ИнтервюРегионални

Мира Радева: “Не е важно колко хора те слушат, а кой и как те слуша”

Жанета Димитрова

На 12 юли в читалище – паметник „Отец Паисий – 1859” се проведе авторският спектакъл „Франция, моя любов” на социолога Мира Радева, със специалното участие на композитора Александър Кипров. Под съпровода на пиано, Мира Радева изпълни своите любими френски песни на 20-ти век. Това беше третият концерт от спектакъла, като преди това на 31 януари го е представила в тесен кръг, а малко по-късно, на 27 февруари – вече официално пред по-широка аудитория.

Самата Мира Радева определи спектакъла като една сбъдната мечта и сподели, че причината да се осъществи този проект е самият Александър Кипров. Неговото предложение да напише песен за нея и да работят заедно я вдъхновява, така се ражда идеята за „Франция, моя любов”. Мира Радева споделя, че вече има записана песен, към която вероятно ще има и видео, а също така, че е получила предложение от Александър Кипров за още няколко авторски песни. Обединява ги любовта към френската музика и към френския начин на мислене, като цяло.

„Френската естетика дава полет за душата, френските песни са висш пилотаж поезия, в тях намират отражение най-интимните неща от живота, изразени без капка вулгарност”, споделя Мира Радева. Тя не скри възхищението си от начина, по който самоковската публика реагира на подбраните песните. „Тези хора, които бяха там реагираха уникално на всяка песен. Самоковската публика по нищо не отстъпва на софийската. Зад кулисите при мен дойде едно момиче, около 16 -годишно, оказа се, че е акордеонистка, такова вълнение видях в очите ѝ, достатъчно е един такъв човек да има, за да те вдъхнови. Дъщеря ми пък каза: „Мамо, ти си родена за това”, а това е такова щастие, усещането е невероятно. Българите могат да оценят френското изкуство, хората са готови за тази провокация, която носи спектакълът. Не случайно той започва по-лежерно, а личните истории, които носят песните на Ив Монтан, Жо Дасен, Джони Холидей постепенно превземат емоциите на публиката. Изключително бурно се приеха песните на Едит Пиаф и Далида, чиято история влиза в капана на обществените предразсъдъци на времето си. Много е важно бариерите в самите нас да бъдат преодолявани, да се научим да мислим по-разкрепостено, този смисъл носи спектакълът”, казва социологът.

Самоковската публика успя да стане част от спектакъла „Франция, моя любов”. „В залата на читалището беше уникално, като видях рояла, като чух акустиката се почувствах, като класическа певица. Не е важно колко хора те слушат, а кой и как те слуша. Ако тези хора, разберат какво искаш да им кажеш, а това определено се случи в Самоков, всяко усилие си струва и съм много щастлива, че получих този шанс. Усещането беше невероятно, благодаря на Общината, на организаторите, на Сотир Немов и на всички хора, които ме подкрепиха за осъществяването на спектакъла”, изказа благодарността си Радева.

В момента социологът, който се изявява в съвсем различно амплоа, се готви за поредното си участие и следващия гастрол на спектакъла си. Той ще бъде във Варна, на 23 август, на сцената на Римските терми. Но където и да пътува самоковското село Бели Искър е все в сърцето й, това е мястото, на което се завръща с удоволствие и с любов. И мястото, което с отговорност нарича дом. Именно там намира спокойствието на природата, а очите й непрекъснато търсят безкрайната шир на горските рилски пътеки. „Странно е за хората, че се занимавам с много неща. В Бели Искър отдавам под наем две къщи за гости и поради липсата на персонал, често се налага сама да се грижа за поддръжката им. Гостите, често ме виждат в ролята на домакиня и като ме видят с парцала в ръка са в тотален шок (смее се). Местното население постоянно се оплаква, че няма работа, но пък всички знаем, че работа има, липсва желание. Така че, често си пътувам за Бели Искър, но почивката отново не е пълноценна”, споделя Мира.

Освен това желанието на Мира Раева е в село Бели Искър да има живот, да кипи дейност. Точно поради тази причина решава да създаде фестивала  „Музика под звездите в Бели Искър”, който тази година няма да се проведе. „Преди 15 години в Бели Искър идеята беше да отворим това място за туризъм, да подпомогнем местните инициатори, да направим фестивали, като „Рилският зелник”, „Рок в Рила”, сега и „Музика под звездите”. Факт е, че къщите за гости се увеличиха многократно, но за съжаление, както и на други места се случва в България, ако 10 души работят 100 души се изправят срещу тях. Аз докато бях само подкрепяща фигура, като председател на туристическото сдружение, събирах само позитиви. В момента, в който отворихме собствена пицария и започнахме да даваме под наем две къща за гости, върху мен се изля цялата възможна злоба. Миналата година със съпруга ми лично финансирахме „Музика под звездите”. Подкрепа получихме единствено от бизнесмена Стефан Докузов, на който благодарим за помощта. Тази година се надявахме фестивалът да бъде на ново ниво, за съжаление кметът на селото каза, че фестивалът не се приема добре от хората на селото и не го искат. Бели Искър вече е място познато в цяла България, а и на доста места в чужбина, все повече хора идват тук. За жалост общинската власт не зае позиция в подкрепа на бизнеса. Оказва се, че в България човек е силен, когато е сам, а на Запад хората са силни, когато са заедно. Аз не съм се отказала, болно ми стана, че моите деца, които свириха последната вечер от фестивала миналата година, бяха едва ли не подценени. Имаше подмятания от рода на кои са те, с какво са толкова важни и прочие. Тук искам да споделя, че те тази година имаха възможността да участват в Международния джаз фестивал в Банско, който е 20-годишен, юбилеен. За съжаление сме много далече от западните разбирания за морал и за съвместна дейност, има още много какво да се учи. Уроците се учат по два начина, лесен и труден, ако не си научиш урока по лесния начин, то ще го научиш по трудния”, обобщи на финала Мира Радева.

Ето защо за момента ще я намираме или на сцената, изпълняваща френски шансони, или като управител на къщи за гости, или като собственик на заведение и със сигурност замисляща поне още няколко неща в перспектива.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close