ИнтервюРегионални

Милена Велева от фондация „Една от осем”: „Послушах сърцето си и направих своя избор”

  • 95
    Shares

Aнелия Балабанова

Тя е самоковката в бойната армия на фондация „Една от осем” и  Нана Гладуиш. Милена Велева е чаровна млада дама, загърбила страстта си към журналистиката в името на това да помага на хората с онкологични проблеми.

„Тъкмо бях получила възможността да започна работа в телевизия, което беше и моята журналистическа мечта. Само два дни преди да успея да я реализирам, получих обаждане от Нана, която пожела аз да стана част от екипа й. Тогава просто послушах сърцето си и направих своя избор” – споделя нашата събеседничка с убеждението, че повикът е бил правилен.

Интересно е животът да те срещне с млад човек, който на съвсем крехка възраст се е сблъскал с мъката и страданието. Попадайки в капана на болестта, повечето от нас биха се предали, но не и хората като Милена. Те са от друга кръвна група. Приемат всяка загуба като предизвикателство, а битката с болестта като война, която на всяка цена трябва да бъде спечелена. Именно това е нейната мисия като маркетинг специалист във фондация „Една от осем” – да помогне със съвети или практически препоръки на хората с онкологични проблеми. Като във всяка война, има и загуби. По някакъв начин обаче те действат отрезвяващо за всеки един човек, карат ни да се замислим за стойностното и истински важните неща в живота. Важно ли е да се помага и защо? Ето изповедта на едно младо момиче, приело това като своя житейска мисия.                 

Привет Миленка, ти си младо момиче, което от години живее с проблемите на хората. Какво те мотивира да бъдеш съпричастна към болките и неволите на болните с диагноза рак на гърдата?

От малка съм чувствително дете. Винаги съм помагала, дори и когато не са искали помощта ми. Работата ми днес е моя лична кауза. Аз преди всичко съм дете на жена с рак на гърдата. Някога аз и семейството ми сме имали нужда от подобна емоционална подкрепа, сега аз я давам безрезервно на хора, които минават по моя път.

Какво ти дава работата с хора като Нана и екипа на фондация „Една от осем”?

Работата с Нана ми дава много повече, отколкото бих могла да си представя. Преоткривам всеки ден нещо ново за себе си. Тя е като кладенец, от който можеш да черпиш безкрай. Научи ме да мисля с няколко крачки напред, което категорично не могат да правят повечето хора. Научи ме как да погледна проблемите на хората отстрани, без да ги приемам за свои, защото само тогава можеш да си обективен и да помогнеш на човека отсреща подобаващо.

До преди да стана част от „Една от 8”, аз бях един нешлифован диамант, а сега мога да кажа, че 4 години по-късно, вече съм шлифован диамант. Знанията, които получих, са безценни и ги прилагам всеки ден. Приех от жените във фондацията умението да се наслаждавам на мига и да живея на пълни обороти тук и сега, защото не знам дали ще има утре. Екипът на „Една от 8” се състои от мои приятели, а не просто колеги.

Какви са ти наблюденията – различен ли е животът преди и след болестта?

Няма пациент, който да не разграничава живота си на преди и след диагнозата. От една страна всяка малка болка те изправя на нокти. Давам си сметка, че този страх няма да изчезне никога. Но, от друга страна, животът е по-прекрасен след диагнозата. Така казват всички жени, преминали през този урок. По-хубав е, защото очите ти се отварят за хубавите неща. Даваш си сметка, че не трябва да отлагаш разходката в хубавото време за утре. Защото утре може да има облаци…

Имало ли е и кои са били моментите, в които си се чувствала безпомощна и безсилна?

Разбира се, аз съм просто човек. Боря се с това чувство. Отказвам да го приема. Малко е трудно, когато става въпрос за близките ми хора. Всяко едно неприятно нещо, свързано с тях, ме кара да се чувствам в абсолютна безтегловност. Безпомощна съм и когато виждам смъртта в очите на приятелите си, които посещават Фондация „Една от 8”. Разделих се с няколко от тях в последната година. И боли… Но това е научен урок. Поредният.

Кое е решаващо в битката с болестта?

Да простиш! Това е нейният урок. Толкова е просто, а отнема толкова много енергия!

Организирате различни инициативи, които да повдигнат духа на хората с онкологични проблеми. Какво планирате в близко време?

