Анна Манова

С много талантливи личности е пълен нашият малък Самоков. Те са онзи светъл лъч надежда, който изпълва сърцата ни с усещане за гордост и значимост. С изявите си те представят града ни и често носят различни отличия, грамоти и награди. Същевременно с това са добри и в други житейски поприща, като скромно градят своя път, а оценката за техния талант и постижения остават изцяло в ръцете на аудиторията и на времето.

Такъв пример е Малин Асенов. За повечето самоковци името му е свързано със сферата на естетиката и собствения му фризьорски салон, където заедно със съпругата му Диана подаряват красота и настроение на клиентите си. Други обаче помнят времето преди около две десетилетия, когато Малин се занимаваше с музика. Двете му заснети и записани песни –  „Морски капитан” и „Омагьоса ме” бяха приети много добре и бързо се превърнаха в емблема за изпълнителя. Малин стана разпознаваем не само в родния си град, песните му се въртяха по различните телевизии и радиостанции. Кариерата му се развива успешно до 2007 година, когато спира с участията и записите. Пренасочва се в друга сфера, където музиката остава леко встрани, само като моментно вдъхновение. Но тя „кипи” вътре в него, „пулсира” във вените му и едва ли ще се учудите ако минете в близост до салона и чуете как си припява, докато работи.

Но сърце не трае. И всяко нещо в живота чака своя ред и точния момент. Преди малко повече от година записва песента „Хитруша”. Следва покана в края на 2018 г. за участие в новогодишната програма на македонската телевизия. А през юни месец тази година Малин се явява на Международния конкурс „Канео фест” в Охрид и получава втора награда от журито за своето изпълнение на авторската песен „Любовен блус”. Песента е специално написана за конкурса и заслужава бурните аплодисменти на присъстващите и награда за текст, музика, аранжимент и сценично поведение.

Дали този успех ще провокира Малин Асенов да захвърли ножиците и да се завърне на сцената, ще разберете от следващия ни разговор.

Здравей, Малин. Срещаме се само няколко дни след като се завърна от Охрид с награда от Международен конкурс. След прекъсване от повече от десетилетие изненада публиката с две свои парчета. Искам да те върна към началото на пътя ти в музиката. Споделяш, че тя за теб е като магия. Как започна тази магия?

Мога да определя себе си като природно явление /смее се/. Нямам музикално образование, но музиката е част от моя живот. Родителите ми не са музиканти, но са весели хора, с усет към музиката. Винаги където и да сме били забавляваха компанията. Аз пея от дете, а в училище често ме канеха да изпълнявам по нещо, обикновено това са били народни песни. По онова време, когато нямаше телефони и таблети, с приятели организирахме програми, които изнасяхме на улицата пред близки, роднини и съседи. Така живеехме.

По-късно, през 2000 година, разбрах от моя близък приятел Валентин Ахчийски – Тино за един конкурс за млади таланти, провеждащ се в Благоевград. По това време той беше започнал да прави записи с музикална компания и ме покани да се включа и да подготвя някоя песен. По щастлива случайност в този момент аз имах един много хубав текст и нова песен, която имах желание да представя. Сякаш съм предчувствал, че нещо подобно ще се случи. Участвах, харесаха ме и подписах договор. Започнах записи. Направихме „Морски капитан“, заснехме клип към нея и започнаха да я пускат по телевизиите и радиостанциите. Имах участия, покани за интервюта. Завъртя се и още една моя песен – „Омагьоса ме“, към която също имам заснет клип. Участвал съм заедно с Тино, който също е самоковски изпълнител, на благотворителни концерти за деца, лишени от родителски грижи. Така се запознах с Коцето Калки. Песните ми са включвани в албуми с компилации. Едно от последните ми участия беше през 2007 година в „Звездно вариете“ по „Веселина“. След това се наложи да заменя музиката  с друго поприще. Животът поднася различни неща. След известно прекъсване отново имам желание да се занимавам с музика. Може би е настъпил нов момент.

Музиката е част от живота ти и изглежда, че колкото и да „бягаш“ в даден момент тя те настига. Свидетелство за това е участието ти в Международен конкурс в Македония, от където се завърна с отличие. Как реши да участваш в Охрид? С какво смяташ, че впечатли журито и заслужи втора награда?

