Анна Манова
Една мечта, една идея на едно младо самоковско момче „порасна” с една година. На 15 юни 2015 г. Любомир Санкийски отваря за първи път своята закусвалня, която той назовава кокетно „Малката пекарна” – за да бъде разпознаваемо име сред „дебнещата” отвсякъде конкуренция. И започва да се труди в посока на това да предлага едно добро съотношение на качество и цена, което от своя страна да привлече собствена клиентела, която да предпочита точно неговите продукти.
В асортимента на „Малката пекарна” Л. Санкийски залага на домашната технология и на добрите продукти. За него само така може да се получи качествен цялостен продукт. И е личната му философия за успех. Асортиментът на предлаганите неща е доста богат като се започне от традиционната баничка, която е предпочитана масова закуска, мине се през разнообразие от миленки, кашкавалки, гевреци, рогчета и се стигне до питка, баница или зелник, направени по стара домашна рецепта, които може да поръчате предварително. Можете да си купите и готово тесто, за да приготвите нещо сами вкъщи. Тази година екипът на Любомир експериментира и пусна козунаци за Великден. Те също са направени по стара технология, внимателно изпечени в специални форми. Те са имали изключително висок интерес и самоковците, които са се доверили на „Малката пекарна” са били сериозна група от хора, прилежно записана в големи списъци. Цялата работа около поръчките по Великден е коствала няколко безсънни нощи на собственика.
„Направихме доста сериозна заявка за себе си с козунаците, които пуснахме. Направихме ги по уникална рецепта, като обърнахме внимание и на най-малкия детайл. Това беше генерална репетиция като за първи път. Радващото за мен е, че доста хора научиха за нас. Мисля да разнообразим още асортимента, но това ще стане в новия сезон, от септември, когато учениците тръгнат на училище”, споделя Санкийски. И продължава, че клиентът трябва да се обгрижва непрекъснато, като към всеки един се изисква различен подход.
През тази 1 година от съществуването на „Малката пекарна” Любомир като собственик не скрива, че се е сблъскал с редица трудности, а и самата работа с хора изискава сериозно количество търпение и здрави нерви. „Всичко за мен стана на шега, но с времето придоби друг смисъл. Срещнахме много трудноти от самото начало, но вярвам че сега нещата са изгладени. От самото начало и сега държа най-много на качеството. Като в цената сме заложили всичко, влагаме и истински продукти. Залагаме на нещата, които са приятни и за окото и за стомаха. За тази една година разбрах, че колкото и да даваш от себе си все ще има някой, който да не е доволен от нещо. Не можеш да удогиш на всеки. Радващото за мен е, че събрахме доста позитивни клиенти, с които сме на едно и също мнение, че е по-добре да е по-високо качеството, може и цената да е малко по-висока, но ние не целим да сме с масата”, обяснява Санкийски.
По времето, откакто развива собствен малък бизнес, пък преди това като работник в частна фирма е разбрал, че име се създава с много труд. Освен, че е важно къде се намираш – било то физически, било то сред конкурентите си, е от особено значение да се бориш за своето място всяка минута, час и ден. „Доста марки, вероятно са създадени с тази формула, а именно постоянство”, пояснява Любомир. Не без значение е и екипът, с който работиш. Той също е определящ фактор за успеха на един бизнес. Миналата година по това време Любомир стартира производствения процес със своя брат Петър. И с още две жени, които са сестри. И така стават, както те самите се шегуват, като от турска сапунка – двама братя, две сестри. В момента Любомир продължава да работи с двете момичета и са си разпределили ангажиментите помежду си. „Аз смятам, че наистина е много важно с кого работиш и какво предлагаш, а не толкова къде се намираш като местоположение. Защото ако предлаганото от теб е на добро качество клиентът ще те намери, независимо където и да си. Трудно се създава име, но смятам че в рамките на една година сме си свършили добре работата”, споделя един от членовете на екипа Росица Славкова. Според Ева Захариева, също работник в пекарната, желанието е от водещо значение: „В работата е важно желанието, да се спазва технологията. Важни са и хората, с които работиш. В търговията няма нищо сигурно, ден с ден не е еднакъв”.
„Определено преди 1 година мисленето на много хора беше по-различно, отколкото сега. Но случките, на които сме свидетели в последно време в чужбина, ме карат да си мисля, че България си остава едно място, което е добро. Доволен съм, че избрах Самоков за моя професионална реализация. Както се казва камъкът си тежи на мястото. Всичко е късмет и да попаднеш на точното място в точното време. За да постигнеш каквото и да било обаче, независимо в каква сфера е трябва да се потрудиш, за да се получат нещата. Където и да имаш малък бизнес, дали ще е в Самоков или не, никъде не е еднозначно. Защото малкият бизнес чувства непрекъснати странични фактори, които във всеки един момент могат да го прекършат”.
Всеки бизнес си носи своите рискове. Но ако грижливо се отнасяш към детайлите, както и към хората, с които работиш и на които предлагаш продукта си, тогава нещата би трябвало да са малко по- устоичиви. А бизнесът, с който се е заел Любомир Санкийски е свързан пряко с потребността на едни да съществуват, за да се хранят и на други да се хранят, за да съществуват. „Хората в това забързано ежедневие обичат да хапват храна, която след това да не им създава дискомфорт. Българинът обича да си угажда”, казва собсвтеникът на „Малката пекарна”. И допълни, че вкусна закуска се получва само тогава, когато вложиш старание и задължителната щипка любов.
