ЛичностиОбщество

Любомир Стамболийски: Благотворителността е нещото, което ме кара да се чувствам полезен

Анна Манова

През последните няколко години думата благотворителност влезе в обръщение и в Самоков. А още по-позитивното е, че все повече млади хора се заемат с нея, организират кампании, помагат едни на други. Учат се на съпричастност и колективност, на това, че когато се съберат повече хора на едно място от това може да произлезе и нещо полезно. Урок по човечност, почерпен от самия живот.

Не случайно се казва, че „Сърце, което дава, никога не остарява. Ръка, която дарява, никога не обеднява!” Наистина, за да се занимаваш с благотворителност се изисква душа и сърце. Кампанията „Коледна приказка”, която се проведе за трета поредна година в Самоков и е насочена към деца, лишени от родителски грижи доказва точно това. Един от основните организатори и лице на кампанията е чаровният самоковец Любомир Стамболийски. Той заедно с Мелани Пиргова и Боряна Димова се превръщат в съвременни „разказвачи” на приказки.

Традиционно „Коледна приказка” е съпроводена с благотворителен концерт, където се събират средства за някой дом в страната, за да може да се покрият част от нуждите на децата там. Концертът се състоя на 27. 12. 16 година в салона на читалище – паметник „Отец Паисий – 1859”.  Водещ на събитието беше Бубо, който сподели пред присъстващите за срещите си с децата от домовете, за това колко са сърдечни и че това от което се нуждаят всъщност не е нещо материално, напротив, липсват им куп нематериални неща – внимание, надежда, разговори. Самоковският младеж, въпреки множеството си  ангажименти, успява изключително бързо да организира свои близки и познати и да бъде отново част от благотворителността. Да бъде благодетел. А събраните средства са дарени на Дом „Асен Златаров”, гр. Враца.

Срещаме се с Бубо Стамболийски в напрегнатото му ежедневие на дванадесетокласник и бъдещ студент, за да си поговорим за благотворителните кампании, смисъла им, организирането им и за продължителите и добротворците.

 

Здравей, Бубо. Срещаме се отново на страниците на вестник „Самоков 365”. Поводът за това гостуване е благотворителната кампания „Коледна приказка“, в която ти си част от организаторите. Разкажи ми как се роди тази идея и защо го правите?

Здравейте! Преди три години, заедно с Мелани Пиргова, взехме участие в обучение на “Национален младежки форум”, където се срещнахме с различни хора от различни възрасти, но всеки от тях имаше своя благотворителна кауза. Ние бяхме най-малките, но още тогава си казахме, че трябва да измислим наша инициатива. Така се роди “Коледна приказка”. Минахме през много идеи, но в крайна сметка се спряхме на децата, лишени от родителски грижи. Към нас се присъедини и Боряна Димова. Въобще не сме очаквали тази кампания да добие такава популярност, нито пък, че ще бъде наградена от президента на република България. През изминалите години главната причина да правим това е желанието ни да помагаме и да бъдем полезни за някого, който се нуждае от помощ. Не само тази кампания стои зад нас. Включвали сме се в десетки инициативи свързани с деца, възрастни хора, неща свързани с обществото и др.

На 27.12.16 г. се състоя благотворителният концерт, на който ти сподели впечатленията си от посещенията си в Дома за деца, лишени от родителски грижи. Какво е усещането, стъпвайки в такива институции? Какво лично на теб ти е направило най-силно впечатление?


Още със самото приближаване на Дома започват да се усещат неща, които едва ли някъде другаде могат да се усетят. Странно е! Трябва да се отиде, за да се придобие представа. Първото нещо, което се забелязва са старите сгради с ръждясали огради и катерушки. Няма как да не ви направят впечатление децата, които хукват да бягат и да викат другите деца, когато видят, че към Дома се приближава някого. Силно впечатление ми в мен остави отзивчивостта на децата. Правил съм си експеримент да им подарим шоколад и след това да ги попитам дали може да си отчупя. Отговорът е положителен и се дава на секундата без замисляне. Разбрах и какви таланти се крият в тези домове.

