Анелия Балабанова
Четирима учители от „Заедно в час”, разпределени в две училища – СУ „Отец Паисий” и ПГ по туризъм ще преподават в Самоков през новата учебна година. Това са Йорданка Георгиева, Симон Желязков, Димитър Апостолов и Генади Генов. Мисията на „Заедно в час” е да подбира и подготвя изявени и способни професионалисти с различен профил, които да станат част от образователната система. Това са предимно млади хора, често завършили престижни специалности в чуждестранни учебни заведения, но избрали да се върнат в България. Открили в себе си своя „У” – фактор /да са учители и да преподават/, те се стремят да предадат познанието, което са натрупали на своите ученици чрез определяни като иновативни методи на преподаване.
Преподаването на учителите от „Заедно в час” се е превърнала в успешна практика за СУ „Отец Паисий” и се реализира вече пета година. „Имам изключително силно доверие на екипа на фондацията по отношение подбора на учителите” – коментира директорът на училището Лили Минкова. Като изключително преимущество тя изтъкна подкрепата на координаторите на фондацията, които оказват методическа и организационна подкрепа. По думите й учителят на „Заедно в час” е залог за успех и гаранция, че в образователния процес се развиват и уменията на 21-ви век. Като пояснение Л. Минкова уточни, че се акцентира върху развитието на онези качества на характера, които създават емоционалната интелигентност. Набляга се най-вече на извънкласните дейности.
Йорданка Георгиева е от онези млади хора, които откриват в себе си призванието учител. Макар и на по-късен етап тя решава да се впусне в това поприще, изпълнено с доста неизвестност, но носещо много радост и лично удовлетворение. От общуването с децата и стремежа да им предадеш натрупаното като опит и познание.
С какво Ви привлече „Заедно в час и това да се включите в живота на по-малките населени места?
Аз съм родом от Благоевград, но съм живяла в Симитли през по-голямата част от живота си. За мен град като Самоков не е провинциално и малко място. Завърших право във Великобритания, но със сигурност знаех, че искам да се върна в България. Това, което ме привлече да се присъединя към екипа на „Заедно в час” е, защото исках да съм част от организация и хора, които правят нещо за позитивното бъдеще на страната. Според мен все по-масова практика, а не изключение става това българи, които са били в чужбина да се връщат. Много от моите приятели са го направили и за мен това е една позитивна новина, на която не се обръща достатъчно внимание.
Правото къде остава и ще излезе ли някой ден на преден план?
Не съм го захвърлила и не съм казала, че никога няма да се върна към него. То си стои като нещо, което ми е харесвало да уча и един ден може би ще практикувам под някаква форма.
Как се озовахте в Самоков и в СУ „Отец Паисий”?
От „Заедно в час” ме попитаха къде искам да бъда разпределена като учител. Казах им, че няма никакво значение, стига да съм в пределите на България. Просто исках да има планина някъде близо около мен и избрах Самоков. Това е третата ми година тук. По принцип програмата е за две, но аз избрах да остана, тъй като имам ученици 12-ти клас и тази година завършват. Исках да изживеем заедно този вълнуващ момент.
Характерно за учителите от „Заедно в час” е, че практикувате малко разпространени методи на преподаване, определяни като иновативни. Как се приемат те от младите хора – учениците и колегите ви?
Нещата, които практикуваме като методи на преподаване не са нови. Ние не сме открили топлата вода. Просто аз и голяма част от колегите от „Заедно в час” сме в началото на кариерата си и мислим, че всичко на света е възможно и сме по-нахъсани. Това, което правим не бих казала, че е нещо ново, което сме измислили. В началото децата го възприемат малко странно тъй като ние правим неща, които те не правят във всичките си часове, но постепенно свикват.
Трябва ли да има повече млади хора, които влизат в час?
Да, със сигурност. Както във всяка една професия трябва да има движение на поколенията вътре, тъй като след едни пет-шест години тези хора, които са учители вече няма да бъдат и няма кой да дойде на тяхно място.
Вие самата искате ли да продължите да преподавате?
Да, много ми харесва. Незнам дали ще бъде тук и в този формат, но веднъж в образованието завинаги в образованието.
