Любомир Николов: Подготвяме филм за делото и живота на зографа Никола Образописов

Анна Манова

Във връзка с 190 години от рождението на Никола Иванов Образописов, екипът на Историческия музей – Самоков започна работа по образователен документален филм за живота и делото на видния самоковски зограф. По реализацията му работят директорът на Историческия музей в града д-р Веселин Хаджинагелов и уредниците Любомир Николов и Славейко Докузов. Заснет  и обработен е от Георги Банчев.

Филмът ще проследи част от сериозната по обем творческата дейност на Образописов и местата, където той е работил. Лентата ще бъде фокусирана и върху родната му къщата,  намираща се на Легето в Самоков. Къщата е уникална не само защото е една от най-старите в града, но най-вече заради ценните стенописи и  оригиналната отоплителна система. Къщата е обявена за паметник на културата от национално значение, една от малкото с подобен статут в Самоков. Но от години „плаче” за реставрация и подмяна на покрива, защото необратимите процеси на времето оказват своето влияние и неумолимо „белят” стенописите, а с това безмилостно заличават работата на твореца. Няма и паметник на големия самоковски зограф в родния му град.

Филмът се предвижда да бъде показан за първи път в края на годината.

По-пълна информация за идеята на филма, неговото заснемане и представяне ще ни разкаже Любомир Николов.

 Любо, срещаме се за да припомним живота и обемното творческо дело на едно знаково име за нашия град – Никола Образописов. Ти си главна част от изследователския екип, който подготвя документален филм за тази емблематична фигура. Разкажи малко повече.

Поводът за заснемането на документален филм за живота и делото на големия български зограф Никола Образописов е, че тази година се навършват 190 години от неговото рождение. По спорни данни той е роден през 1829 г. Информацията за рождената му дата черпим от един т.нар. „Памятник”, който самият той пише, нещо като автобиография. Там Образописов е записал тази дата, казана от неговата майка. Тогава времето е било различно, не е имало паспорти и подобен тип информация се е съхранявала по този начин. Имаме много данни за него като живот, творчество и артефакти. Родният му дом е в Самоков, пълен със стенописи. Работил е в много църкви в околността, страната и извън нея. Оставил е като наследство огромно по обем творчество. Интересно е, че не се е занимавал само с иконопис, стенопис, а също е рисувал портрети и пейзажи. В хода на изследователската дейност се срещам с много нови неща. Има книги за него от Евдокия Филева, Асен Василев, Васил Захариев. Но най-много наблягам на материала от архива, намиращ се в музея. При нас са съхранени бележки, скицници, албуми. Неговият син Борис Образописов е писал много за баща си, направил е автобиография с доста моменти от живота му. Никола Образописов е имал един син и три дъщери – живи. Три деца са му починали. В хода на работата се опитвам да се срещна с негови наследници, но е много трудно.

Обикновено, когато отбелязваме годишнини на наши зографи или художници, отпечатваме каталог и подреждаме изложба. От миналата година с директора на Историческия музей г-н. Хаджиангелов обсъждаме, че ще бъде полезно да заснемем документален филм. За радост успяхме да намерим финансиране.

Спомена за обемното и значително наследство, което е оставил след себе си зографът Образописов. Кои места посетихте и успяхте да заснемете с екипа?

Първоначално направих план кои места точно ще се снимат, защото обект на нашите кадри са големи църкви и манастири. Написахме писмо до Светия Синод. Нашите снимки започнаха от Рилския манастир, където има четири икони, изографисани от самоковския зограф Образописов. Като цяло в манастира си личи работата на самоковските майстори. Две от иконите на Образописов се намират на главния иконостас, а други две са в страничните параклиси в църквата. На вратите на иконостаса има гербове, рисувани също от него. След това снимахме в постницата „Св. Лука”, тя се намира при Рилския манастир. Там, част от своя живот е прекарал Неофит Рилски. Нашата разходка по стъпките на зографа Образописов продължи в гр. Рила, Девически метох „Орлица”. Там се намира един много емблематичен стенопис, изобразяващ пренасянето на мощите на Св. Иван Рилски от Търново, през София до Рилския манастир. И е с внушителни размери – 4  на 2 метра.  Оттам продължихме със заснемане на дупнишките стенописи в църквите в Сапарево, Ресилово и Овчарци. Следващата ни дестинация беше Радомирско. Намерихме уникални стенописи. А съвсем след това прекосихме границата и отидохме в  Пирот, Сърбия. Връзката с пиротчани я прави баща му Иван Иконописец. В т.нар. Пазарска църква в Пирот има над 70 икони, които са в отлично състояние – запазени и реставрирани. Самият Образописов живее в Сърбия две години заедно с жена си Александра и двете им деца. До 1871 година той работи с Христо Зографски, сина на Захари Зограф, както и с Димитър Христов от Дупница, бъдещ негов шурей. След това започва да работи самостоятелно. От същата година до 1893 г. Образописов грижливо води т.нар. „Счетник” – книга, в която си записва всяка поръчка къде е и колко струва. Тя ни дава много пълна информация в хода на заснемането и обикалянето на църквите. След Пирот се преместихме на 2 км. в село Извор, където има уникална църква, рисувана от Иван Иконописец и 16-годишния му помощник Никола. Това са едни от първите работи на Никола Образописов – стенописи и икони. Ходихме и до Долни Лозен. Там Образописов рисува в близкия манастир „Възнесение Христово”, а също и в селската църква. Именно в нея за първи път самоковския зограф е изобразил Св. Симеон Самоковски в цял ръст. Това е първото подобно изображение на светеца.

