Васил Зашкев
Защо в Самоков по никакъв начин не бяха отбелязани Съединението и Денят на независимостта? Това попита общинският съветник и председател на ДСБ-Самоков Васил Зашкев. Чрез страниците на вестника, той припомни историческите факти от онова време като ярко доказателство защо трябва да помним миналото си.
Месец септември е наситен с много исторически събития. Две от тях – особено значими за съвременната българска държава. Първо ще спомена Съединението на Княжество България с останалата под турска власт, т.нар. Източна Румелия, което е извършено на 6-ти септември 1885 г. Другото много важно събитие е обявяването на Независимостта на България от 22-ри септември 1908 г. Това са изключително български събития, постигнати изцяло благодарение на патриотизма и решителността на тогавашните наши държавници – без външна намеса и въпреки Великите сили и най-вече на Русия, която е твърдо против Съединението, последиците от което са истинско изпитание за новосъздадената българска държава. Русия прекъсва дипломатическите отношения с България и изтегля всички свои военни специалисти. По нейна поръчка Сърбия напада България от запад, когато цялата наша войска е разположена на южната ни граница, очаквайки нападение от Турция. Новосъздадената наша армия издържа блестящо изпита като разгромява сръбските агресори при Сливница и Видин и учудва всички военни специалисти в Европа.
Сръбско-българската война е наречена и остава в историята като войната на капитаните, защото българската войска няма по-висок чин от капитан, а княз Александър Батенберг остава като героят от Сливница. Това обаче никак не се харесва на Русия, която няколко месеца по-късно организира преврат срещу българския княз. На 8 срещу 9-ти август 1886 г. кадетите от военното училище, ръководени от майор Груев арестуват княза и провъзгласяват ново правителство начело с митрополит Климент със светско име Васил Друмев. То успява да просъществува само няколко дни, защото председателят на народното събрание Стефан Стамболов, подкрепен от подп. Сава Муткуров се обявява за възстановяване на конституционния ред на страната. Освен това превратът не среща никаква подкрепа сред населението. Съединението на Княжество България с Източна Румелия е най-яркият пример как няма фили и фоби, т.е симпатии и антипатии, а само интереси. Русия, която вижда, че със Съединението България става по-малко зависима от нея, се обявява против, а Великите сили, виждайки, че България става по-независима от Русия, подкрепят Съединението.
Второто важно събитие от 22-ри септември е изключително постижение на българската дипломация, която постоянно лавира между Русия и Австро- Унгария и става известна като политика на махалото. Използвайки противоречията на Австро- Унгария и Русия, и дори личната неприязън между външните им министри, граф Фон Ерентал и Изволски, България и Австро- Унгария съвместно нарушават договора от Берлинския конгрес като Австро- Унгария анексира Босна и Херцеговина, а България обявява своята независимост и престава да бъде васал на Високата порта. Всичко това е съпроводено от сериозна дипломатическа подготовка като огромна заслуга има тогавашният министър-председател Александър Малинов. Преценен е най-подходящият момент за обявяване на Независимостта.
Поучително е честването на тези дати. За съжаление, както обикновено в нашия град, това не се случи. Липсата на историческа памет води до липсата на единство на една нация, а при Съединението и Независимостта има такова единство и затова тези актове са успешни. Единство, което ни липсва сега.
