Общество

Магазините „втора ръка” завладяват пазара

втора употреба2Анна Манова

През последните няколко години като гъби след дъжд се нароиха един подир друг множество магазини за дрехи втора употреба. Тази танденция се засилва като само в центъра на Самоков може спокойно да ги изброите и вероятно тяхната бройка ще надхвърли 10.

Интересното е, че един голям процент от хората наистина предпочитат да пазаруват от подобен тип магазини, без да имат някакво негативно усещане, както беше може би в зората им. Наистина тези магазини се превръщат в силна конкуренция на останалите търговски обекти, защото отдавна са еволюирали в развитието си и са преминали от ниво „рови – рови”, в прилежно подредени и кокетни места. И най-важното, разбира се, всичко в тях е на далече по-ниска и достъпна цена. Голяма част от тях са подредени в различни категории, поставени на закачалки и ако нещо ти допадне, има къде да го премериш.

Докато в един магазин „първа употреба” може да си купите тениска от порядъка на 20.00 лв. то в магазините „секънд хенд”, ще се подновите с поне 5 броя за тази цена, дори някоя от тях може и да е нова и с етикет. За качеството също може да се каже, че е доста по-високо. Защото нерядко явление е да си купите нова конфекция, да заплатите за нея подобаваща цена, рядко отговаряща за качество и поглеждайки етикета, да установите, че е с произход Китай. Друг интересен момент е, че обличайки дрехата, тя може да остави цвета си по вас, а след изпиране да има момента на изненадата – по-късо, по-разтегнато, на фитили и не в същия цвят. Като има и изключения от общото правило, но те са толкова редки, колкото да го потвърдят.

За сметка на главоломната тенденция от нарастване на бройката на магазините „втора ръка” и появата на големите  по мащаб китайски магазини, пълни с разни дрънкулки и дрехи на средни и ниски цени, българското производство остава някъде по рафтовете.  Ако изобщо откриете негови следи. Колкото и да искаме да подпомагаме родното производство и всички, които са на ръба на оцеляването заради неравностойната конкуренция, това си остава труден казус. И тук ще стане дума за цените – изкривени от различните типове магазини с ниски цени, българското ни се струва скъпо… и пак го прескачаме.

За сметка на това търговците и собствениците на магазини за „секънд хенд” са му намерили разковничето – отстъпки от цените, томболи, дни от седмицата, в които можеш да си купиш дреха за стотинки. Има и такива дни обаче, когато се зарежда нова стока и килограмът и достига 25 – 30 лв., но с всеки изминал ден тази сума намалява. Ето защо, когато един до друг стоят два магазина за нови и за стари дрехи, опашките са пред тези за преоценени дрехи. От една страна е по-евтино, от друга няма такава голяма повтаряемост, както в конфекциите или в китайските магазини, където всичко сякаш е под калъп и в големи бройки.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close