Социолог №1 готви пред очите на клиентите си
Мария Галчева
Отворена кухня е символична, казва тя – клиентът гледа как пред него се приготвя поръчаното ястие. Това можете да видите в пицарията на най-известния български социолог Мира Радева в пицарията и в село Бели Искър. Нейният магнетизъм и положителна енергия са заразителни, защото нейните планове са много мащабни и се надяваме занапред да бъдат орисани с много късмет и скорошна реализация.
Това е едно много откровено интервю, в което тя говори за идеята да се появи „Сладко и солено”, за наблюденията си по света по отношение на това как се развиват човешките общности и къде изоставаме ние. Но нека започнем от началото…
Как животът Ви доведе в бели Искър, за да оставите тук сърцето си?
Аз не съм дошла тук от вчера. Купихме къщата си в Бели Искър през 1998 година. Признавам си, че това беше любов от пръв поглед към това място. Никога преди това не бях идвала, учила съм се да карам ски на Боровец, тъй че хората оттук са ми много мили и използвам повода да поздравя Георги Брашненков. Това е човекът, който научи цялото ни семейство да кара ски.
Въпреки че съм родена във Варна, за мен това е другото ми родно място, влюбих се в планината. Когато дойдох в Бели Искър, къщичката беше много малка – около 40 кв.м., тя принадлежеше на Петър Григоров, който е бил землемер на самоковския регион, и на архитекта Ралина Кохужарова. За съжаление и двамата вече са покойници. Усетих веднага духовната връзка с тези хора, вследствие на което Ралина стана наш семеен приятел.
През 2002 година, когато се прибрахме от Калифорния, видях как там се подкрепят хората, как си подават ръка едни на други и си казах, че не е възможно ние тук да сме най-големите глупаци, които да не могат да се организират. Тогава, благодарение на кмета на селото Крум Георгиев и на група хора, които са по-отворени към света направихме местно туристическо сдружение „Бели Искър”.
Какво се случи с него и какви изводи можем да направим за хората оттук?
За мен е парадоксално, че до момента то е единственото сдружение в целия регион, което е много тъжно, защото в крайна сметка, докато българинът не преодолее максимата „Всяка коза за свой крак”, ще страда, защото няма да има защита най-общо срещу всякакъв вид издевателства и ескплоатация, на които сме свидетели всеки ден. И освен това няма да се чувства щастлив, защото сам човек не е щастлив. Хората могат да бъдат щастливи само в общности, заедно с другите. За съжаление ми се струва, че този край е много далече от духа на колективизъм и особено младите хора.
Това смяна на попрището от социологията към туризма и ресторантьорството ли е?
Това не е смяна на попрището, защото институтът, който ръководя вече повече от 25 години продължава да функционира. Там съм изградила един много стабилен екип, който много добре знае, че работейки за института, всъщност работи и за себе си. Въпреки заетостта ми през последните месеци, имам заделени дни, когато ходя там, за да ги подкрепям с каквото и както трябва. Освен това голяма част от нашите клиенти искат лично с мен да се видят и говорят.
Това е по-скоро разширяване на моята амбиция да направя региона и по-специално Бели Искър едно туристическо място, където хората да се чувстват добре. Пряката причина дойде с това, че май месец миналата година обявих в два чужди сайта моята къща под наем и тук започнаха да идват американци, англичани, руснаци, украинци, италианци. Има интерес, колкото и да е парадоксално, от французи и от швейцарци.
На какво е базиран този интерес?
На базата на атрактивната цена и на красивата природа. Бях очарована от начина, по който чужденците се отнасят към мястото. Идваха тук и казваха, че не е възможно да е толкова красиво. Отзивите са повече от добри, което изпълва сърцето ти с гордост. Когато ни питаха за подходящи места за хранене ги или препращахме към „Последен грош”, или към Боровец. В един момент, при наше пътуване в Алпите, видяхме, че в едно селце, което е запазило автентичния си вид с хамбарите, с плевните, въпреки че отдавна вече там няма животни, имаше три заведения. Тогава за пореден път си казах, че ние българите вода газим, а жадни ходим.
Така ли се появи идеята за пицарията?
Да, но разбира се в началото всички казаха „Няма да стане”. Искам да кажа, че негативната нагласа на българина тръгва от майката с нейното постоянно „Не!” от най-ранна детска възраст и продължава през целия му живот. Не разбирам целия този негативизъм. Заедно с моя съпруг казахме, че това ще бъде заведение, което веднага заявява към кого е адресирано – а именно към младите хора, към децата, към семействата. То е различно от стила на класическата селска механа или кръчма. Никой не трябва да ни възприема като конкурент, защото ние си имаме много ясен профил.
Искам и друго нещо да кажа – че ако на някой не му харесва подхода, който аз съм си избрала, може да не влиза в заведението. Смятам за изключително грозно хора, които не са подместили един камък през целия си живот да идват всеки ден и да ми дават някакви акъли.
