Слайд категория

Лъчезар Костов: „Мечтата ми е да има един отбор и градът да върви напред”

lychezar kostovВъв връзка със статия, излязла в „Самоков 365” при нас дойде един родител и радетел на спорта и по-точно на футбола, който изказа несъгласие по написаното. Както обещахме, ще публикуваме всяка една гледна точка по въпроса, стига човекът да застане с  името и с лицето си пред обществеността. Проблемите трябва да се решават открито, особено когато става въпрос за деца, а спортът по принцип е призван да обединява, а не да дели. Поне, погледнато отстрани – такъв е логичният извод.

Вие ни потърсихте във връзка с публикация във вестника от 25 април 2014 година, озаглавена „Рилски спортист” vs „Рилски спортист”. Какво точно ви смути и с кое не сте съгласен?

Първо на първо нещата са представени неточно. „Рилски спортист” е единият клуб, а другият не е с такова име и е частен отбор, който се издържа от такси и частни приходи. Другото нещо е, че това са децата на града. И това ме притеснява безкрайно много.

Т.е. какво имате предвид? Че се получава противопоставяне между децата или?

 Противопоставяне е меко казано. Получават се уникални дразги, заради личните амбиции на някои хора.

На кого са тези амбиции?

На треньора Димчо Маринов, който е създал клуб, който вие представяте като „Рилски спортист – Самоков”. Отборът не се казва така – казва се „Рилски спортист – Самоково”. Казвам се Лъчазар Костов и искам да кажа защо съм заинтересован по темата. Баща ми е играл 22 години футбол, аз съм завършил футбол в Спортно училище, брат ми също е играл 15 години, моят син също вече 5-та година играе. Той е в другия отбор, в общинския, който тази година е на първо място в групата – нещо, което не се е случвало от над 20 години.

Откъде идва проблемът, според Вас?

Проблемът идва от факта, че това е частен отбор, който взима по 40 лева на дете и няма нищо общо с общинския отбор. В Самоков има 26 вида спорт, които се казват „Рилски спортист”. Между другото по повод този конфликт скоро ще се насрочи пресконференция и среща с адвокат. Защото нещата излизат от контрол и  нахъсани треньори искат да оправдаят вземането на тая такса.

Как ще коментирате твърдението на другия отбор, че той не е бил допускан да тренира на стадион „Искър”?

Това е равносилно на това да коментираме защо не допускаме външно лице да живее във вас или защо някой не живее в моята къща.

Те като частен отбор нямат ли право да използват спортното съоръжение срещу определен месечен наем, например?

Определен от кого?

В случая от Общината като фактически собственик на стадиона. 

Стадионът сега в момента се подготвя за „Лудогорец”, ЦСКА, „Славия”, които ще идват. Тази година пак ще са тук. Като те заплащат по 200 лева на тренировка. А някой иска да плаща 50 лева на година. По принцип „Рилски спортист” има клуб мъже, чиито играчи вече трета година никой от тях не е взел една стотинка. В момента са на 1-во място – с 17 мача и 17 победи. Треньорите на другите школи – небеизвестни самоковски футболисти, Пепи Аджов, Васил Киров, които вие цитирате, тренират година и половина без също да са взимали пари и всичко това е за идеята, за футбола в Самоков. При нас децата, с мъжкия отбор, са около 120 човека. Ако се обединят, печели и градът, и отборът и сигурно аз ще съм най-щастливият човек. Но частните интереси надделяват. От разделянето се получават именно дразгите. Тук на последния мач се нахъсват един срещу друг, включително и на бой. Деца, които са в един клас са настройвани от болни треньорски амбиции. Хора, които сме съседи и познати сме от два лагера и разделят града. Една от предпоставките за създаването на това напрежение е, че това е школа без цигани. Трябва обаче да си признаем, че децата не са по-слаби от останалите.

Това е източникът на разделението между клубовете, г-н Костов?

Като проблем се изтъква, че в  „Рилски спортист” общинските отбори, които са 6-7 отбора в различните възрасти , имало циганета. Това го има и в града. Футболът единствен обединява цигани и българи.

Вие дойдохте при нас от позицията на родител или?

Да, идвам от позицията на родител.

Основното искане на родителите, които ни потърсиха по темата беше за равен достъп до стадиона и според тях, условията, при които тренират децата им са неподходящи.

А кой трябва да им ги създаде, ако не частникът, собственикът на футболния отбор?

Според Вас, Димчо Маринов е основният виновник за напрежението между отборите ли?

Доскоро имах безкрайно уважение към Димчо Маринов като човек, който се занимава с футбол. Но това е частен отбор, който взима по 40 лева на месец от дете. Общинският отбор си е общински и там пари не играят. Ще се върна малко назад. Преди 4 години „Рилски спортист” участваха на един турнир извън България и бяхме с кърпените гащи и си казах, че това така няма да продължава. Ще направя всичко възможно  това да се промени. Миналата година „Училища Европа” връчиха екипировка на отбора, аз също помагам, партия ГЕРБ също. Аз мога да обикалям по различни фирми, които да помогнат на тези деца, а другите не правят така. На приятелски мач преди няколко дни, отборът на Димчо Маринов счупи стъкло и така си остана.

За някои неща не можеш да подадеш сигнал или да реагираш, все пак сме самоковци, родители сме, колеги, близки. Не можеш да подадеш сигнал за нередовни играчи. Ако е някой друг външен клуб, тогава да. Аз не мога да реагирам срещу дете. Възрастта на децата е такава, че лесно се обиждат и засягат и сега като са в различни отбори се създава напрежение.

Какъв е изходът от тази ситуация?

Всяка жаба да си знае гьола. Частният клуб си има частни приходи. Трябва да си се издържат, да си намират терен. Ако имат успехи, аз ще съм първият човек, който ще ги поздрави и ще се радва, че децата от Самоков печелят. Но не на гърба на останалите деца. Получават се вражди по училищата, стига се до псувни, родители се насъхват един срещу друг. Чакайте! Ние сме в град Самоков, където всички се познаваме. Конфликтът се разраства. Аз съм против разделението на града на частен и общински отбор. Буквално всеки вади от джоба си да помага на общинския отбор – това е отборът на града. Всичките 26 останали спортни клуба изразяват своята подкрепа за него – треньори и бивши деятели го подкрепят. А тук е било позволено регистриране на частен отбор със сходно име. Отборът се казва „Рилски спортист – Самоково”. Те искат да си припишат, че това е общински отбор, а защо не отидат на негативите? На натрупаните заеми на клуба?

Извън спорта децата са в едни класове. Нека Димчо Маринов изрази своята амбиция на терена, нека се докажат и да печелят реално, не мен да ме пуснат като 14 или 16-годишен.

Аз ще бъда най-щастливият човек в този случай.

Възможно ли е този конфликт да завърши с добър край? Оптимист ли сте по отношение на развръзката?

Има нещо, което е обединяващо – деца напускат и двата отбора. Простотиите нямат край и децата ще напуснат. Болните треньорски и родителски амбиции, които не се изразяват в нищо добро. Накрая ще спечелят трети.  Такива, които да дойдат и да завземат „Рилски спортист”. Децата буквално ще бъдат прокудени.

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close