Анелия Балабанова
Уникални хора сме ние, българите. Пазим традициите от миналото с мъжкото хоро на Йордановден, с нестинарите. Към тях без никакво притеснение можем да прибавим и магията за здраве, късмет и берекет на мартеницата. Закичваме се с нея всяка година на 1-ви март като предвестник на наближаващата пролет. За най-любимите ни хора, за тези, които обичаме от сърце, най-често купуваме ръчно изработени мартеници. Търсим ги дълго, избираме ги с душа и ги подаряваме с много любов на деца, приятели, роднини, познати, а понякога дори и на непознати…Наричаме ги за здраве и сполука.
Те, мартениците, с всяка изминала година ни омайват все повече и повече – с форми, материи и безкрайно въображение на творците. Уникални и неповторими са творенията на Мария Недялкова. И тази година те са разположени на обичайното място – под стълбите до Козела, където ще останат в първите дни на март. Изработените от нея червено-бели украшения имат свое собствено излъчване и са доста по-различни от това, което се предлага като цяло. Червеният конец олицетворява силата, кръвта, слънцето и топлината, а белият – доброто начало, светлината и зараждащият се нов живот. Неизменна част от тях са Пижо и Пенда, за които се вярва, че са заченати с молитва и очакване за по-добри дни.
„Март ми е един от любимите месеци, защото всичко започва от начало. Става цветно” – споделя сръчната дама. Не прави много мартеници, защото изработва и различни други аксесоари. „Хората се спират предимно на цветята – минзухари, кокичета, теменужки, защото след сивотата на зимата те много радват и внасят настроение” – разказва още Мария Недялкова.
Изработените от нея мартеници са в ограничено количество и привличат вниманието на истинските ценители. Има хора, които всяка година идват специално, за да си закупят от тях. Двете й деца – момче и момиче – на 7 и 4 годинки първи виждат изработения нов модел и си казват „тежката си дума” дали той е достатъчно сполучлив. „В библиотеката на Самоков показах за пръв път мартениците си, заедно с други неща, които бях изработила собственоръчно” – спомня си Мария. От тогава са минали поне 4-5 години. Време, през което тя предлага творенията си на самоковския пазар, за радост на малки и големи.
Традицията повелява видим ли първия щъркел да свалим мартеницата и завържем на плодно дръвче или поставим под голям камък. Според друго поверие мартениците се хвърлят в реката, за да ни върви по вода. Така е от незапомнени времена, та до днес. Хората като Мария пък са истинските вестоносци на приближаващата пролет и възраждащата се за нов живот природа. Нещо като Баба Марта в съвременен вариант.
