Анна Манова
Заниманията с изкуството са преимущество на онези, които имат тънък усет, прецизност, естетически поглед и сръчност. Това в пълна сила важи за самоковската майсторка по приложно изкуство Ани Йовева. Наред с всичко изброено тя е от онази шепа хора, които творят в духа на българската традиция, използвайки съвременни похвати, но работеща в посока на това да запази автентичността им. Ани е пазителка на традицията в истинския смисъл на думата, която проявява изключително внимание към детайла, а в нишките, които заплита има доза старание, отношение и не на последно място една от най-важните „подправки” в работата – любов! Дейността на Ани Йовева е свързана с плетената дантела, шевиците, гоблените, шитата дантела, прави уникални женски фути, а в последно време й различни накити, в които също по интересен начин са намерили място шевиците.
Красотата на дантелата и специфика на изработване – наследство от нейната баба
В най-ранна възраст, когато децата разучават света, Ани Йовева открива красотата на шитата дантела и този и интерес не заглъхва с годините, а напротив – засилва се. Баба й на времето и показва тънкостите на кенето, а малките детски пръсти сръчно копират всеки бод. „Любовта към приложното изкуство се породи от моята баба, която в началото ми показа как се прави плетена дантела на една кука. След това, когато видя, че се справям ми показа и шитата дантела. Спомням си, че бях около 10-годишна тогава. В следствие на този ми интерес записах и такова училище за приложни изкуства с рисуване. Не рисувам отдавна, но тези ми познания много ми помагат, когато се наложи в работата ми. С времето интересът към шевицата и дантелите не само продължи, но и се засили. Имах късмета да попадна на една невероятна учителка по текстил – Маргарита Атанасова, която ни караше да правим копия на шевици, като тя изискваше всичко да е максимално точно и истинско. Атанасова държеше да ни научи и на тънкостите на кенето /шитата дантела/, която аз знаех вече. Не всички успяха да се научат, не защото е толкова сложно, а защото се изисква практика и постоянство”, спомня си първите стъпки в приложното изкуство Ани Йовева.
Желанието да се занимаваш с нещо любимо не признава граници, нито средства. Или както Ани си спомня кристално момента, в който е изхарчила половината заплата на майка си за 60 броя совалки, които поръчва тайно, за да прави совалкова дантела. По нея Ани се запалва заедно с една съученичка на руска изложба в зала „Универсиада”. Там те виждат една рускиня как плете и дни наред ходят при нея да я разучат. В България тя е позната като Калоферска дантела, за която се изискват доста средства и съответния брой совалки.
С течение на времето любителката на приложното изкуство Ани Йовева разбира, че има още какво да научи по отношение на дантела. „Това, което ми беше показала моята баба е само една малка част. Знаех няколко фигури. Имах възможността в Истанбул да видя тяхната шита дантела, която ме впечатли с цветове и обемни цветя. Струваше ми се невъзможно да я науча, но успях сама. Нашата сякаш е по-стилизирана и не толкова цветна. След това ми попадна албумът на Радка Карагитлиева, която е посветила целия си живот на шитата дантела, а явно сме и кармично свързани – родени сме на една и съща дата. В нейната книга видях, че такава дантела e имало на много места в България. Интересно е, че всеки един район си има специфика по отношение на дантелата. Иначе кенето идва от Изтока – Вавилон и Месопотамия”, споделя Ани.
С вълнение си спомня личната среща с Радка Карагилиева, от чийто албум се учи сама на някои тънкости. Сините и очи на Ани се пълнят с емоции, преглъщайки този приятен спомен от онази среща, когато Карагитлиева й подарява своя учебник, където е описана втората и по-сложна част от шитата дантела.
Невестинските фути – тънкостите в занаята
Що се отнася до кенето преди повече от век булките са минавали под венчило със специални невестински фути, които са представлявали бели обредни престилки. Те имат еквивалент с дантели, плетени на една кука. „Специално за белите невестински фути или наричани на места ути, повечето от дантелата им е кене. Рядко съм попадала на добре запазени. Те са много стари. Тази дантела е нетрайна и по друга причина, много е фина, конецът върви от един кат. В Исторически музей – Самоков има запазена такава фута. Такива са характерни за Кюстендилско, Момин проход, Ихтиман, Самоков, Белчин. Характерно е, че са правени с много богата дантела и не е жален труд. Преди 2 месеца направих копие на такава фута по поръчка на колекционер на български народни носии. До този момент не е правено такова нещо. Към нея добавих и кошуля /долна женска риза/, тя има шита дантела по полите и по ръкава. Отне ми много време – започнах го в началото на февруари, това е много труд и търпение – възелче след възелче, дъгичка след дъгичка, докато накрая се получи бяла феерия от дантелена кросота”, казва Ани Йовева. Действително тази работа е сръткава и не може да се работи непрекъснато, тъй като започват да болят пръстите. Но Ани е категорична, че тя самата си е най-трудният клиент и има много изисквания към себе си в работата, но е изключително приятно да видиш нещо свое завършено.
Шевици, гоблени и накити – част от разнообразието в творческия свят на Ани Йовева
Творческият свят на Ани Йовева е пъстър, като в началото тя не е достатъчно уверена в изработеното и не показва нещата си. Не е подозирала, че някой ще прояви необходимия интерес. Започва със салфетки със шита дантела, след това разнообразява дейността си с шевици с панама, прави комплекти с указание как се изработва. Преди 5 години започва с гоблените. „Аз обичам да бродирам. Чух, че има програми от снимка да правят гоблен. Претенциозна към себе си. Първият експериментален гоблен беше Чадър чешма, после Голямата чешма – исках да са зимни и да са комплект. И така започнах да правя гоблени, които комплектовам и продавам. Най-доброто, което според мен съм направила е една Богородица, която беше поръчка от клиент. За мен беше предизвикателство. Гоблените ми не са съвсем класически, вървят към модерните, които навлизат в момента. Основната разлика е в бодовете, които се използват, това е т.нар техника „блек уърк”. Като част от фона остава без да е ушит. В гоблена с Богородица има шиене с ламе. Уших я и я продадох, втора такава аз не съм правила, но имам комплектовки от нея, харесва се. Митрополитската черква и Джамията от Самоков ги имам също на гоблени, те са сантиментални, но за хора, свързани с града”, разказва Ани.
От скоро новата й страст са изработването на различни бижута, като тя остава вярна на себе си – в тях основният елемент е шевицата. „Започнах от идеята да вкарам 
шевицата в ежедневието. Не само да са в рамки и да красят дома. Шевиците са си традиционни наши . Те навремето са се плели за късмет, вшивани са в тях магии, за да ни предпазват. Сложихме ги с една приятелка в медальони, опънати върху стъкло. Като могат да се перат. В различни медальони поставихме и сушени хербаризирани цветя, което е много прецизно за изработка”, споделя Ани.
Днес Ани и всичко, което прави тя, е познато на хората, които се интересуват от приложно изкуство. Йовева е зам.-председател на Сдружението на занаятите в Самоков и желан гост на всички изложби, където се изисква да се покажат неща, изработени не само със сръчни ръце, но и със сърце.
