Както всяка година и тази, за кой ли път Съюзът на инвалидите в град Самоков организира честване на международния ден на хората с увреждания. Отрано бе определен деня, заведението, което би могло да побере всички желаещи. Изработени бяха поканите за гостите, показали доброто си отношение към дейността на клуба на инвалидите. Не са пропуснати кмета на Общината г-н Владимир Георгиев, председателят на Общинския съвет г-жа Силвия Стойчева, ръководството на фирма „Самел-90” АД, мениджърът на хотел „Самоков” – Боровец, ръководството на отдел „Социални дейности и здравеопазване“ към Общината, всички те са оставили добри спомени в сърцата ни със загрижеността си и помощта към нас, инвалидите.
И така, определеният ден и час настъпват, спретнати и с озарени лица пристъпваме към уреченото място. Всичко е подготвено, масите са подредени и местата бързо се запълват. Тържеството открива нашият дългогодишен член Радка Хаджилазова, поздравявайки всички с празника. После идва ред на нашата гостенка Ралица Герасимова, главен експерт към отдел „Социални дейности и здравеопазване“ на общината, която също ни поздрави и прочете поздравителния адрес от името на кмета на общината към инвалидите, като отбеляза и новата придобивка – открития асансьор за инвалиди в общината. С него ще се осъществява лесен достъп до градската библиотека на трудно подвижните хора. Последва импровизираната програма от състава на инвалидите. Хумористичната 
сценка, изпълнена от Радка Хаджилазова и Верка Симчева вдигна настроението. После едно прочувствено стихотворение от Недялко Йорданов, подходящо за случая влиза направо в душите ни. Тук е и ръководителят на певческата група „Еделвайс“ към клуба на инвалидите маестро Борис Стрински със своя неразделен приятел, акордеона. Той не чака подкана и набързо приканва певиците на крак. Следват няколко от любимите на всички песни. Не остава без изява и дуетът за народни песни Латинка Трохарова и Васил Димитров. Настроението вече набира скорост. Правим си снимки да запечатаме хубавите спомени. Под звуците на акордеона започват и танците. Следват хоро след хоро. Който може играе, който – не, просто се радва на създалото се настроение. И така неусетно времето, определено за тържеството минава. Един по един си тръгваме с радост в душите и с мисълта за един добре организиран празник.
София Сотирова
