Мащабен бизнес проект се реализира в Самоков

Анелия Балабанова

Ако сте от Самоков, със сигурност няма да ви учуди гледката на изпразнени и пустеещи търговски помещения с табела „Дава се под наем” или „Продава се”. Има ги навсякъде. Липсата на инвеститорски интерес в общината отдавна не е тайна за никого. Причините за това са комплексни, но една от най-важните е благоприятният бизнес климат. Това понятие е събирателно и включва абсолютно всичко – като се започне от инфраструктурата и се стигне до набирането на персонала и обезпечаването на самото производство. Да не забравяме и документалната основа на нещата, която също не е за подценяване. Тук идва и логичният въпрос – колко от бъдещите предприемачи биха попаднали доброволно в такава главоблъсканица?

Категорично има приятни изключения и слава Богу. Като Масимилиано Пиколо – един от съдружниците в мащабен проект за изграждане на цех за производство на пелети в индустриалната зона на Самоков /срещу блоковете на Слатина/. Общата стойност на инвестицията е около 6 млн. евро, като се предвижда да бъдат разкрити близо 70 работни места. При посещението ни на място кипеше усилен труд по изграждането на едно от основните съоръжения. Фирма „Самоковинвест” започва строителството на обекта в Самоков през месец април и това е първият и единствен на този етап проект, който реализират в България. Машините, които предстои да бъдат доставени са последно достижение на техническата мисъл в тази област, а самото производство съобразено с всички екологични изисквания. В този случай паралелът между България и Италия е неизбежен. Какво показват везните, върху които са поставени предимствата и недостатъците от това да развиваш собствен бизнес в двете страни? Има ли ситуации, в които светва червена светлина за внимание и биха могли да бъдат избегнати от следващите инвеститори? Защо изборът се е спрял върху България и Самоков? Ето какво разказва Масимилиано Пиколо от първо лице и своя личен опит.

Производството на пелети е нетрадиционно за България. Защо се насочихте към него и печеливш бизнес ли е това ?

Спряхме се на производството на пелети, защото в Италия и в другите европейски страни са много търсена стока, заради енергията. В домакинствата се инсталират все повече котли и печки, използващи пелети като гориво. Съотнесено към италианския стандарт и начин на живот  представлява едно голямо спестяване от около 40-50% от цената на отоплението за година. В България е по-различно, тъй като тук енергията е с друга, по-ниска цена. И сега в Италия има една голяма част от хора, които в търсенето си превъзхождат с около 20% това, което пазарът предлага за продажба. Това означава, че ако например семействата търсят един тон пелети, се произвеждат около 800-840 килограма, което само по себе си представлява една добра възможност за инвестиране през следващите 15 години и е един сигурен сектор. Избрахме България като страна, защото на фискално ниво има добра възможност за инвеститорите. Данъците са една четвърт от данъците в Италия. Данъчното облагане е около 10% , докато в Италия се започва от 36, но се стига до 50% върху печалбата.

Защо предпочетохте Самоков?

За да произвеждаме пелети, се нуждаехме от зона, в която да има дървен материал. В България той е навсякъде. Може да се купува и от други страни, обаче беше важно  да се локализираме на място, където има дървен материал. Тъй като дървото е суровина, която не струва много, ако я купуваме от далече цените за транспортни услуги ще бъдат по-високи, отколкото цените на самата суровина. По този начин ще се оскъпи самата инвестиция.

Какви са впечатленията Ви през тези няколко месеца,  откакто сте в България?

За някои неща впечатленията ми са положителни, но също така срещнахме и известни затруднения. Затруднения, които много пъти обезсърчават инвеститора да инвестира тук. Бюрокрацията, която има е много тежка. Например само за да направим проекта за конструкцията на фабриката, сме използвали около 20 инженери. Един инженер за електричеството, един за външната част, един строителен инженер, един за металната конструкция, за канализацията. Това разбира се не означава, че в офисите не работят, правят спънки или са бавни, а че самите процедури са много тромави и изискват време. Представителите на бизнеса са принудени да ги следват. Това наистина е пътят, който трябва да се измине, но е много дълъг. Например в Италия от няколко години е въведено едно единствено гише за фирмите /производствените дейности/. Отиваш в този офис и те поемат цялата документация, без да нужно да минаваш през всички кръгове на различните офиси и институции, за да имаш крайния продукт. В нашата страна също има много бюрокрация, обаче не е такава.

Трудностите, които срещахте бяха ли в състояние да Ви откажат?

