Култура

Маестро Иван Янков: „Търсим млади попълнения за хор „Рилска песен“! Спешно!“

OLYMPUS DIGITAL CAMERA Румяна Костадинова

Маестро Иван Янков е диригентът на хор „Рилска песен“ към Читалище-паметник „Отец Паисий – 1859“ в Самоков. Той е оперен певец и вече 50 години живее в музиката и заради нея. Така се е случило, че творческият му път е започнал от Самоков – като учител в гимназията, а десетилетия по-късно продължава отново тук. Голямата цел пред Маестро Янков сега е 100-годишният юбилей на хора през тази година. По-дългосрочната е да се съживи отново културният живот в Самоков. Разговарям с него ден след благотворителния концерт, който Читалището организира в подкрепа на пострадалите от наводненията хора в Североизточна България. Обръщението „Маестро“ е обичайно в музиката от ученик към неговия учител и почетно към заслужил музикант.

Маестро Янков, доволен ли сте от благотворителния концерт?

Доволен… Доволен е добре казано. Идеята за този концерт дойде съвсем спонтанно, като отклик на нещастието на хората от Варна, Добрич, Велико Търново. Ние сме музиканти – по какъв друг начин бихме могли да помогнем, ако не с изкуството си? Радвам се, че хористите се отзоваха и въпреки че са в кратка лятна ваканция, дойдоха да репетираме и да се подготвим.

Салонът на читалището не беше много пълен…

Да, за голямо съжаление! И причините за това, според мен, са две. Първо, градът все още не е събуден за хоровото изкуство, с което преди време се гордееше. Ние изпуснахме поне две поколения – по-възрастните си отиват един по един, а у младите не е възпитана любовта към пеенето. Другата причина да няма много хора на такива събития е самият сезон – лято е, денят е дълъг, в 18 часа още слънцето грее и хората са навън. Освен това нямахме много време да разгласим намерението си за концерта и много хора просто не са разбрали.

Доволен ли сте от изминалия културен сезон?

Нашият културен сезон не спира вече 4 години. Той започна, когато решихме да възстановим хора след дългите години прекъсване. Трудността беше в началото, да преодолеем първоначалното колебание. Сега, като диригент на този състав, аз нямам никакви колебания. Целта ни е голяма и ние ще я постигнем.

Целта е 100-годишнината на хора, нали?

Да, дотогава имаме 3-4 месеца и много работа. Започнахме от кота нула, но вече сме много нагоре. Разбира се, нищо не може да стане отведнъж и ние – и аз, и хористите, добре го знаем. Затова търпеливо и отдадено работим ден след ден, репетиция след репетиция, за да върнем на хора онзи блясък, с който се славеше преди години и достойно да посрещнем този знаменит юбилей.

Какво мислите за хористите си? Вие сте човек от морето, как се чувствате сред самоковци?

Моята кариера като музикант, може да се каже, че започна от Самоков. След като завърших Консерваторията – няма да казвам годината, дойдох да работя тук, в гимназията. Това беше време на голям ентусиазъм и на любов към изкуството. Създадохме младежки хор, със 120 хористи, всички от гимназията. С тези младежи и девойки спечелихме сребърен медал на един Републикански фестивал. Те всички редовно идваха на репетиции и на концерти, въпреки че бяха толкова много, че не се побираха на сцената!

Къде са сега тези хора, Маестро?

Навсякъде, но не и в Самоков. Търсят хляба си, препитанието си по света и на други места из страната…

Как ви се виждаха самоковци тогава и как изглеждат сега?

Няма почти никаква разлика. Запалваха се и тогава и сега със същия ентусиазъм. Знаете ли, когато си тръгвах от Самоков, за да започна да пея по българските и световните сцени, моите ученици ме носиха на рамене от гимназията до автогарата. Това е нещо, което никога няма да забравя. Всеки ден чувствам как хората откликват на това, което правя и се радват.

Вие пътувате за репетициите от София. Читалището не може да ви предложи кой знае какъв хонорар… Защо правите всичко това?

Най-напред заради хората – тук са типичните български балканджии – здрави, силни и телом, и духом хора. Това си личи и в гласовете им. Когато пеят на една сцена с други хорове, самоковци се открояват със здравите си, енергични и силни гласове. Сочни и големи. После заради природата – енергията, която ми дава Рила планина, я няма никъде другаде. Тук се подмладявам, дишам, имам вдъхновение и сили за работа. А аз не мога да не работя! Много обичам работата си!

 Как се готвите за 100-годишнината на хора?

