Това, което се случи на мен, едва ли е прецедент. За най-голямо съжаление подобни неща за често явление в МБАЛ – Самоков.
На 15 юли тази година, в късния следобяд, около 17:00 часа 9-годишният ми син си сцепи главата. Раната беше доста дълбока и се намираше на челото му. Когато в домашни условия, след направена промивка, не успях да овладея и спра кръвотечението го закарахме със семейството ми в Бърза помощ. Любезни хора, чакащи там, ни направиха път когато видяха че сме с дете. Но любезното отношение свършаваше именно на прага на помещението, от което се очакваше най-голяма помощ и разбиране. Двете дежурни в момента сестри ни приеха, прегледаха сина ми набързо и се зачудиха дали да е необходимо да се шие раната или не. Едната твърдеше, че не е наложително, а другата, че трябва. В крайна сметка, след чуденки, те промиха раната, сложиха една лепенка и ни изпратиха вкъщи.
Но кръвта продължаваше да тече и след обаждане до личния ни лекар – д-р Бубураков, бяхме насочени към 8 етаж в болницата за преглед. Дежурна в момента беше д-р Джоргова, така поне разбрахме от сестрата, защото докторката така и не се появи. Сестрата сложи сина ми да легне в манипулационната, махна му поставената преди малко лепенка, а раната продължаваше да кърви. Детето плачеше, раната беше отворена, а никой не обръщаше внимание. Затърсиха ни фиш от Бърза помощ и ни обясниха, че без такъв няма да го преглеждат. Оставиха ни да чакаме в манипулационната. И не идваха. Чуваха се само гласовете им в някоя от помещенията в близост. Изумих се как в възможно такова поведение и такова отношение. Тези хора са дали Хипократова клетва. От тях очакваме помощ и съдействие при нужда. Молехме за внимание, та това е малко дете! Огорчени от видяното и след чакане в манипулационната реших, че това така не може. Детето беше с отворена рана на челото, изплашено. Взехме си нещата и си тръгнахме, след нас чухме как се заключва вратата на отделението.
Отидохме директно на дежурен кабинет в Пирогов. Там бяхме около 21:00 часа. През целия път раната кървеше. Дежурният лекар, който ни прие толкова много се изненада как на това дете не му е обърнато внимание с тази сериозна рана, която може да се инфектира и освен това не е била добре почистена. Прегледа ни, проми я и я залепи. Всичко се случи изключително бързо. Трябваше да го закараме направо там. Но нали разчитаме на нашите си специалисти. Крайно съм разочарована от екипа и отношението му към мен и детето ми. Това е просто недопустимо и крайно нехуманно!
Десислава Григорова
