Aнна Манова
Представете си такава картина – млади, красиви, стройни, лъчезарни момичета, облечени в еднакви костюми, с бели ботуши и подредени в редици да танцуват на прекрасна музика. И танцът, заедно с ефирните движенията на палки и помпони, да нашепва приказки и гледащият ги отстрани да се пренася в едни други светове – на виталност, свежест и хармония. Да, точно това усещане оставя след себе си Мажоретен състав Самоков, който вече 25 години, под ръководството на художествения ръководител Теменужка Янкова, чертае нови хоризонти и разказва за града ни, навсякъде, където е стъпил нежният крак на самоковките.
Още от създаването на първия състав, в далечната 1989 година, момичетата – подбрани „като под конец” бързо стават емблема за красота и пример за подражание. А ръководителят Теменужка Янкова успешно започва да съвместява няколко дейности наведнъж – на хореограф, музикален ръководител, организатор и неотменно на служба „виновен” пред учители, ученици и колеги. Със стилните си костюми, с приятния си външен вид и завидни умения в жонглирането с палки и помпони момичетата бързо печелят сърцата на самоковци. Едва ли по това време ръководителката е очаквала подобен успех, защото всяко начало е осеяно с трудности и доза колебание, още повече в условията на малкия град, където подобен състав се създава за първи път. Но тънкият усет не е излъгал Янкова, която е видяла още тогава, че не е никак лоша идея град като нашия да има мажоретен състав. Съвсем бързо след това идва и признанието – момичетата имат възможност да излязат извън пределите на страната и да покажат всичко, на което са способни и което са научили в град Мезамет, Франция. Тогава местната френска преса пише за тях: „Легендата за красивите българки е вярна!”
И така с този сериозен старт започва да се пише историята на Мажоретен състав Самоков. В нея участие взимат директорът на ПГ „Константин Фотинов” Кирил Славов, художничката Пепа Боянова, която облича в кокетство и стил момичетата, Въла Коцева и Светла Никова – първи съветнички на художествения ръководител Янкова. Заедно с това годините минават като миг – участие след участие, събития, тържества, училищни празници, откриване на сезона в Боровец. И както пясъкът се изплъзва между пръстите, така и малките и неуверени в началото момичета се превръщат в по-големи и отговорни млади дами. А класната стая и училищният двор стават тесни за тях и те правят стъпка към сериозния живот, оставяйки линията на приемствеността да свърши своето. Те поставят едно силно и емоционално начало, което бързо се превръща в традиция и мечта на много момичета в града ни. Първият състав е направил необходимото – проправил е пътека, там където преди дори не е имало диря. А хореографът Янкова е минала първия си урок и е положила своя изпит пред сериозна аудитория още в първите си стъпки в това начинание, тогава тя не скрива притеснението си и факта, че взаимно са се учили едни други. А момичетата, поставили началото на мажоретството в града, много дълги години ще бъдат давани като пример на следващите след тях за дисциплина, старание и умение. Защото точно по този начин възприема работата си с тях Янкова – като стремеж към съвършенство и съзнание за дълг. Точно на това ще учи и следващите състави. Но за ръководителката предстоят нови терзания, в търсене на нови подходящи момичета да наследят завещаното. „И така началото бе сложено, първият кръг завършен, а за мен изборът беше направен, оставаше ми по-трудното, да живея с този избор”, спомня си Теменужка.
В началото съставът е представляван и създаван изцяло от ученички от ПГ „Константин Фотинов”, те дълги години са символ на училището, макар с множеството си изяви още в първите си години да дават заявка, че надскачат чисто училищното пространство и за самоковци те са обединени под общото название Мажоретките на Самоков, за другите места – самоковските мажоретки, в чужбина „хубавите българки”. А за Янкова просто „моите момичета” или „моята нежна гвардия”.