Историята започва малко по-рано, декември месец миналата година. И отново в нея главно действащо лице е моят голям приятел Валентин Ахчийски – Тино. Той ми беше на гости и ми предложи да участвам в едно много хубаво предаване, ставаше дума за заснемане на новогодишната програма на македонската телевизия. И аз се съгласих на драго сърце. Направиха запис на „Омагьоса ме“ и на едно по-ново мое парче – „Хитруша“. Второто е записано преди малко повече от година. Отидох с известно притеснение, защото там не ме познават, самите те имат много добри изпълнители. Записваха много часове, защото бяха поканили доста изпълнители. Сцената беше семпла, без традиционната празнична украса, за да могат да въртят заснетите клипове през цялата година. Не очаквах да ме приемат така радушно и топло. Много ме харесаха, докато правихме записите виждах как екипът се забавлява, пее, танцува. Усетих, че нещо хубаво се случва. Бях много щастлив. Харесаха ме и след това ме поканиха за участие в Международния фестивал в Охрид. Може би ги впечатли това че имам собствен стил като сценично държание, визия и глас. Не имитирам никой. Старая се да имам индивидуалност и когато хората чуят моя песен да знаят, че я изпълнява Малин.

Това означава, че си спечелил македонците и те ти дават възможност за още изяви на тяхна сцена. С какво се представи в Охрид?

Харесаха ме. Те са много топли и сърдечни хора. След участието ми в новогодишната програма получих покана за фестивала в Охрид. Реших, че трябва да се подготвя. През февруари трябваше да изпратя песен за селекцията. Условието бе да не е изпълнявана на друго място, да не излъчвана и да е авторска. Направих баладата „Любовен блус“, приеха я и я представих на конкурса. Текстът е на Жанина Деа, която написа първия ми хит „Морски капитан“. Аранжиментът е на Кирил Кунчев – много добър музикант, беше ми музикален продуцент преди години. Текстът е много нежен и гальовен, музиката е романтична. Постарах се да придам това внушение при изпълнението си.  И така получих второ място в категория „Забавна музика“ от журито за текст, музика, аранжимент и сценично поведение. В конкурсната програма имаше участници от България, Македония, Хърватска, Босна, Югославия. От България бяхме трима изпълнители – моят приятел Валентин Ахчийски, който получи първа награда, аз и Венцислав Пенев, който е от Благоевград.

Как се почувства, когато чу името си сред наградените?

Не очаквах, че ще получа награда. Фестивалът продължи до късно вечерта и със семейството ми останахме да изгледаме финала на програмата и да чуем другите изпълнители. Беше много интересно, защото водещата попита от сцената дали съм още там. И аз много бързо станах и тръгнах към нея, обличайки си по пътя сакото. Публиката ме видя и започна да аплодира. Много се зарадвах, защото беше изненада за мен. И оценка.

След като се прибрах в България качих запис на изпълнението, направен от телефон във фейсбук. Само за няколко дни успя да събере над 1000 гледания.  Песента „Любовен блус“ се прие много добре. Преди няколко месеца представих и другото си нов парче – „Хитруша“.

Този успех дава ли ти стимул да се върнеш отново на сцената? Да запишеш собствен албум?

Да, имам желание да се завърна с малко повече песни. Когато спрях с музиката времето отмина много неусетно и сега ми се иска да наваксам. Да покажа какво мога. Пиша текстове в момента. Днес почти не се издават албуми, защото не се продава и не се печели от тази дейност. Всичко бързо и лесно се качва в интернет, което го прави достъпно до масовата аудитория. И е безплатно. Имаме много добри изпълнители и ми прави впечатление, че и те не залагат на албуми. Записват по една или две нови песни, за да освежат репертоара си и изпълняват  старите си хитове.

Какво да очакваме от теб? Ще издам една тайна – преди известно време имаше идея за песен в хип-хоп стил.

Работя по нея. Музиката ми е готова. И сигурно ще я запиша един ден. В момента се занимавам с друга балада, по мой текст и музика. Тя е много нежна и чиста, започва с флейта и кавал. Мисля да и заснема клип, за да мога да зарадвам хората. Имам идея за народна песен, която е подходяща за фестивал от типа на „Пирин фолк“. Идеята е много интересна, до момента не съм чувал нищо подобно. Ще се радвам да успея да я реализирам. Музиката е моя – авторска, а текстът ми е подарък от Василка Войнова. Аранжиментът ми го прави Пламен Велинов, който работи по песента ми „Омагьоса ме“.

Обичаш да попяваш докато работиш…

Понякога… Онзи ден при мен дойде една жена, която беше чула баладата „Любовен блус“  – поздрави  ме и се разплака. Стана ми много топло на душата, че моята песен е докоснала някой. Истината е, че не се възприемам като звезда, нито като най-добрия и най-можещия. Искам това,  което правя да ми носи удоволствие и да забавлява хората, защото животът е толкова кратък. Нека публиката да оцени. Желанието ми е да оставя нещо след себе си. Нека тези, които ме харесват и подкрепят – приятели, близки, съученици да очакват нови и интересни неща от мен.