Любо Димов: Аз съм обикновен човек, който следва мечтите си и искам да дам кураж на всички, които се колебаят – следвайте ги!

Самоковецът Любо Димов е първият българин, член на Канадската асоциация на пилотите, направил традиционната обиколка на Канада със собствения си самолет DA 40. Запознахме ви с него преди близо една година в рубриката ни „ Проект „Емигрантът“. Независимо, че толкова време не е в родния си град, постиженията му показват за пореден път, че самоковци сме изключителни хора, а не само безподобни чешити.

Авиацията става част от неговия живот след завидна порция премеждия, които обаче не могат да го откажат. Историята звучи като в приказките, но за съжаление тя се сбъдва на друго място – в далечната Канада. Както казва и самият той – човек трябва да се бори за собственото си щастие, иначе вегетираме в самосъжаление.

Какво представлява тази асоциация и как попадна там?

Това е асоциация на пилотите в Канада. По–точно казано е асоциация на пилотите и собственици на самолети. Така всеки пилот може да дава своето мнение по въпросите, свързани с летенето, лицензиране, безопасност, организация на въздушното движение. Помагаме си с информация, получаваме специален сервиз, хотели, коли под наем, застраховки и много други. Издават се вестници, организират се срещи. А иначе лицензите се издават от министерството на транспорта и контролът е изцяло на държавата. Член може да бъде всеки пилот.

Твоята любов към летенето би ли имала бъдеще тук в България и по-конкретно в Самоков?

Летенето има бъдеще навсякъде по света. Нека не забравяме, че това не е безопасно, ако контролът по издаване и поддържане на лицензите не е строг и бескомпромисен. Затова държавата трябва да бъде много взискателна по отношение на авиацията. Като човек минал през Българските Военновъздушни сили, мога да кажа, че в България има достатъчно добри условия за развитие на леката авиация. Това, което ни липсва е по-добрата организация . Разбира се това са моите впечатления от преди 10-15 години . Сега не мога да преценя каква е реалната ситуация там.

Около Самоков има няколко летища – Долна Баня, Сапарева Баня, Кондофрей. Не знам в какво състояние са сега, но това е чудесна база за Самоков. А защо не и да се построи едно ново летище до самия град. Между Мечката и Самоков има чудесен терен за едно летище. Разбира се това е свързано със средства, но перспективата за чартърни полети на по-малки самолети е съвсем реална. Нека не забравяме, че много частни самолети могат да кацат там за Боровец. Пример само – ако аз живея в Гърция и искам да карам ски за събота и неделя, бих използвал самолет, собствен или под наем, да посетя Боровец. Разходите ще са по-високи отколкото да пътувам с кола, но времето е несравнимо по-кратко, а и удоволствието да видиш красивата ни природа от въздуха е неповторимо .

Някой може да каже че фантазирам, но не е така – всичко това го виждам тук. Да излетиш със приятели или със семейството си на борда, да споделиш красотата на летенето, да посетиш красиви места – това наистина е вълнуващо .

Как се чувства един мъж на хиляди километра от дома и постигнал това, за което много други могат само да мечтаят? Има ли разлика в сложността на постиженията у нас и навън. Къде е по-трудно?

Тези въпроси ме връщат много години назад. Всичко тръгва от мечтите, разбира се. Реших да кандидатствам за пилот в Долна Митрополия. Минах изпитите с пълно отличие, минах Авиолекарската комисия и в един момент, когато чувствах, че съм докоснал мечтата си – всичко се срина. Съобщиха ми, че не ставам за пилот, защото имам проблем с очите и ми предложиха да ме приемат инженерна специалност. Доста мислих и реших да приема – все пак ще съм част от авиацията. Започнах обучението си по инженерна програма и един ден случайно в здравната ми книжка откривам заключението на Авиолекарската комисия – „ Годен за пилот – първа годност” .

Беше много унизително да слушам обясненията на хората, които са ме лишили от мечтите ми само за това че аз не съм от привилигерованите. Даже по едно време, след като продължих да настоявам за обяснения, искаха да ме изгонят от училището, защото открили, че прадядо ми е бил селски полицай в село Белчин. Завърших училището като инженер. Двадесет години след това дойдох в Канада. Един ден реших да проверя какви са шансовете ми да стана пилот тук. Минах Авиолекарска комисия, този път се оказа, че мога да съм пилот и така на 52-годишна възраст взех теоретичните и летателни изпити и получих пилотски лиценз .

Сега искам да кажа няколко думи за самоковците в Българската авиация. Полковник Кабрански, Сандо Малинов – пилот на МИГ 23, спомням си лудуваше с изтребителя в небето над Самоков, така че от грохота хората питаха война ли започна. Полковник Герасимов – главен инжинер на ВВС, Димитър Бързанов – преподавател в катедра Радиоелектронно оборудване. И накрая трагедията с Йордан Трендафилов Арнаудски, който загива на 15 април 1988г. със самолет МИГ-23 МЛД. При изпълнение на полет при учение в състава на ВВС на Варшавския договор за прехват на скоростна цел денем в сложни условия катастрофира в района на град Пордим.

Предаде ли уменията си на децата си и какво по принцип мислиш за приемствеността на хобита и професии между деца и родители?

Непрекъснато приятели и познати се обаждат и идват със семействата да направят разходка денем или нощем над Монтреал или далече на север, където трудно се стига. Позволявам им да контролират самолета, за да усетят магията на летенето. Децата също летят често с мен, а дали ще полетят сами някога не знам. Само знам, че на тях ще им бъде по лесно, ако го пожелаят. Ако не, това няма да ме разочарова – всеки сам трябва да избира – това е свободата .

Всеки път, когато дръпна към себе си управлението на самолета и носът се насочи към небето, аз се усмихвам и се чувствам щастлив, че се докосвам до магията на летенето и нищо не мога да сравня с това. Всеки път, когато колесникът докосне пистата за кацане, си казвам, че хората на борда са ми гласували доверие със собствения си живот . Аз съм обикновен човек, който следва мечтите си и искам да дам кураж на всички, които се колебаят – следвайте ги, нищо не може да ви направи по-щастливи от постигнатата мечта!