Тази „гвардия” знае, че носи отговорност при всяко свое излизане да покаже най-доброто от себе си, да забрави трудностите и различията в репетиционната зала, да овладее вълнението си на сцената и накрая да може да изпита удовлетворението от получените награди, грамоти, купи. На това и още хиляди неща ги учи Янкова. Когато тя каже „моите момичета”, това наистина е изпълнено с този близък смисъл, че ако я познавате, няма да се усъмните и за минутка – „и умни, и красиви, и талантливи”, както многократно ги е определяла тя. Защото наистина е трудно да се пребориш с толкова различни характери, да „укротиш” по-опърничевите, да дадеш самочувствие на по-свитите, да създадеш от тях едно цяло, въпреки различията. Ето това се казва талант и усет! Доказателството – 25 години Мажоретен състав Самоков.
Основните уроци всъщност се осъзнават накрая, защото не е важно само да слагаш себе си на първо място, а да бъдеш част от колектив. „Момичета, обичайте се, търсете се, уважавайте се и след като приключим с танците”, е едно от често повтарящите се изречения на репетиции. И дори понякога някоя да затръшва вратата след себе си, тя знае, че няма да я намери затворена след това – това също е част от уроците.
Важна е и онази свобода на действията и избора – в началото мажоретките изпълняват повече дефилири и шпалири, следвайки строго парадния стил, но след това започват да разчупват тази линия, придавайки нотки от себе си в танца. Започват естрадизирани класики, танци, основани на модерните в момента стилове, смесица от палки и помпони, но всичко това съчетано с много вкус и стил, за да не се изгуби първоначалният замисъл на състава. Защото момичетата не са клакьорки по примера на популярните от американските филмите девойки, представящи повече акробатика, а са нещо по-специално, по-различно. И все пак водеща остава идеята момичетата да се чувстват в свои води и да изпълняват съчетанията с желание и усмивка.
През годините са се сменили повече от 10 състава, и може би над 200 момичета са усвоили тънкостите на жонглирането с палки и помпони, както и за определен период от време са били част от представителното лице на града. Независимо дали са били към едно определено училище, после към Военния клуб в града, спортната зала „Арена” или към Читалище–паметник „Отец Паисий–1859”, дали са от един клас или от различни училища няма никакво значение. Важното е, че ги има.
През тези години, независимо от трудностите съставът е оцелявал, защото желаещи да стават мажоретки винаги е имало и ще има. А най-трудните моменти за художествената ръководителка са тези на раздялата с поредния състав, когато завесата натежава и поставя края на дадена изява, тогава настъпва и моментът на равносметките. Дали си се справил добре в качеството си на ръководител на един състав, дали времето не е изхабило в теб тънкото ти чувство за усет или напротив – изострило е сетивата ти до съвършенство? Отговорът е скрит във всичките тези години неуморен труд, множество съчетания от различна музика, извайваща фигури, разказваща истории, пълни зали и площади, бурни аплодисменти. Изкуство, което докосва сърцата. А нима това не е достатъчно?
За тези 25 години нежната „армия” е взела участие в различни мероприятия – училищни, общински, откриване на зимните сезони в Боровец, водили са дефилири в различни градове, гостували са на София, Банско, Смолян, Неделино, Приморско, Пловдив, зад граница са били във Франция и Анталия. Различните състави са получили толкова много грамоти, отличия, купи, поощрителни и специални награди, че едва ли може да бъде запомнена бройката им и ако кажем, че всяко участие завършва с отличие, няма да сбъркаме.
„Приемам работата си като мисия. Паралелно с обучението по танци изграждам в тях и поглед към изкуството, опитвам се да отключа твореца в тях. Няма да се уморя да ги убеждавам, че дисциплината, трудолюбието, работата в екип, взаимоуважението, човешката доброта не са старомодни качества, те са необходимото условие на всеки млад човек, който иска да изгради себе си като личност”, споделя Янкова, бързайки за репетиция. Тя не пропуска да поощри момичетата и да им каже, че както стъпват гордо и красиво, дефилирайки на различни събития, така трябва да продължи и живота им след това – с уверени стъпки да вървят напред, а когато си спомнят за годините на мажоретството да се проплъзне поне малка усмивка. Тогава художествената ръководителка си е свършила работата.
Вратата се затваря, глъчката спира, остава само музиката и шумоленето на помпоните и палките. Момичетата се готвят за поредната изява.
