Анелия Балабанова
Има хора, за които колкото и да се говори е малко. Все нещо остава недоизказано и скрито някъде там, в дълбините на душата. Опитахме се извадим закътаните сакрални потайности и да ви разкажем за една интересна жена, истинска самоковка – Лиляна Несторова. Мнозина от вас я познават като създателка на ДВГ „Самокови”, но тя „вихри” ума, таланта, въображението си и желанието да създава красота в много други области. „Можех да не спя по цели нощи, но исках като започна нещо, да го направя и то да стане хубаво. И на работа ходех – имам 45 години стаж в „Слатина”. И там съм гледала да съм все напред. Затова бях и качествен контрол” – разказва баба Лиляна.
За хляба и живота
Истински шедьовър на кулинарното изкуство са питките и погачите, които тя прави по различни поводи – рождени, имени дни, сватби. Майсторските приготвени от нея печива са подарявани по различни поводи – най-вече при многобройните гостувания на наши танцови и певчески състави във фестивали. Всяко произведение е уникално и украсено съобразно конкретния случай. „ Никой не ме е учил. Сама съм ги правила” – отвръща майсторката на въпроса откъде идва тази страст. Цяла планина от брашно е минала през ръцете й, за да се превърне във вкусни кулинарни изкушения. Легенди се носят за тях. Някои от украшения, сътворени от цветно тесто все още са запазени и почти непокътнати от превратностите на времето. Цветя, животни, че дори и покровителят на града ни Симеон Самоковски е пресъздала от снимка. Извън месенето обича да шие, плете на една кука и всичко останало, свързано с домакинството. Вече не може да действа със същия замах, както едно време, но все още е успяла да съхрани усета си към красотата и желанието да прави нещо стойностно.
Звънките песни на „Самокови”
Голямата й любов си остава пеенето. Лиляна Несторова е една от създателките на ДВГ „Самокови” към Читалище-паметник „Отец Паисий – 1859”. „Животът ми е протекъл в работа, само се занимавам с нещо. Обичам песните, да пея и затова създадох тази група – да пеем и веселим хората. Годината беше 1997 г.” – споделя идеята си основателката на ДВГ „Самокови”. „Събрах няколко жени, с които сме работили заедно. Тези, които имаха желание дойдоха и така започнахме. Образувахме групата. Беше хубаво и за мен и за тях. Най-напред пеехме и стари градски и народни песни – автентичен фолклор. Сега, като останах без нищо да върша, ми е много тежко и трудно. Когато човек върши нещо и прави, тогава му е леко” – разсъждава Л. Несторова, спомняйки си тези моменти от миналото. Тя вече е предала щафетата на Деница Михайлова, която с жар и ентусиазъм продължава начертания път. Групата се развива и печели награда след награда. Ако е рекъл Господ, след две години ДВГ „Самокови” ще отпразнува своя 20-годишен юбилей. И днес като е сама вкъщи, Л. Несторова понякога си запява. Макар и позагубила от част от мощта и възможностите на своя глас, не пропуска да подхване някои от любимите си напеви . „12 песни съм направила по моя мелодия, без ноти, без нищо. Просто отвътре, каквото ми е дошло”. Повечето са за Самоков, от които лъха дъх на патриотизъм.
През живота си е била на много места и се е включвала в редица обществени инициативи. „Правихме посрещане на пролетта на „Ридо” със „Самокови”, били сме с ветераните в Дома за стари хора, руско-българската среща в Казанлък. От тези хора, изживяващи своята втора младост, струи такава енергия, на която много от по-младите биха завидели. В началото цялата група са посещавали спортен клуб „Аполон” – Ваня Димитрачкова. Сега вече не могат да правят сложните физически упражнения, но с умиление си спомнят за онова време. Известно време Л. Несторова е била и ръководител на черковната група на Долномахленската черква . Това, за което мечтае днес е тя и близките й хора да са живи и здрави. През останалото време спомените ще топлят сърцето й, а снимките ще разказват как е било някога.
