Зоя Станкова
„Нека във всяка българска къща да има по някоя българска книга – хубава книга, която и да била, от когото и да е. Тя може да бъде една вещ, но може да стане и една светиня. Защото в нейните страници, в буквите и редовете и, теглени като черни бразди, е хвърлено живо зърно; заровен е благотворният кълн на самата обич към книгата, към езика. Не говоря за нас, възрастните. Но все ще се случи тъй, все ще дойде такъв ден, че тая книга ще падне в ръцете на някоя млада чиста душа – и ще я прочете. Първата хубава книга, прочетена за първи път!”, „Наша книга, наш език”, Йордан Йовков.
Днес в Общинска библиотека „Паисий Хилендарски” бе открит маратон на четенето- „Голямото четене“. За десета поред година нашата библиотека се включва в маратона.
Бяха подготвени и прочетени част от емблематичните разкази на Йовков, а маратона откри главния библиотекар Албена Ихтиманска, която прочете откъс от есето „Наша книга, наш език”.
На събитието присъстваха видни личности от града, ученици, учители и библиотекари.
Кметът призова да се чете не само в библиотеката, а навсякъде – в училища, в кафенета, в градинки и прочие.
Владимир Георгиев, Ирена Коцева – народен представител и Ирена Рогачева – ученичка в ПГ „Константин Фотинов” прочетоха разказа „Шибил”.
Гиргина Рангочева, Димана Карабожилова от ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, Светослава Будинова и Лиляна Димитрова, зрелостнички от ПГ „Константин Фотинов” прочетоха „Баща и син”.
„Серафим” бе прочетен от Снежана Ивайлова и Венета Симитчийска, а откъс от „Албена” прочете възпитаничката на ОУ „Христо Максимов” – Мария Чепилова.
В края Албена Ихтиманска благодари на гостите и покани всички да четат не само днес.
Едни приятни минути, пропити с думи, с чувство и артистизъм белязаха първия ден на маратона на четенето. И наистина, нека да си пожелаем повече „прочетени” дни!
„Книгата, която ще скътате в къщата си, ще чака незасегната и чиста душа на някой млад читател. Нейното предназначение е голямо и прочитането й е като обред. Нека затуй тя да бъде някоя хубава българска книга.”, „Наша книга, наш език”, Йордан Йовков.