Чувствам, че имаме сили да подготвим един достоен концерт. Трябва да кажа, че бях страшно изненадан, когато преди 4 години Борис Стрински ми каза, че хор „Рилска песен“ го няма от двайсетина години. Едно време той беше един от най-добрите в България! Казах си, трябва да го възстановим. За щастие срещнах безусловна подкрепа от председателя на читалищното настоятелство Стоян Пашов и от тогавашния секретар Васил Михайлов. С настоящия секретар – г-жа Теменужка Янкова също работим много добре. Беше героизъм за хората, които идват да пеят при нас. Започнахме от нищото, от един случаен разговор със Стрински, а вижте – вече 4 години пеем, имаме добър репертоар от класически и по-нови произведения. Започнахме със 7-8 човека, а вече сме над 40. Хората са възрастни, но това не им пречи. Те обичат изкуството с цялата си душа и заради него изкачват стотината стълби до залата преди всяка репетиция. Хористите ни са добри, само дето младежите ги няма. Нямаме попълнения и това е фатално за малък град като Самоков. За да оцелее хорът и да се развива и през следващите 100 години, трябва младите да дойдат в него. Не догодина или след 5 години, а сега! Това е жизнено важно за този град! Хората мислят, че важните неща са парите за храната и сметките, но има нещо дори по-важно. Ако духът на града умре, никакъв бизнес няма да го възстанови. Бизнесът дава храна и подслон на тялото на човека, но духът го задвижва и дава смисъл на живота му. За да има Самоков и през идните векове, трябва да има самоковци. Но не каквито и да е, а такива, каквито са били винаги – будни, културни, свободни и свободомислещи хора. Изкуството е това, което няма да ни позволи да забравим кои сме.

Преди години Читалището беше пълно с хора. Сега е празно. Защо е така?

Да, за съжаление днес Читалището е затворено през повечето време. Като бункер, който понякога се проветрява с някой концерт. Тук трябва непрекъснато да влизат и излизат хора – и деца, и младежи, и възрастни. Да пеят, да танцуват, да рисуват, да четат книги, да правят театър… Много неща се промениха…

Но защо е така? Читалището само сграда ли е, не е ли първо идея?

Разбира се, че най-напред е идея. Сградата е след това. Читалището е български феномен – на запад няма такива неща. Това е уникална културна институция, създадена от хората за хората. Нашето читалище е празно, може би защото хората са забравили за него. Забравили са, че то е за тях – те да творят и да се изявяват в него. Може би и то трябва да ги покани не просто на представления, а да създават изкуство.

За самодейност говорим, нали? Самодейността изкуство ли е?

Самодейността е изкуство, когато се ръководи от професионалисти. Това не навсякъде е възможно, защото професионалистите имат нужда от средства, за да живеят, а малките населени места нямат възможност да им ги осигурят. В този смисъл Самоков е някъде по средата. Но тъй като е близо до София – това е голямо предимство. Ако обществеността и общината приемат развитието на културата за нещо важно, те ще насочат повече средства насам и тук освен мен ще идват и други професионалисти. И може би ще дойде ден, когато самият Самоков ще роди следващото си поколение артисти – музиканти, художници, танцьори и актьори, които ще работят тук и ще водят достоен живот.

Може би вече ги е родил, само дето и те са избягали…

Да, вероятно е така, но винаги има надежда някой от тях да се върне, нали?

Маестро, как човек да излезе от публиката и да се качи на сцената? Какво трябва да го подтикне към това? Преди години тук имаше детски хор, членовете на който все още са в града. Как да ги накараме да дойдат отново да пеят?

Като им припомним, че музиката е вълшебно изкуство. Тя ни извисява до нива, до които не можем да стигнем без нея. Музиката ни събира с хора като нас, отклонява вниманието ни от битовизмите, от които и без това сме уморени и които нямат край. Дава ни радост, дава ни смисъл, дава ни енергия. Подмладява ни дори! Знаете ли, активното дишане при правилното пеене е чудесна подмладяваща процедура за тялото – всички органи се оросяват по-добре, получават повече кислород и хранителни вещества и човек се чувства по-млад и по-здрав, става дори по-красив.

Това ли е тайната на отличната ви форма?

Очевидната причина да съм в добра форма на тези години е активността ми и любовта към това, което правя. Но най-голямата тайна е в самата музика. Нея не мога да я обясня с думи. Човек трябва да я преживее.

Related Articles

One Comment

  1. Радвам се, че Хорът е отново жив! Пожелавам поне още сто години радости и успехи в този прекрасен и незабравим за мене колектив! Бих била щастлива да присъствам на Тържественото събитие по повод този голям Юбилей на Хора и на Града!
    На многая лета!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close