Зоя Станкова
Както в предните броеве на вестника, така и в този продължаваме да представяме талантливи деца, с които се запознаваме в Детския отдел на библиотеката.
Нямам за цел да пиша за самите деца, това, което те пишат и правят, според мен, казва много повече, от колкото мога да напиша аз.
Запознах се със сестрите Лора и Лариса в библиотеката. Деца и както всички – усмихнати, възпитани, добри. Но в един момент, когато седнаха да четат на приятелчетата си разбрах, че са написали сами приказки. Разгледах и прилежно подредените книжки, които децата наред с всичко друго са и илюстрирали сами. Това е нещо, което няма как да не събуди любопитство и да не те впечатли по някакъв начин.
В този брой ще споделим с вас, читателите, приказките на Лора и Лариса.
В градината на феите
Лора и Лариса Крачанови
Имаше едно време две феички. По-голямата се казваше Лора, а по-малката се казваше Лариса. Те тръгнаха да се разхождат из тяхната градина и видяха, че всички техни цветя бяха порастнали. Те толкова се зарадваха, че започнаха да целуват всички цветя.
Взеха лейките и поляха с вода цветята, за да станат още по-големи.
И цветята растяха толкова бързо, че когато майката на феите, феята Ангелина, потърси своите деца тя не можеше да ги открие сред многото цветя, затова майката помолила калинките да й помогнат при търсенето на децата й.
Калинките успяха да намерят двете феички и ги заведоха до тяхната къща.
Там всички пиха по един топъл шоколад и гледаха своите цветя.
Следващата приказка на двете малки чаровници, важно е да отбележим, че е посветена на детска библиотека гр. Самоков.
Вълшебното морско дъно
от ЛоЛа
Глава първа
В един прекрасен ден русалките Ема и Ева се разхождаха на морското дъно. Изведнъж Ема видя един кристал на дъното.
След минутка извика едно тъничко гласче:
– Може ли някой да ми помогне? Кристалът ми падна във водата и не мога да го извадя.
След миг се чу още един глас, който каза:
– Не мога да ти помогна, аз не мога да плувам.
Ева прошепна:
– Чуваш ли вълшебните гласове на елфите? Искаш ли да им върнем кристала?
Ема погледна сестра си учудено:
– Ние да изплуваме на брега, където всички могат да ни видят… Не, никога!
Ева взе кристала и го даде на майка си. Тя го погледна и рече:
– От къде имате това чудо?
Тогава русалките разказаха как са намерили кристала на дъното на морето, а майка им отговори замислено, че е най-добре да дадат кристала на принцесата Ангелина.
Трите веднага се запътиха към принцесата. Тя живееше в кралството на лебедите, което също се намираше на морското дъно. На портите на кралството, ги посрещна красивият млад лебед Владимир. Той ги попита какво ги води в кралството на принцеса Ангелина. Ева и Ема извадиха кристала, Владимир ахна и веднага отвори портите на кралството.
Принцеса Ангелина седеше величествено на трона си, който беше украсен с множество кристали и корони, които блестяха вълшебно.
– О, вие най-добри русалки, намерихте кристала на приятелството между русалките и елфите – каза Ангелина възторжено и разказа историята на кристала и враждата между русалките и елфите.
Глава втора
Преди 30 години имало спор между кралството на русалките и кралството на елфите за това кой да притежава кристала, защото той давал на неговия притежател вечен живот и го пазел от злата вещица Керема. Докато те се карали, подлият крал на елфите – Мерлин, скрил кристала в едно ковчеже. Ковчежето поставил в една тъмна пещера. Там той стоял докато дъщерята на Мерлин – Гуиневир, станала на 15 години и разглезена, каквато била, поискала да види кристала. Запленена от кристала, Гуиневир се промъкнала една вечер без разрешението на баща си в пещерат, за да се радва на кристала. Седнала край морето, но докато си кичела косата с него дошъл Мерлин и рекъл:
– Какво правиш тук, дъще, в този късен час?
Принцеса Гуиневир заекнала:
– Както виждаш, просто си седя под тази палма и си тананикам. Тра-ла-ла. Тра-ла-ла.
Баща й я погледнал ядосано и невярващо и красавицата толкова се уплашила, че изпуснала кристала.
Така Ангелина разказала историята за кристала, после събрала народа на русалките и този на елфите и им рекла:
– Хайде да построим кула между морето и брега, между двете кралства и да поставим кристала точно в средата. После аз и Мерлин ще направим магия, така че никой, никога да не може да го махне от там. Така и двете кралства ще бъдат вечни и ще заживеят в дружба.
Речено, сторено! От този ден нататък русалките и елфите станали приятели, а кристалът бил на сигурно място.
