Легендата за Чакър войвода оживя в девет епизода – история за смелост, чест и предателство
„Самоков 365“
Историята на един от най-прославените хайдути в Рила – Христо Проданов, останал в народната памет като Чакър войвода, оживя пред стотици зрители по време на историческата възстановка на XIV Чакърови празници край Самоков. Чрез девет епизода организаторите проследиха житейския път на войводата – от първите му стъпки като оръжейник до трагичната му гибел след предателство.
Роден през 1815 година в село Продановци, Христо Проданов още като дете остава без баща. Усвоява занаята в оръжейната работилница в Самоков, където се превръща в изкусен майстор и отличен стрелец. Именно там се заражда и непримиримостта му към неправдите, която по-късно го отвежда по пътя на хайдутството. Около него постепенно се събират смели мъже, готови да се противопоставят на произвола над местното население.
В местността Карагьол четата полага клетва за вярност, а Чакър войвода започва да обучава своите хора в стрелба, работа с оръжие и ръкопашен бой. Възстановката показа как от малка дружина те се превръщат в истинска сила, вдъхваща надежда на българите и страх у поробителите. Сред най-запомнящите се моменти бе двубоят с прочутия Хаджи Дамба.
След победата си Чакър войвода проявява необичайно благородство – вместо да убие своя противник, нарежда раните му да бъдат превързани, връща му ятагана и го освобождава. Именно тази постъпка затвърждава славата му на достоен и честен войвода. Възстановката пресъздаде и решителните сражения с османските потери и редовната войска, след които името на Чакър войвода се разнася из цяла Рила.
Според историческите предания дори султан Меджид го нарича „самоковския барон“ – признание за влиянието и авторитета, които войводата успява да изгради. Най-драматичният момент бе посветен на предателството, сложило край на живота му. Т
уркинята Ниджесанка, действаща по поръчение на каймакамина, успява да подкупи с 500 гроша Йона – съпругата на четника Иван Искровец. Под нейно влияние Иван примамва Чакър войвода в дома си, където на 11 юни 1855 година, вместо да го посрещне като свой войвода, го прострелва в гръб. Така легендарният хайдутин загива не на бойното поле, а след предателство от човек от най-близкото си обкръжение.
След смъртта му самоковци полагат огромна мраморна плоча върху гроба му и отдават последна почит на своя закрилник. Преданието разказва още, че по-късно, измъчван от угризения, Иван Искровец слага край на живота си.
Историческата възстановка завърши с поклон пред делото на Чакър войвода – човек, превърнал се в символ на свободолюбието, честта и достойнството.
Дори повече от век и половина след смъртта му легендата за него продължава да живее, предавана от поколение на поколение и съхранена чрез Чакъровите празници край Самоков.
