„Вальо в момента е единствен в България на това ниво. Вместо да се гордеем, че е един, ние гледаме и него да го унищожим като талант. Аз като негов треньор наблюдавам как се развиват нещата и моето впечатление е, че в близките 4-5 години няма да има деца, които да практикуват сноуборд и да са на това ниво. Но проблемите не свършват с това – трябва си лагери. Той има един лагер от 4 дни, екипировка – никаква, дори бордът, който кара не му отговаря на ръста – по-къс е и е супер стар. Само си представете, че един състезател трябва да има минимум четири. Само за съпоставка – състезател от Турция тази година, на Олимпиадата, е бил, с 10 борда, а Вальо отива с 2 – тренировъчен и състезателен”’, споделя треньорът Ахтаподов. И подчертава, че зад успехите на състезателя на „БороБорд”, стоят много постоянство и труд, и почти никакви условия. И за подготовка за подобен тип състезатели са необходими поне 5 лагера в годината и минимум 10-15 старта. А Валентин Миладинов има един старт в Чехия, на който се класира на осмо място. Следващото, което му предстои е Световно през април.
„Да не говорим, че в България, неговият спорт няма къде да се практикува, няма такова трасе. Ние караме на Боровец, навсякъде, очертаваме си трасетата по ръбчета, започва да ги кара и това е, НИЩО! Нито има изградени секции, никъде в България няма изградена секция по сноуборд, бордъркрос, за да може той адекватно да е на терен и да знае какво прави. И затова единственият вариант е чужбина. Защото Вальо в момента е човекът, който пише историята. Неговите постижения идват от неговия хъс и желание. Той има талант. Той не е мързелив. Тренира, постоянно е на тренировки – двуразови. А да знаеш, че останалите нации са на лагер, а ти в България и да тичаш – не е много приятно”, споделя треньорът.
Не е тайна, че за да се постигат резултати се изисква добра подготовка и правилната екипировка. „Имаме карач от Световна класа и нямаме оборудване и правилните подготовки за това момче, това е трагичното. Вальо няма да се откаже, защото знае какво прави. Медалите са гордост не само за мен като треньор и за него като състезател, а са повод за гордост на целия град, за цяла България!”, обобщи Ахтаподов.
