Мария Галчева
Знаете ли колко е приятно да се разказва за хора, които имат свой път, който следват – без излишни драми и отклонения по него. Които знаят да ценят това, което притежават и това, което са успели да постигнат /отново без да вкарват в това някаква извънредна патетика/. Такава е моята днешна гостенка в нашата рубрика „Новите млади“ – Мария Вучова. Момичето, което винаги е готово да те изслуша, да изкаже мнение без да го натрапва, да се пошегува, но и да порицае с аргумент. За нея „хейтването“, така модерно днес, е много далеч от градивната критика, която всъщност строи човешкия характер.
Често можете да я видите да преминава от съда към бизнес сградата на центъра. Такъв е маршрутът на работата й. От съдебната зала до кантората. За нас тя беше желан и търсен случай, може би защото „израсна“ почти пред очите ни – от сътрудник до съдружник. Което не е никак малко за млад човек като Мария. И нейната история може да бъде пример за тези млади хора, които имат амбицията да се откроят от общия пейзаж. Защото там вътре, в този сюжет, стоят комплект качества, чакащи възможността да бъдат показани.
Млада, амбициозна и сериозна, с много строга професия. Това виждам в теб – как реши, че правото ще бъде твоето поприще?
Строга не бих казала. Адвокатската професия, както и всяка друга, би трябвало да се приема с необходимата доза сериозност.
Избрах правото като сфера, в която да се развивам по няколко причини. В училище интерес за мен представляваха основно хуманитарните науки. Наред с това последвах личния пример на баща си, чиято дългогодишна работа като полицай, а впоследствие и като съдебен изпълнител е иманентно свързана с правото. Никога не съм приемала следването си като нещо посредствено – да получиш диплома по една популярна специалност. Направих този избор, именно заради неотклонното си намерение, след като завърша, да се занимавам с право и съм благодарна на родителите си, че ме подкрепиха.
За да стигнеш дотук, със сигурност не е било лесно – има ли цена всеки успех, колкото и малък да е той?
За никой млад специалист не е лесно, без да влагаме в това излишен драматизъм. Ако може да се говори за цена, то тя не е нещо изключително или извън човешките възможности, защото зад успехите, според мен, винаги трябва да стоят личните усилия и съсредоточеността върху конкретна цел. Вероятно за повечето хора не е известно, че адвокатската, както и всяка друга юридическа професия не е даденост на завършващите право. Трябва да си извоюваш правото да станеш част от гилдията. Това свое постижение, освен на личните си усилия, дължа и на силната, безусловна подкрепа, професионални напътствия и безценния пример на адв. Екатерина Вададжийска. Работата ми като адвокат, част от адвокатско дружество „Вададжийска и Вучова” е в своето начало и за успехи е рано да се говори.
Правото е широко понятие – с какъв тип дела обичаш да се занимаваш?
Работата на дружеството е свързана предимно с граждански и административни дела. Не бих казала, че има дела, с които обичам или не обичам да се занимавам. Адвокатската работа е и творческа и по-скоро бих откроила интереса, който особеностите на всеки отделен казус провокират. Преплитането на отделни отрасли на правото в едно дело, за разлика от заданията в университета, е нещо обичайно, затова не е възможно ограничението до един конкретен вид. Приемам с еднакъв интерес, както аналогичните случаи, така и новите предизвикателства.
Защо реши да останеш и да се развиваш в Самоков?
Не съм била пред дилемата – да остана или да замина. Непосредствено след като завърших висшето си образование, благодарение на предложението на адв. Вададжийска започнах работа по специалността си именно тук. Работата като сътрудник първоначално, а вече и като съдружник в кантората, ме удовлетворява напълно и се чувствам на мястото си. Най-ценото за мен е средата в която работя, доверието, подкрепата и отношенията, които сме създали. Животът в големия град не трябва да е самоцел. Блясъкът му невинаги оправдава големите надежди, напротив. Водещо трябва да е удовлетворението, а не колко е голямо населеното място, в което работиш.
Била ли си някога изкушена от политиката? И би ли се занимавала, ако имаш възможност?
Изкушена към настоящия момент не. Интересувам се от политическите събития и считам за необходимост човек да е способен да формира мнение и да има позиция по обществено значими въпроси. Бланкетната отрицателна оценка за политиците не е позиция, а удобен начин да се слееш с тълпата.
Към днешна дата приоритетите ми не са свързани с политика, но не бих ограничила възможностите си за избор от настоящата позиция.
Според теб къде е причината младите масово да „абдикират“ от отговорност?
Така са възпитани – повече да искат и по-малко да са готови да дадат. Родителите създадоха у децата си усещането, че някой друг – институции, членове на обществото са им длъжни, но самите те да нямат никакви задължения насреща. Хората забравиха, че собствената им свобода завършва там, където започва свободата на другите.
Какво е в състояние искрено да те раздразни по отношение на обществените процеси?
Схващането, че „в тая държава нищо не става”; грешната представа на българина, че е компетентен по всички въпроси и, че в качеството на данъкоплатец му е позволено всичко, било то и противообществено; манипулирането на обществено мнение, посредством медиите.
Има ли нещо, което би искала да промениш в живота си? Кое решение би взела по-рано и кое отложила, ако беше възможно?
Не бих променила нищо. На този етап от живота си нямам нито толкова повратни решения, нито решения, които да ме карат да се съмнявам в правилността им. Не се двоумя или суетя излишно около някое решение.
Ще ти задам и един любим мой въпрос – има ли предизвикателство, което да искаш да пребориш? Което не е случайно, а съзнателно подбрано от теб?
Все още не съм летяла с парапланер и няколко пъти скачането с бънджи ми се разминава, но определено и двете ще се случат. В професионален план приемам всяко предизвикателство с дръзновение, концентрирам се и влагам цялата си енергия. Макар да звучи самонадеяно, все още не съм се изправяла пред предизвикателство, което да ме смути. Приемам го и определям насоката си.
Къде се крие щастието за Мария?
Здраве, спокоен дом, очите на близките, изпълнени с радост, искрени приятели, професионално удовлетворение и много пътешествия.
