Регионални

Лили Стоева: Искаме държавата да е майка, не мащеха на децата ни!

  • 67
    Shares

Жанета Димитрова

Съвсем символично на 1 май – Ден на труда, родители излязоха на протест под мотото “Код: черно” пред Народното събрание. Демонстрацията започна със запалени свещи в ръка и фланелки с надпис – “Системата ни убива”, чрез които  присъстващите „погребаха“ бъдещето на България. Според тях българските деца са поставени в неравностойно положение. Настояват за спешна промяна в политиката на държавата спрямо децата, за детски надбавки за всяка работеща майка без оглед на доходите й, повече подкрепа за децата, останали без един родител, а при нужда от лечение на дете в чужбина, държавата да заплаща цялата му стойност.

Много медии дадоха гласност на протеста и трибуна за изява на родителите, чиито деца са били лишени от социални придобивки по абсурдни причини. Бяха разказани шокиращи истории, посветени на трудната борба за оцеляване и преживяване.

Сред множеството родители, посветили почивния си ден на това важно за тях мероприятие, имаше и самоковски майки. Една от тях е Лили Стоева, майка на малко момиченце. Бунтарка по природа, Лили застава твърдо зад правата на детето си и множеството ощетени български деца. Намира смисъл в това, което обедини в първия ден от месец май всички тези родители. За идеята на протеста и последващите реакции пред нас сподели Лили Стоева.

Преди около седмица в столицата се състоя протестът под мотото „Код: черно“. Той събра множество родители пред парламент, ти си една от „будните“ майки на Самоков. Какво е основното искане на родителите, които бяха там в защита на правата на децата си?

Основното искане е държавата, да не бъде мащеха за децата си. Искаме тя да промени приоритетите си и да се погрижи за раждаемостта и правата на българските деца. Към този момент правата им са ограничени, особено на тези с работещи родители. Работейки за да осигуриш по-добро бъдеще на детето си, то бива ограничено от всякакви полагащи му се помощи, например – детски надбавки. Персоналната пенсия и тази на децата сираци са трудни за получаване. Участта на болните деца също не е лека, чакат с месеци и понякога получават отказ от Фонда за лечение. Мисля че всяка една нормална държава трябва да осигурява адекватно лечение на нуждаещите се деца. Държавата има доходи за най-различни неща, а няма за лечението на децата ни. Защо всеки ден трябва да виждаме по телевизията и социалните мрежи зов за помощ на болни дечица? Както имаме задължения към тази държава, така имаме и права, които трябва да отстояваме!

Какви са твоите лични мотиви да бъдеш на протеста, заедно с твоето детенце?    

Запознах се с тази инициатива във фейсбук. Изгледах видеата с историите на изстрадали родители и ми стана наистина много тъжно. Това бяха техните деца, но никой по никакъв начин не може да даде гаранция, че това не може да се случи на всеки. За момент се поставих на тяхното място.  В първия ден от месеца с мъжа ми решихме, че вместо да отидем на някоя детска площадка нещо, което можем да направим и утре, и в други ден, да отидем  да подкрепим тези хора, защото става въпрос за нашите деца. Искаме те да са равноправни, да не са ощетявани и държавата да се грижи за тях. Важното е, когато има такива събития, чиято главната цел е да се борим за правата и бъдещето на децата, всички родители  да сме там. Моето дете не е по-малко дете от другите, но не взима детски надбавки. Аз и баща й работим, за да осигурим добро бъдеще и нормален начин на живот.

Колко човека се включиха в протеста и бяха ли чути молбите им от управляващите?

Имаше хора, които са пътували с часове, но въпреки това присъстваха. Някои бяха на крачка разстояние, седнали в някое кафене, но просто наблюдаваха безучастно. Въпрос на гледна точка, на идеали, въпрос на съвест. Аз изразих и публично недоволството си от това, че на концерти ходят хиляди, по мачове и стадиони – милиони, а за децата на България стотина човека. Резултатът, който даде нашето недоволство е, че на 4 май  организаторът на протеста Златина Хаджипанайотова, заедно с Мая Манолова внесоха в Народното събрание законодателните промени във връзка с наследствените и персонални пенсии. Това е самото начало, поставено от малкото хора, които бяхме там и достойната, истинска, борбена жена и майка Златина!

Какво представлява достойното бъдеще на едно дете, от гледната точка на българския родител?                                        

Да расте като пълноправно дете на тази държава. Да получава всичко от което има нужда, да не бъде ограничавано и ощетявано. Да получава адекватно лечение при нужда. Да учи тук в България, да знае нашата велика история. Да се полагат нужните грижи и да се обръща нужното внимание в училища и детски градини. Държавата  да не принуждава младите хора да се отправят към „Терминал 2“, а да ги накара  да останат  тук в България, защото те са бъдещето й.

Спомена, че след като си изказала своето възмущение от случващото се в социалните мрежи, върху теб се е изляла вълна от недоволство.  Какво провокира хората едновременно да са съпричастни, но и гневни от това, че някой смело се изправя срещу несправедливостта?         

Казвайки, че не сме народ, а мърша, тъй  като присъстваме на всякакви други мероприятия, но не и на тези свързани с бъдещето на децата ни, бях нападната. Реакцията ми беше провокирана от това, че всеки ден слушам и чета как някой се оплаква без да прави нищо. Не ме разбирайте погрешно,  не съдя никой. Мисля че всеки може да отдели  един час и да застане зад правата на българските деца. Аз реших,  че мога и искам да го направя, затова отидох. Останах възмутена от това, че клиповете свързани с този протест имаха хиляди гледания и коментари, но когато стане въпрос за присъствие на лице са малцина отзовали се. Дано на следващия такъв протест да има повече хора, отделили от времето си, защото докато си седим вкъщи, оплаквайки се от някоя нередност, нещата ще се задълбочат и сами ще носим последствията от бездействието си.

Въпреки разочарованието, ще продължиш ли да бъдеш част от такива инициативи и вярваш ли в успеваемостта им занапред?   

Да ще продължа, защото винаги можем да изберем по-лесния вариант. По-трудното е да останем в страната си и да се борим. Аз харесвам родния си град Самоков, харесвам България, искам детето ми да живее тук. Нека сами да извоюваме всичко това,  длъжни сме на децата и родителите си.  Трябва да се събудим и да отстояваме мнението и позицията си, но не всеки за себе си, а всички заедно!  Защото, съединението прави силата, а тя е в народа.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading...
Close
Close