ОбществоРегионалниСамоков

Миролюба Ташова: Желанието ми е мотополигон „Ридо“ да се развира и да е място за социални контакти

Анна Манова

Да стъпваш умело и уверено в една мъжка сфера, когато си момиче малко над 20-те години. Да си привлечен кръвно от шума на моторите, от тяхната сила и мощ. Да предпочиташ да си близо до пистата, вместо в някое кафене… Да, има и такива момичета! Такава е й тя – Миролюба Ташова.

Мира е деен млад човек, който предпочита да запълва времето си със смислени неща и вярва, че ако не опиташ и не направиш първата крачка няма как да постигнеш успех, независимо с какво си се наел. Така през дъждовната пролет тя решава, че мотополигон „Ридо“ може да придобие нов облик и да му се вдъхне един нов живот. Както и самата Миролюба споделя, това трасе има своя история и важно значение за град Самоков.

Мотополигон „Ридо“ е една от най-старите писти в страната. Неговата история започва през 1970 година. На тази писта са се провеждали през годините множество национални, балкански, европейски и световни  шампионати по мотокрос. През последните две години, заради пандемията, се проведе едно състезание без публика и едно отпадна през 2021 г.

Мотополигон „Ридо“ се намира на общински терен, а средствата за неговото стопанисване са от делегирания бюджет. Миналата година с отделените средства и за сметка на отпадналите състезания бе поправен покривът на сградата към пистата. А тази пролет благодарение на инициативността на Миролюба Ташова, съдействието на доброволци и подкрепата на дарители, пистата и теренът бяха облагородени, а  сградата към тях бе реновирана. Пак по идея на Мира една от стаите в сградата е превърната в музей с експонати, предоставени от самоковци. А през месец юни мотополигон „Ридо“ бе домакин на втория кръг от „Купа България“.

За съживяването на мотополигона, за трудностите и предизвикателствата разговаряме с Миролюба Ташова.

Мира, прави ми впечатление, че смело стъпваш е една доста мъжка сфера. Нае се с нелеката задача да възвърнеш стария и позабравен облик на мотополигон „Ридо“, и то за кратък период от време. Какво ти струваше тази инициатива?

Беше наистина сложно занимание. Няма да скрия, че от начало беше доста страшно и никой не приемаше сериозно това, което правя. Но след това получих голямо съдейстивие. Реално имахме само един месец до първото състезание за сезона, което се проведе в началото на юни. Смятам, че съумяхме да направим доста неща на базата на времето, средствата и усилията. Един от основните проблеми беше, че бяхме набавили вече всичко, което ни бе необходимо за да започнем реновирането, но нямахме хора, които да свършат работата. Постоянно на терена имаше едни петима души, които много ми помогнаха. Това са доброволци от града, които приеха обновяването на терена за своя кауза и отделиха голяма част от времето и труда си. Аз съм им безкрайно благодарна. Много ми помогнаха г-н Богдан Николов и г-н Георги Янакиев – младши. Съдействаха ми и доста самоковски фирми.

Хубавото е, че накрая всички те видяха собствените си усилия реализирани. Мисля че това им донесе много стойност и осъзнаха какво всъщност са постигнали.

Твоята идея беше теренът да е отворен през този период преди старта на състезанието, за да може всеки, който иска да се включи с каквото може. Създаде също събитие в социалната мрежа, за да привлечеш още хора. Но си мисля че активността, особено в интернет, се изчерпва до един вдигнат палец и общи приветствия към доброто дело, но реално се включват много малко хора. Така ли се получи и сега?

Да, така беше. Единственото положително нещо, което мога да отчета, е включването на доста ученици в инициативата. Истината е, че директорите на училища бяха солидарни с каузата и пускаха ученици да идват на терен. Те извършиха голяма доброволческа дейност и вярвам че научиха много неща, освен физическия труд и чисто исторически за значението на това място за нашия град. Част от тях си припомниха как дядовците им са ги водили на мотокрос и какво това им е носило като емоция. Дори едно от момчетата, които ми помагаше, си купи мотор. И започна да кара, което е чудесно.

Както се казва, дори един човек още да е повярвал в инициативата, не е било напразно. Както и едно дете да прояви интерес към мотокроса и да започне да тренира. Споменаваш няколко пъти за историята на мотополигона в Самоков. Ти самата какво научи?

Това, което на мен ми направи най-силно впечатление и което до този момент не осъзнавах, е че това място носи стойност на почти всеки един самоковец. Когато търсех подкрепа, която получих от много хора под формата на средства и материали, разкавах за мотополигона. И почти нямаше човек, който да не подкрепи мен и идеята, и да не допълни нещо от себе си като спомен за това място. Уверих се, че мотополигон „Ридо“ е символ на Самоков.

Когато видя всичко готово – пистата да чака своите състезатели, теренът да е облагороден, сградата да е реновирана, как се почувства?

Беше странно. Хубавото е, че имаше много зрители, състезателите бяха наистина доволни. Хората, които ми помагаха през цялото време бяха много удовлетоврени. Това ми донесе много положителна емоция и съм благодарна, че се случи точно по този начин.

Каква ще бъде съдбата на мотополигона оттук нататък?

След състезанието оправихме пистата, за да може да се използва. Надяваме се да успяваме да реализираме повече състезания на нея през годината. Пистата ще работи постоянно. Като идеята е от средставата, които имаме да я поддържаме постоянно. Така че тя да може да се използва рационално. Имаме доста идеи, дори да направим школа за деца. Като цяло искаме това място да има своя живот и бъдеще. Получихме подкрепа й от Община Самоков. Миналата година заради отмененото състезание средствата залегнали в бюджета бяха използвани за ремонт на покрива на сградата. Желанието ми е да пуснем необходимата документация и мотоклубът да стопанисва терена.

Сградата е изцяло почистена и реновирана. Имаше доста неща, които изхвърлихме. Това, което направих аз е да обособя една стая за музей. Събраха се доста експонати. Хората непрестанно носят нови и нови неща. За момента имаме всички правилници от 1996 година до днес, които Федерацията е издавала, ботуши, множество снимки. Направихме един кът, посветен на Георги Янакиев – старши, който както знаете е допринесъл много за този спорт. Иска ми се да събера повече неща, които са свързани не само с мотокроса в Самоков, а като цяло в страната.

Идеята е мястото да стане социално, не само от гледна точка на мотокроса. Може да се използва за много и различни дейности. Дори за тиймбилдинги и мероприятия. Изобщо да има различна концепция, която да бъде работеща и актуална, за да може тази писта да се самоиздържа.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close