Култура

Магията на старите къщи и песни…

proletna trqvnaВсеки българин, независимо от възрастта, трябва да посети поне един от най-българските градове – Копривщица, Ловеч, Троян, Велико Търново, Боженци, Трявна…

Стъпи ли кракът му на калдъръма, където всеки камък е една легенда, една история, ще заживее в друг свят. Огледа ли се наоколо ще види къщите, съхранили в почернелите гради, в плочестите покриви, в дървените стълби, в просторните чардаци, в дърворезбените слънца, грейнали от всеки таван онова вълшебство, което те кара да настръхваш от всичката тази красота.

За мен, а и за много други, това е една голяма магия, която ме е държала досега и няма да ме пусне до края. Затова с радост и огромно нетърпение приех поканата на г-н Борис Стрински и неговите „момичета” от Хора на ветераните туристи да отида с тях в Трявна. Много отдавна не бях ходила в този чуден град, където два дни се проведе Празник на туристическата песен. Нашите дами ще слеят гласовете си със стотиците певци и певици, дошли от цяла България в града на резбарите.

Автобусът лети по магистралата, а около нас греят милиони слънца, греят очите на слънчогледите, които са цъфнали на огромни пространства. Радваме се и на възродените оризища в Пловдивско и Пазарджишко. В тях грациозно крачеха щъркели и жеравчета. Завоите към Шипка са многобройни, остри и стръмни, но между дърветата се открива замайваща гледка – невероятно красиво в различни нюанси е полето долу в ниското. Паметникът на върха не се вижда от мъглата, но той е там горе – верният страж на свободата и на героите, паднали за нашата България. Тя е малка, но мила и скъпа за всички ни.

Трявна ни посреща със слънце, красиви цветни градинки, разпръскващи хлад фонтани и десетки паметници на бележити българи. Пред читалището, в което се провежда 25-тият пореден празник „С песните на България”, е паметникът на Пенчо Славейков – патрон на това огнище на културата. По-нагоре е паметникът на баща му Петко Славейков и родната им къща. Салонът е препълнен с участници. Дрехите им са различни, но си приличат по любовта си към природата и с песните, които ги водят по планинските пътеки.

С красиви и топли слова, кметът на Трявна инж. Драгомир Николов дава начало на хубавия празник. Поздравление поднесе и Димитър Гочев – председател на Сдружението на туристическите хорове. С Алекова воля, с Алековски дух, тук са дошли стотици весели, засмяни мъже и жени – млади и стари, луди и по-малко луди, беловласи, но с младежки дух. Те са край реките, които им разказват чудни приказки, в хижите, в които осъмват с песни, по поляните с дъхави цветя и билки, под дърветата, които им напомнят за юнаците български.

Нашите дами изпяха песни, композирани от Борис Стрински, а и други хорове имаха негови песни в репертоарите си. Уважението към този неуморим долнобанец-самоковец е видно – всеки го поздравява, прегръща, целува, а един от организаторите завърши поздравлението си с думите: ”Нашият Боре е истински достоен приемник на маестро Филип Аврамов.” Тази година в празника взеха участие Детски ансамбъл „Весна” от Москва и Ансамбъл за стари градски песни „Сиренада” от гр.Виница, Македония. След като раздаде грамотите и статуетките „Ключ Сол” г-н Гочев каза: „Можем да бъдем доволни от вашето представяне на тазгодишния песенен празник! Над 40 певчески състава дойдоха тук и сме щастливи – никъде по света го няма това. Изпълнени сме всички с любов към родината и нашата прекрасна природа. Вярвам, че и в бъдеще ще продължаваме да се събираме, да пеем и да се радваме на живота!”

Преди всеки да поеме обратния път към родните места, пред читалището хорове и състави обединени в един голям колектив под диригентството на нашия бай Боре изпяха, така песента-химн на туристите „Прекрасна си, мила родино”, че чак настръхнахме.

И…поехме по калдъръмените улички покрай къщата на Ангел Кънчев, на Петко и Пенчо Славейкови, Даскаловата къща. Спряхме се при символа на Дряново – Часовниковата кула, построена през 1814 г. от местни майстори. Стигнахме до края на търговската уличка, увековечена с бяла мраморна чешма, с образа на девойка – подарък от влюбен в красотата й неизвестен майстор. Не е възможно за кратко време да видиш всичко, но можеш да усетиш духа на времето и да се пренесеш, макар и мислено там в миналото – красиво и богато.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close