Ние вярваме в нашия проект. От една страна е наистина бюрокрацията – срещали сме спънки и пречки от страна на бюрократичната машина, обикаляйки в офисите, но пък от страна на хората е имало готовност и желание за съдействие. И още нещо – ако нямахме зад гърба си една икономическа солидност и например бяхме взели парите от банка, вместо да направим инвестицията с наш собствен капитал, може би инвестицията вече щеше да е приключила. Банките след известно време започват да си искат обратно парите. Така, че ако ти си проектирал една инвестиция и продукцията, трябва да започне след шест месеца, също и планирането на банковите операции е свързано с този график. Ако обаче времето се удължи, става голям проблем, но…тук сме и се опитваме да направим нещо.

А бихте ли препоръчали на Ваши познати и партньори да дойдат в България?

Да. Само, че с днешния ми опит, бих ги посъветвал кой е по-добрия начин, кой е по-добрия път да го направят. Защото фазата за представянето и одобрението на проекта не изискваше много време и не сме чакали много. Може би бих им помогнал да минат през един по-кратък път и по-лек за тях.

На какъв етап са в момента проектът и инвестицията, която правите?

В  момента монтираме всички външни машини, които представляват по-голямата част от съоръжението. След около месец-месец и половина  би трябвало да е готов големият цех.  На по-следващ етап се налага да предвидим настилката на самия цех и после да преминем към инсталирането на другите машини. Те са вече закупени и ни чакат в Италия.

В този ред на мисли, кога се очаква да започне същинската работа?

Целият процес ще започне едновременно, защото оборудването е предвидено по такъв начин – например, започвайки от ствола дърво и стигайки до плика /до чувала/  и почти всичко е автоматизирано. Нужни са трима човека, обаче всичките машини трябва да работят последователно. Единственото нещо, което ще направим в един следващ момент е пет месеца след началото на производството, ще бъде това да удвоим производството с още машини и общата продукция ще бъде около седем тона завършен продукт, пелети на час.

Закъде ще бъдат предназначени – за района или за износ?        

Идеята е този продукт да се изнася за Италия, тъй като тук няма все още достатъчно ползване на пелети. Вижда се, че вече започват да навлизат като гориво, но пазарът все още не е разработен. Разбира се, ако българският пазар има нужда от нашата продукция, ще продаваме и тук.

Очаквате ли проблеми с работната ръка, защото повечето от хората тук са неквалифицирани? Предполагам, че сте наясно?

Надявам се да нямаме. На нас са ни нужни както квалифицирани работници, така и неквалифицирана работна ръка. Със сигурност и квалифицирана ще ни е нужна защото има механична част в съоръжението, която е много важна. Също така електрическа и когато започне продукцията, цикълът ще бъде непрекъснат и ще са ни необходими хора, които да покриват всяка една фаза от производствения процес.

Бихте ли извървял същия път, който се извървели от началото на инвестицията до момента?

Като инвестиция да, но бих минал по друг път.

Най-вероятно сте запознат, че в горната част на града има още един цех за пелети?  Добър сигнал ли е това?

Да, но не ни притеснява. Това е все едно в един град да има два бара. Надявам се техният бизнес да върви добре, нашият  – също. Важно е да се отбележи, че произвежданите от нас  пелети ще са само от дърво. Няма да има никакво замърсяване на въздуха, никакви вредни емисии. Няма да се използват и никакви химически вещества. Във връзка с работната ръка ще бъдат ангажирани около 60 човека като в началото ще се произвеждат около 50 тона пелети на ден, след което ще се стигне до 130-140 тона завършен продукт.

Вече стана въпрос, че в много страни е разпространен като начин на отопление. Надявате ли се, че и в България ще се случи?

Надявам се. За нас ще бъде по-удобно да го транспортираме и предлагаме в  България. Виждам, че в града много домакинства започват да се ориентират към пелетите като начин на отопление. Очевидно е, че в Самоков не се използва, защото градът е заобиколен от гори и има достатъчно материал за горене.

Знаете ли, че……

Дървесните пелети са форма на биологично гориво и представляват само един от многобройните видове пелети за горене, които се произвеждат днес по света.

Докато другите пелети за горене са произведени от материали като изсушени треви и зърно, дървесните пелети се произвеждат от различни типове дървесина. Чрез пресоване на дървесни стърготини под формата на пелети се създава гориво, което притежава предимства на употреба в домакинството и за търговски цели, а така също е благоприятно за околната среда. Дървесните пелети са по-ефективни при горене от нарязаните дърва и отделят много по-малко въглерод.