Спорт

Лидия Ангелова: „С времето тренировките се превърнаха в начин на живот“

Мария Галчева

13624927_10207174002369489_1537485614_n
След грандиозния успех на грациите ни в Южна Корея, продължаваме да ви ги представяме. Тази седмица наш гост е Лидия Ангелова, която също като своята сестра, смело заявява себе си пред нас. И успява. Като всеки чоек, воден от мотивацията си. Затова колко и дали едно по-малко момиче живее сравнявано с кака си – нямаше начин този въпрос да се отмине и тя беше също толкова откровена, без да спестява нищо.
Нали знаете колко е трудно съвременните млади хора да устоят на съблазните на света? Е, да, но има и такива, които заменят това с огромните усилия в залата. Това са децата, които са пример и не само при аеробиката, а при всеки един спорт. И честно казано шапка им сваляме за това. Защото, който иска да успее, ще намери начин, а не оправдание за собствения си мързел.
Сега ви оставям на мини изповедта на Лидия Ангелова и нейния разказ за пътя, който води само нагоре и нагоре.

Какво е началото на пътя на един шампион?

Пътят на един шампион е тежък.Минава през много трудности,изпитания и лишения.
Ти се състезаваш, но състезател е и твоята сестра. Сравняват ли ви? Има ли момент, в който да се почувстваш в нейната сянка?
Ами да, сестра ми също е състезател. Всички винаги са ме сранявали с нея, за да се стремя към най-доброто…. Може да е било досадно и дразнещо, но явно всичко това си е струвало.
Тя дава ли ти съвети в определени ситуации как да постъпиш?
Синти (сестра ми) винаги се е стараела да ми помогне в спорта дори ми е викала, но аз я разбирах и се опитвах да я накарам да се гордее с мен.

Кой за първи път те заведе в залата, как се запали?

За първи път в залата влязох със сестра ми и майка ми…. и определено не ми хареса, но с времето се превърна в начин на живот и много любимо занимание.
Спомняш ли първото си състезание? А първият медал – кога и къде?
А за първото ми състезание ,което дори не може да се нарече такова…. бях някъде на 5 години и играех демонстрация в София не едно от състезанията .Първия медал го спечелих, когато бях на 7 години в категория тройки.
Няма начин да не те попитам за това – ти си спортист, а това означава дисциплина и тренировки. От кое се лиши в името на това да си успешен спортист?
Лиших се от свободното си време ,което можех да прекарам навън,от рожденни дни, от всичко… опитвах се и от храната да се лиша, но много трудно се получаваше.

Как приемат околните твоите успехи и по какъв начин ти самa за себе си възприемаш успехите си?

Ами околните,приятелите ми,роднините ми супер много се радваха от успехите ми и винаги са ме подкрепяли, а аз винаги бях усмихната и радостна от това,за което съм тренирала.

А когато не успееш да се направиш добро класиране – как се чувстваш, какво искаш в такъв момент?
Случва се и да не успея да се класирам както аз искам… но отивам в залата с нови сили да се боря за победа
Лидия в свободното си време – какво обичаш да правиш?
Да и свободното време …. ами обичам да се забавлявам с приятелите си и роднините, да се разхождам и т.н.
Кои са твоите опорни точки?
Опорните ми точки са хората ,които най-много обичам , а именно моите родители, роднини и прекрасните ми приятели
Как виждаш себе си занапред? Искаш ли спортна кариера или ще правиш завой?
За напред вече имам други планове и всъщност пътят ми с този спорт вече се размина. Всичко много ще ми липсва …. и съм супер благодарна на треньорите и съотборниците за всичко … Благодаря, че стигнах до световно ниво ,бях в националния отбор на България и се състезавах заедно с моята група – Борислава,Дамла,Джована и Стела Благодаря за тези невероятни моменти!

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close