Самоков 365
Една позабравена традиция се възроди за втора поредна година в Райово. Лазаровден – празникът на пролетта, на човешкото трудолюбие, на младостта се почита от месни момичета. С пъстри премени лазарките – Лили Пейчинова, Елеонора Шехтова, Розита Драганова и Ани Машова тръгнаха по къщите, за да зарадват стопаните с благословии за здраве и плодородие. Денят преди Цветница преливаше от песни, хора и хубост. Стопаните посрещаха с усмивка скъпите гости, даруваха ги както повелява традицията – с железна паричка за здраве и яйца – символ на живота и на вечното обновление, а някои ги гощаваха с вкусно омесени питки.
В шествието на лазарките участваше и конят Бурман, който ги придвижваше с файтона си, грижливо украсен от стопанина му Кольо Станков с чимшир. Във всеки дом изпълняваха автентична песен, пожелавайки здраве, подородие и радост. Жителите на селото посрещнаха с отворени врати и сърца момичетата, които показаха, че когато човек желае нещо, нищо не може да го спре, но е нужна голяма доза „мерак”. Със своята постъпка дадоха добър пример как се съхраняват традициите – дошли от вековете, вървели от баба на внуче като клетвена изповед на поколенията. Обичаят, с който посрещаме Лазаровден и възраждащата се природа е едно от най-безценните богатства на нашия народ. Този ден в Райово беше много радостен, цветен и закачливо весел за всички. Той имаше една душа – народната, една сила – българската, едно внушение – искреността. Ще се занижат пак дните по слънчевия кръговрат до новата пролет. Когато отново ще дойде Лазаровден, метените дворове ще очакват лазарките, а ние отново – с надежда ще очакваме домовете ни да са пълни със здраве и радост.
