Анна Манова
Мариана Солунска събра различни житейски моменти в дебютна стихосбирка, която видя бял свят през месец март тази година. Солунска се „престрашава“ да издаде книгата си, след като от години излива чувства, емоции, мисли и блянове върху белия лист и прилежно прибира написаното някъде в потайностите на душата си. Но поривите на сърцето не бива да остават потулени в прашните шкафове и стари тефтери. Точно в това я насърчават най-близките й хора – да събере една част от стиховете си и да издаде стихосбирка. Рисунките в книгата са дело на внука й Иван Солунски.
Дебютната стихосбирка на Солунска носи заглавието „Моменти“ и представлява едно искрено признание в обич към роднини, близки и приятели. Стиховете са в класическа стихотворна подреба и носят в себе си общочовешките въжделения. Книгата е пълна с искреност, неподправеност и топлота. През месец март тази година Солунска представи стихосбирката си пред широката аудитория и признава, че макар да пише от повече от 30 години, някои от нейните познати са останали изненадани от появата на стихосбирката.
Мариана Солунска има публикувани стихове в местната преса, но е позната повече в града с дългогодишната си професия на учител и директор на училище „Неофит Рилски“.
Днес се срещаме с нея, за да сподели малко повече за любовта си към поезията и защо след толкова години писане точно сега издава първата си стихосбирка.
Г-жо Солунска, в ръцете си държа първата Ви стихосбирка „Моменти“. Какви моменти успяхте да съберете между страниците?
Неслучайно кръстих стихосбирката си „Моменти“, защото човек не помни дати и години, но помни моменти. Като всеки момент е уникален за себе си, неповторим. Моменти от това, което съм преживяла, вълнувало ме е, впечатлило ме е. В стиховете ми има обич, топлина.
Стихосбирката, по мое мнение, представлява една много искрена и лична изповед, която е като признание в обич към семейство, приятели и близки. Има ли нещо, което остана недоизказано?
Истината е, че пиша от много години. Имам публикации в местната преса от преди 30-40 години, още когато съществуваше вестник „Самоковска комуна“. И в някои от другите стари вестници, които вече ги няма.
Книгата наистина е изповед, защото при поетите всеки стих е повик на сърцето. Това са вълнуващи моменти, това са чувства, преживявания и не само. В поезията има полет на фантазията, полет на мисълта. Тук има мечти и блянове, някои от тях са неосъществени, други – дано да се случат. Аз имам още много стихове, но реших да издам по-малка стихосбирка, за да се представя пред обществото коя съм. И може би след известно време ще издам още една стихосбирка.
Казвате да се покажете коя сте. Но всъщност Вие сте познато лице в града с дългогодишната Ви професия на учител и директор. И със сигурност филологическото образование допринася за приятния изказ и за правилната структура на стиховете.
Аз до сега не намирах смелост да издам стихосбирка. Все ми се струваше, че има нещо, което трябва да се допълни или нещо, което не е казано. Времената се смениха. Дойдоха бурни времена, а аз исках да се опазя от политиката, от ежедневните, битовите неща. Искам в стиховете ми да има само любов, само приятелство и общочовешките ценности, които все повече ги няма днес. Баба Ванга е казала, че всичко стои във времето и пространството и се случва, когато трябва. В най-точния момент.
От кого получихте най-голяма подкрепа за издаването на „Моменти“?
От синовете ми. Те казаха, че вече ми е време. И аз събрах част от стиховете си в тази стихосбирка. Не исках да ги разочаровам. Иначе аз бях решила да не издавам книга. Но и внучката ми има голям принос и тя ме насърчи. Радвам се, че сега са доволни и се гордеят с мен.
Имаше ли близки, които останаха изненадани от появата на книгата и от това, че пишете стихове?
Да, защото не всички знаеха, че пиша стихове. Много от хората останаха изненадани. И даже издателите ми от вестник „Приятел“ също останаха впечатлени, че съм написала тази книжка. Наричам я книжка, защото в нея съм събрала много малка част от стиховете си. Винаги съм смятала, че не е необходимо да напишеш голямо количество стихове, за да кажеш нещо. Можеш в малко на брой неща да кажеш много от това, което чувстваш и мислиш.
Да очакваме ли втора стихосбирка скоро?
Ще има втора стихосбирка със сигурност. Аз ги имам готови стиховете. Пак ще бъде на същата тематика, защото аз за такива неща обичам да пиша.
