Казват, че когато една личност попадне на подходящото работно място, няма да и се наложи да работи и ден. Тогава дните минават като миг, а работата от досадно задължение, свързано с препитанието, се трансформира в хоби. Тези думи важат с пълна сила за колоритната и изпълнена с позитивизъм Латинка Щъркелова. Тя е разпознаваемо лице в града, част от културния облик на Самоков вече повече от 25 години. Името и върви редом с това на Младежки дом Самоков, чийто отговорник е. Благодарения на нея в Дома място са намерили доста клубове за различни таланти и непрекъснато се „раждат” нови и нови.
Латинка Щъркелова е дамата, която държи вратите на Дома отворени за всеки, който има желание да се изявява. Тя говори с много плам за работата си и може спокойно да кажем, че гори в нея толкова силно, както в началото на дейността си там. Основно нейно желание е да види Дома в един европейски вид, да бъде приветлив и уютен, защото той е място на неспирни срещи на ученици и родители, на ученици и учители, на творците и тяхната публика. Защото именно там са минали голяма част от съзнателния и живот и професионален път, това е и мястото на което, както споделя самата Латинка Щъркелова, е проляла най-много сълзи и е подарила най-много усмивки.
За трудностите и радостите в професионалния път, разказва Л. Щъркелова пред „Самоков 365”.
Какво сте завършили и колко години сте в тази сфера?
През април 2013 се навършиха 25 години, април тази година стават 26 и започвам 27. Като сумираме тези 27 и прибавим към тях още 5, които са следдипломна квалификация ще се получи общият ми трудов стаж досега. Моето образование, въпреки че е 3-годишно, може да се сметне за бакалавър. Завършила съм ИКПК в Благоевград, специалист културно-проветна работа. Това е дейност, с която аз винаги съм искала да изучавам, а в последствие и да практикувам. Това за мен не е просто работа, това е моето призвание. Върша всичко с огромно желание, ето защо се чувствам щастлива, че съм попаднала на мястото си. Колко хора имат този шанс в живота?
Откъде тръгна това увлечение по културните дейности?
Още като ученичка имах увлечение към всякакви извънкласни дейности – било то театрални постановки, рецитали, танцови изяви. Обичах още от много мъничка да се изявявам пред публика и то не само да се изявявам, но и да бъда най-добрата. Винаги съм се борила за първото място. Явно ми е било в кръвта да организирам хората, да ги занимавам, като по този начин всъщност съм показвала себе си. След това съвсем естествено това мое увлечение се пренесе и в по-зряла възраст, като ученичка в ПГ „Константин Фотинов” бях отговорник по почти всички извънкласни дейности. Затова имах и много извинени отсъствия. Спомням си, че една година имах 368 извинени отсъствия от общо 365 дни в годината. Причината беше, че постоянно бях по различни изяви – ходех на народни танци, бях член на литературен клуб, бях в школата по акордеон. Затова си казах, че след като ми носи такова удовлетворение, трябва непременно да се занимавам с това и по-нататък, да бъде моя професия. По това време ВУЗ по културата в България нямаше, иначе бих го завършила. Единственото място беше ИКПК в Благоевград. След завършването на института бях разпределена за около три години в Търговище като специалист КПР на общинския съвет за духовно развитие, в отдел Култура. Когато се върнах, за кратък период от време, бях по заместване в ДНА Самоков, а впоследствие разбрах, че е обявен конкурс за място в Младежкия дом. И така вече 25 години съм в Младежкия дом.
Каква беше първоначалната съпоставка Търговище – Самоков?
Работата в Търговище беше на съвсем друго ниво. Много е важно в една такава дейност да има екип, а екипът там беше отлично сформиран. Това бяха специалисти по направления, културни и възпитани хора. Самото общуване с тях, а и помежду им беше много различно, лишено от завист, егоизъм и злоба. Споменавам тези отрицателни качества и наистина съжелавам, че трябва да го кажа, но в работата си в нашия град това са неща, с които съм се срещала и сблъсквала многократно. Питам се защо. Не преча на никого, аз съм един единствен служител в културен институт. Къде другаде го има това? Ето погледнете сами има си екип библиотека, екип музей, екип читалище, НПО-тата също са колективи, да не говорим за училищата и учениците. Но какво да се прави, ще се справям със ситуацията такава, каквато е. Търговище ще остане завинаги в сърцето ми, там съм посадила дръвче – значи съм оставила и аз нещо след себе си.
Какво е да си сам екип?
Трудно е. Бяхме три бройки, съкратиха две и останах сама. На обсъждане на ОбС Самоков стана ясно, че е съкратена и бройката, която почистваше Дома. Сега за чистотата му се грижат хората от програмите, т.нар 5-дневки. Съкратени са ни дори и средствата, но съм благодарна и за малкото, което получавам. Това, че съм сама ме кали в работата през годините. Ако нещо не е изгладено, както трябва и има някакви пропуски, вината ще е изцяло в мен. Това е упражняване на самоконтрол.