Фондация „Една от 8” е на световно ниво. Ако бяхме в друга реалност, през едни други граници, щяхме да имаме огромен замах и възможности да помагаме още повече на семействата, които се сблъскват с диагнозата. Успяваме да разширим обхвата си с всяка измината година. Продължаваме да пътуваме в страната с розовия кемпер на „Една от 8” до края на октомври месец. Предстоят много проекти. С времето ще се появят и още, и още. Обичаме да сътворяваме смислени проекти, а не просто някакви PR събития. Нямаме нужда от PR, имаме нужда от удовлетвореност, че сме помогнали на някого да се почувства по-добре в кожата си тук и сега! С Нана си пасваме по това, че сме много импулсивни. Със сигурност до края на годината ще направим много смислени неща.

Мислила ли си какъв щеше да бъде животът ти ако не беше избрала пътя, по който вървиш и „Една от 8”?

Да. Чудила съм се десетки пъти. Когато трябваше да избера дали да започна работа във Фондацията, бях на един от основните кръстопъти в живота ми. Тъкмо бях получила възможността да започна работа в телевизия, което беше и моята журналистическа мечта. Само два дни преди да усепея да я реализирам, получих обаждане от Нана, която пожела аз да стана част от екипа й. Тогава просто послушах сърцето си и направих своя избор. Днес съм сигурна, че той беше правилен. Направих го най-вече заради майка ми, която също премина през рака на гърдата, но и заради себе си.  Исках да направя всичко възможно, за да може майка ми да е добре. Исках да знам всички лекарства, всички лекари, всички новости, за да може тя да е добре. Исках да подкрепя баща ми, брат ми и семейството ми адекватно в нашата ситуация. Помогнах и на себе си. Осъзнах се. Научих си малка част от уроците за живота. Знаех, че ще науча много и от Нана. Попивам като гъба от нея. Това ме доизгради като личност. Ако не бях поела по този път може би нямаше да съм удовлетворена от себе си. А сега съм на 100%! Готова съм да продължа нататък…

Чувстваш ли се като един пълноценен човек?

Да. Винаги съм знаела, че съм специална. Имам заряд, който пръскам навсякъде и това ме кара да бъда още по-пълноценна. Като истинска мини лавина съм.

Различно ли стоят нещата по отношение диагностиката, последващите консултация и лечение в малките населени места и големите центрове?

Да. Това е много дълга и болна тема за мен. Всеки ден виждам как неведението и некомпетентността на лекарите убива огромен процент от пациентите у нас. За съжаление аз смятам, че да попаднеш на добър лекар е късмет, назависимо в коя част на България си. Пациентите у нас трябва да знаят, че трябва да бъдат по-находчиви от лекуващите ги лекари. Трябва да четат и да мислят, защото голяма част от правилното им лечение зависи и от самите тях. Всеки трябва да е информиран за състоянието си, лекарствата, които приема и изследванията, които си прави. Трябва да знаеш какво следиш и защо. Болестта те учи да си отговорен към здравето си.

Важна ли е превенцията и достигнала ли е тя необходимото ниво?

Превенцията спасява животи. Не е нужно да изпадаш в крайни състояния и да се следиш през месец. Дамите, които имат онкологични заболявания в рода си, трябва да си имат едно наум и да се следят всяка година. Да, знам, че е страшно и неприятно! За всички останали редовните прегледи също са желателни. Смятам, че българката вече има много по-висока здравна култура. До този момент проведохме безплатни профилактични прегледи в над 10 града в страната и средностатистически във всеки град имаше 3 жени, които са с лоши показатели и трябва да отидат на допълнително образно изследване. Това са близо 30 спасени живота, благодарение на профилактика. И не само… Всяка от тези жени има семейство, което също се нуждае от емоционална и информационна подкрепа. Не забравяйте и роднините, които страдат редом до пациентите.  Ние сме готови да помогнем и на тях, с каквото можем, за да стъпят отново на краката си.

Как си се представяш след пет или десет години?

Представям си се спокойна, щастлива и обичаща. Надявам се с брат ми да зарадваме родителите ни с внуци. Много искам моите деца да почерпят от енергията и възпитанието на моето прекрасно семейство. Мечтая да имам възможност да обикаляме света всички заедно, но в по-голям състав.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading...
Close
Close