Нямаше как да пропуснем и местните църкви – Бельова църква, Продановци, Шипочан, Горни Окол. Първите му стъпки са именно от Шипочан и Горни Окол. Снимахме и в Панагюрище, където са едни от последните му стенописи.

Какво ново и интересно научи в хода на изследователската дейност за личността, делото и живота на Никола Образописов? Какво най-силно те впечатли?

Той е бил много интересна за времето син личност. Много ме изненада обхватът на дейността му, не само стенописите, но и уникалните му икони. Много от тях са запазени. В църквата в Шипочан попаднах на една икона, която е с такива детайли сякаш е рисувана скоро. Тя е много ранна, подписана е 1857 година, дарена на църквата от Захари Хаджигюров и неговият брат, и Мано Филипов и неговият брат за душевно спасение. Рисува също портрети и пейзажи.

Впечатлиха ме тези неща, които са непонятни за повече хора, най-вече неговата обществена дейност. Един пример е как изпраща самоковски носии за списание „Гайда” в Цариград. И оттам му връщат благодарствено писмо. Той прави опит да издаде учебник по география, който е запазен в Центъра за славяно-византийски проучвания „проф. Иван Дуйчев” София.

Обличал се е много интересно. Въпреки че живее по времето на Турското робство е ходил въоръжен свободно по улиците. Носил е военна униформа, подобно на консулите в Цариград. И оттам започнали да го наричат  Консулата. Образописов е един от будителите на Самоков, борещ се за независима българска църква и поддръжник на Русия. Има данни, че в неговата къща са се пълнили фишеци и леели куршуми.

След Освобожднението Никола Образописов е бил първият съдия в Самоков. Но не е издържал дълго на тази длъжност, разочарован силно от времето, в което живее.

Много ме трогнаха последните години от живота на този велик самоковец и българин. Те минават в нищета. Въпреки че много е пътувал, творил и е дал от себе си, бил е уважавана личност, последните десетина година от живота му преминават в лишения. Той е живял до 85-годишна възраст и в последните години на Счетника му почти няма поръчки, но има друго записано – как децата му изпращат пари.

Филмът е с чисто образователна цел и показва делото на един наистина достоен българин.

И наред с цялата тази творческа дейност, културното и духовно наследство, което зографът Образописов оставя след себе си, тъжното е, че родната му къща в Самоков се руши. Няма й негов паметник в родния му град… 

За съжаление неговата къща е в много лошо състояние. Баща му Иван Иконописец е роден в Продановци и в началото на 19 век купува място в Самоков. Построява къща в района на Легето. Къщата, която ние знаем днес е по-новата. Когато баща му Иван Иконописец построява своя дом, той е за нуждите на неговото семейство. Имал е общо 9 деца – две момчета и седем момичета. След неговата смърт синът му Никола пише, че сестрите му разделили имуществото, а къщата се оказала тясна за цялата фамилия. След като Никола се жени за дупничанката Александра, той прави пристройка на бащината къща. Новата част, която е строена около 1861 година, е паметник на културата с национално значение. Къщата е с уникална стенописна украса, с уникална отоплителна система. Разполагала е с хамам и кахлена печка. В момента покривът е в ужасно състояние. Вътре тече вода, а самите стенописи са се отлепили от стените. Необходими са около 10 хил. лв. за ремонт на покрива. Реставрирана е през 1981 година и тогава е открито сандъче на Образописов с инструментариума. За него ни разказа проф. Аксиния Джурова, по думите й – сандъчето е скрито в стената, за да не се краде занаята му.  Къщата е била заобиколена от дувар, на който Образописов е изобразил цял духов оркестър, сякаш гостите и близките винаги са посрещани и изпращани с музика. Но за съжаление и той не съществува днес.

Каня всички самоковци да присъстват на прожектирането на филма за живота и делото на един истински будител през декември. Ще има и изложба.