичаите – т.е. за това, което ние търсехме – жив прозорец назад към миналото.
От разказите оживяха тъмните, хладни гори, буйните рилски потоци, тучните ливади, огньовете по празниците, полската работа, веселите тлаки и седенки, хората, сватбите. Оживя историята и то по най-добрия възможен начин. Видяхме видните, маданите, Рилския водопровод, символите на самоковско, създаването на училища, читалища, създаването на съвременния живот.
Но ние няма да спрем дотук. Всички разкази, които сме събрали, ще обединим в едно – книга, която ще бъде посветена на това. Един от основните постулати на „Самоков 365” е да пази и да съхранява родната ни история и затова грижливо ще я съберем в най-милите страници. Да пазим, за да предадем словото в ръцете на децата ни, за да знаят и помнят, че произлизат от едно наистина невероятно място. Да го пазят и те и някой ден да разказват на своето потомство за родния си край. Има смисъл, когато общността сама съхранява себе си и прави усилия да се увековечи.
Опитахме се да извлечем от града този тясно очертан географски ареал и да го покажем на сцената на миналото и на съвремието. Не беше лесно, защото се изискваше голяма доза безпристрастност. Но колкото и да е нелека тази задача, факт е, че с последния разказ за Ярлово сме завършили начинанието си без да се замисляме. Името Самоков заслужава да звучи гордо и да е ясно, че той не е изгубил времето си за еманципация.
Много е лесно да заклеймим идеята като невъзможна, но този път няма да сме прави. Защото сега Самоков не е град пример, но може да стане такъв, завръщайки се към корените си, търсейки там опорните точки, които да го реабилитират и да зазвучи в синхрон със съвременните условия на времето. Има неща, които са непреходни и се носят в сърцата. Това, че сме прегърбени под бремето на живота си, не ни прави по-малко самоковци, но в добрия смисъл на тази уж регионална дума.
Целият ни екип изказва благодарност към всички вас, които оказахте безценна помощ за осъществяването на тази мисия. Чест и почитания към родолюбивите ни съграждани, които са събирали материали, публикувани в книги, на които ние стъпихме. Чест и почитания още веднъж към хората, които ни приеха в домовете си и които слушахме с часове в захлас.
Всяка дума в поредицата е куршумът ни срещу забравата и нихилизма, меч срещу прахта на времето. Колко струва паметта на един народ, уважаеми читатели? Толкова, колкото да се събереш в няколко срички – роден край! Безценно!
