Мария Галчева
Ако имаше удивление, което предизвиква земетресение, то в Самоков, щеше да има трусове постоянно. Най-малко заради елементарните изисквания за сигурност на хората. В тази история става дума за изоставените и полуразрушени сгради.
Много от сградите се рушат и всекидневно хората се молят, минавайки покрай тях те да не се срутят на главите им. Разминаването на косъм с греди, тухли и керемиди е станало всекидневие.
Проблемът е не само във фасадите, а и в самите постройки.
Мястото е главната улица на Самоков. Оживено е и никой не мисли за опасността, която се е скрила в лицето на старите необитаеми къщи. От известно време насам те се срутват или се подават застрашително към самата улица. Съвсем скоро пак на главната улица се срути къщи, от чиято железна ограда сега няма и помен. Но има и една друга, непосредствено преди Метоха, която прилича на нестабилна колода карти.
Никой не може да предположи кога би се случило разпадането и. За жалост, една част от къщите в района на главната улица са необитаеми. Това обаче не отменя възможността те да бъдат поне обозначени по един или друг начин, защото ако не дай Боже се случи нещо, това ще бъде престъпна небрежност.