От кого наследихте работата?
Младежкият дом е открит на 20 април 1972 година. Директорите са били много малко през тези години. Аз наследих мястото от Христина Трилева. Заедно бяхме и с Ваня Делибашева. От Христина научихме да бъдем много прями в работата и това, с което се захванем да го изпитваме и тогава да подхождаме към самия организационен процес. Самата Христина е доста артистичен човек. Научи ни на естетика най-вече.
Как се стопанисва един дом като този от един човек и с оскъдни средства?
Никак не е лесно. През 2009 година по проект бяха направени тоалетни към Дома и две нови зали. Тези зали вече са за освежаване. Видът на Дома в момента не е никак приветлив, затова говорих със специалисти от Община Самоков да се включим в проект за ремонт със средства от Европейския съюз. Ако това все пак се случи, ще бъда много доволна. Това ще донесе един допълнителен стимул за работа. Обликът на Дома е отвратителен в момента, а той се посещава от доста хора, тук репетират и тренират различни групи и състави. Моята мечта е докато аз съм тук, да го видя в нов, европейски вид и задължително с изградена рампа за инвалиди, зашото практически тези хора нямат достъп тук.
Колко клуба са намерили свое убежище в Младежки дом Самоков?
Един от последните е „Арт палитра” за ръчно направени бижута, чийто ръководител съм аз, а датата на създаването му не е случайна – 2 юни. Всеки момент чакаме да отвори врати още един нов клуб – по стрелба със секретар Димчо Петров. Имаме още: спортен клуб по тенис на маса, с ръководители Валери Пенчев и Васил Големинов, ВС „Дилижанс” с ръководител Димчо Тосков, МФ „Либърти”, с ръководител Анри Хаджийски, НЧ „Любословие – 2009” , с председател Весела Колешанова,малката брейк група „Брейк Бойс”, клуб „Събеседник по желание” с ръководител Л. Щъркелкова, клуб „Аз мога” – Славка Терзиева, рок- метъл група имаме, Спортен клуб по бокс, с ръководител Васил Занев, група по спортни танци с ръководител Ивелина Славева и брейк група „Уйдсторм”.
А някой от клубовете плаща ли наем?
Група „Либърти” плащат наем и новият клуб по стрелба също ще плаща и ще има договор с Общината.
25 години са подходящо време за равносметки. Имаше ли моменти на разочарования?
Този Дом го чувствам като свой дом – най-много тук съм се смяла и тук съм плакала. Имало е множество трудности през годините. На първа линия излиза следното – случвало ми се е да отворя Дома и да чуя шума от шуртяща вода. И първото нещо, което си помислих е, че ще изгори електрическото табло и някой може сериозно да пострада, дори да умре. В този момент се молиш за помощ и подкрепа и чакаш за тях с часове и дни. Налага ти се сам да се справяш. Това ме е вбесявало. Не ми се говори за наводненията и влагата на залите. Има много проблеми с материалната база, но има проблем и в отношенията между хората. Ние някакси сме се затворили в себе си и към другите. Чакаме да видим, ако някой има някакъв проблем, как ще се справи сам, ще може ли. Дано да ме разберете правилно. Аз не съм такъв човек – радвам се на постиженията на другите. Но в нашия град не разбирам защо сме така негативно настроени към всичко. Човек трябва да се научи сам да си помага и тогава да търси помощ от другите около него.
В този смисъл след разочарованията, без които не може, коя е най-голямата професионална радост?
Нека те поправя – радости. Всяко мероприятие носи много хубави моменти. Аз работя с разлини възрастови групи – общуваме, обменяме идеи. От плановост минавам към организиране и изпълнение. Винаги има доза притеснение преди всяка изява, а на финала – удовлетворение от добре свършената работа.
Как ще определите културното ниво на Самоков?
Много е относително и зависи от гледната точка. Колкото хора сме, толкова мнения ще има. Но нека обобщя така – след като имаме читалище, музей, културни институции, специалисти в отдел Култура, това е знак, че има култура. Ние всички правим всичко възможно да има такава. Аз лично няма да се откажа и ще продължа да работя в тази насока.
Като познато и дейно лице, чувствала ли сте се някога пренебрегната и неоценена?
Тежи ми следното – аз съм многодетна майка, как до момента хората, които поднасят цвете по случай 8-и март не се сетиха за мен. Аз се боря да успявам и да върша всичко на ниво – дали ще се оцени или не е не мога да кажа. Имам плакет от Община Самоков, грамоти и награди. Не е важна наградата, много по-важно е удовлетворението. Единственото, което знам със сигурност е, че аз ще продължа да работя и нека другите оценят какво заслужавам.