Какво предлагате като меню?
Нашата идея не е да предложим едно меню от 50-60 ястия, защото нямаме такъв потенциал. Кухнята ни е малка, в нея могат да работят 4-5 души. В момента работя аз, но има ангажирани и местни хора. За къщите съм ангажирала две момичета, две са и в пицарията и четирите са от Бели Искър. Търся квалифициран готвач-майстор на пици, сладкар. Имам свободно място именно за такъв човек, който да бъде отворен към новите неща в бранша, който има модерно мислене и желание да експериментира, защото в момента аз изпълнявам тази функция заедно с още една жена от София, която ми помага. Нашата пица е с претенциите да бъде италианска пица – тънка и хрупкава. Нашата претенция е също да правим и международна кухня – френско – италианска. Събирала съм кулинарен опит от цял свят, но много ценя българската ни кухня. Перспективата на това нещо, което се опитвам да направя е да намеря съмишленици. И много грешат хората, които мислят, че Мира ще хлопне вратата на третия ден.
Заложили сме на лек алкохол като вина, бира, разбира се безалкохолни напитки. В някой момент със сигурност ще има и по-алкохолни напитки, но всичко трябва да бъде с мярка
Вашата дейност ще доведе ли до раздвижване на икономическата картина в региона?
Абсолютно, да. Ако нещо ме стимулира много силно, това е запазената висока раждаемост, която на много малко места в България е такава като тук. Освен това младите хора, които по една или друга причина са отишли да живеят в Самоков или в София, през уикендите се връщат тук. Макар че ние сме отворили съвсем отскоро, не пречи да са налица заявките за първите детски рождени дни.
Искам да продължа да развивам плановете си за региона, защото те наистина са големи. Говорих и с кмета на общината Владимир Георгиев, с когото обсъдихме първата ми задача да направим планове за възстановяване на туристическите пътеки, за откриване на ски път, който така или иначе си съществува от Ястребец към селото. По-нататък – много активно търся инвеститори за довършване на тукашните обекти, които са захванати и недовършени, а оттам нататък ще се постави акцент върху това, което публиката търси, защото видяхме ефекта от мега сградите. Ние трябва да сме друг тип място – за екотуризъм, за повече интимност и повече уют. Моята амбиция е не просто това заведение да го прокарам и да функционира, което съм абсолютно убедена, че ще стане, но да открием поне още две заведения тук, в Бели Искър. С времето, при всички случаи ,ще работим в тази насока.
Ще успеете ли да се преборите с цялостния скепсис на хората?
Мен лично, като човек, ме потиска този негативизъм, това отчаяние, този скепсис и съм решила, че моята задача е да го преодолея. Усещам това като мисия на живота си, иначе да си призная честно политиката не ме привлича, защото начинът, по който се сложи политиката в България я наложи като мръсна дума. За мен политиката и управлението е грижа за хората и грижа за общността, както казах.
Вашите планове за развитие на региона Ви правят много привлекателна за хората, които се занимават с политика и те със сигурност биха Ви привлекли към своята кауза. Как ще реагирате в подобна ситуация?
Аз съм уморена от политика, защото съм била консултант на Иван Костов още от 1993 година, когато той беше председател на парламентарната група на СДС. Имала съм отношения с много политици и до ден днешен продължават да ми се обаждат.
Аз познавах лично Татяна Стоянова /бел.ред. шеф на кабинета на кмета на Пазарджик/, която разстреляха. Моето лично мнение е, че това е опит да бъде отстранен кметът Тодор Попов, който е изключително популярен кмет. В годините сме правели проучвания, които никога не са били публикувани, но той и Татяна правеха тези проучвания само за да разберат къде са и какви са шансовете им. Всичките ни проучвания са били коректни и са прогнозирали правилно изхода на изборния резултат. На предните избори той спечели на първи тур с 68%. Изследването, което направихме през декември показа същия резултат. Показа, че неговата листа на общински съветници ще бъде с доминантно положение в Общинския съвет. Това за мен е битка на конкуренти срещу Тодор Попов, които искат да сплашат, да го принудят да отстъпи. Това са мафиотски, икономически интереси, които в лицето на Татяна разстреляха народното доверие.
Как да се захванеш с политика при това положение? Когато чистият човек, човекът, който печели доверието и подкрепата на хората, отиват и го застрелват с куршум в главата? Докато не се изчисти тази мръсна вода, тая гадост, която тече – няма как да стане. Аз забелязвам и тук – чисти и способни хора, които стоят настрани. В крайна сметка идва и другият парадокс, когато казват, че отвратените се отдръпват, идват отвратителните. Затова постепенно, може би не на този етап, но всички ние, когато започнем да разбираме политиката като работа за благото на хората, нещата ще се получат.
По отношение на какво имат да наваксват младите, според Вас?
От друга страна трябва да се преодолее тая затвореност и младите хора да учат чужди езици и да бъдат по-активни.