Как реши да се занимаваш с благотворителност и мислиш ли, че тя има последователи и реализация в условията на малкия град? Как ще дефинираш понятието благотворителност?


Имах желание да бъда полезен, а се чувствам такъв само когато правя нещо благородно. Виждате, че в един малък град като Самоков, мога да кажа, че в момента благотворителността е често срещана. Преди три години не се говореше толкова за благотворителност или аз не бях чул. Ние бяхме едни от първите, които се заеха и направиха нещо по-мащабно. За разлика от сега, когато има кампании като “Бъди човек” и много други по-малки, тогава бяхме само ние и кампанията на Кристиян Танев ”Майска приказка”. Наскоро хората доказаха, че когато възникне проблем, като този на Калин, населението се организира и всички заедно правят благотворителност. В тълковния речник думата благотворителност се дефинира като социална дейност в полза на нуждаещи се хора. За мен тя е нещото, чрез което се чувствам жив и полезен. Тя стана част моя живот.

На същия този концерт ти сподели и друго нещо пред публиката в качеството си на водещ и организатор, че вратите на домовете са отворени, но никой не си тръгва оттам, просто защото няма къде да отиде. Според теб от какво най-много се нуждаят децата в тези институции? И къде е мястото на държавата?

Децата са се научили да оцеляват в техния си свят. Нуждаят се от внимание. Нуждаят се един нормален разговор. Искат някой да се интересува как са. Материалното не е толкова важно за тях. Биха се радвали някой да отиде да си поговорят и да им подари един шоколад, отколкото да носят хубави обувки. Не за първи път казвам, че в домовете доброволчеството е по-необходимо и полезно от благотворителността. Държавата няма какво да я коментирам. В последните години бежанците са по-важни от собствените й деца.

Сподели също, че всяка година става все по-трудно да се организират подобен тип мероприятия. На какво се дължи това – липса на желание, на инициативност, на друго?
През годините много хора са се включвали и са помагали в кампанията. Някои от постоянно са до нас, други се появяваха и след това се отказваха. Стана трудно да се организират подобен тип дейности по ред причини. Появиха се редица кампании и хората няма как да се включват във всички. Желанието никога не е липсвало, но заради редицата измамници хората не ни вярват. Виждам ги, че гледат подозрително, когато им говорим за благотворителност. С подобни инициативи се занимават хора, които имат ангажименти към семейство, работа, университет. Учениците, разполагащи със свободно време, стоят далеч от тези неща. Трудно е да направиш нещо качествено, когато времето те притиска.

Бяхте поставили кутия за дарения пред входа. Каква сума събрахте и къде отива тя?

Тази година беше най-слабата, но пак за една седмица организация събрахме прилична сума – 442,68лв. Парите отиват за децата лишени от родителски грижи в гр. Враца.

Каква е твоята лична кауза? И оттук нататък какво ти предстои?

Сега съм съсредоточил силите си в учене. Искам да уча право в Софийския университет. Надявам се да ми предстоят само хубави неща.

Ще я има ли приказката и догодина?

Една година е много време. Не мога да обещая нищо, защото не знам колко ще съм зает тогава. Ще се постарая да направя всичко възможно “Коледна приказка” да я има и през 2017г. Ще се опитам да намеря младежи, които да се занимават по-задълбочено с кампанията. Нови хора, нови идеи! Ще се радвам ако се намери някой, който да промени нещо в кампанията и да я направи по-мащабна. До другата зима може да им хрумне друга идея и да насоча силите си там. Времето ще покаже, нищо не мога да обещая със сигурност.

Какво е твоето пожелание за Нова година към нашите читатели?

Най-вече да бъдат здрави, щастливи, обичани. Да отворят малко сърцата си и им пожелавам да заменят намръщените физиономии с усмивки.

 

 

 

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close