Анелия Балабанова
Мусала или Св. Иван Рилски трябва да се казва най-високият връх в страната. Този въпрос е на дневен ред след като Илиан Тодоров – Областен управител на Софийска внесе официално предложение до Президента на РБългария Румен Радев за преименуването му. „Няма място за политически дивиденти, за егоизъм, гордост, доказване или слава. Бог и православната вяра са единственият и водещ мотив” – се казва в официално изпратеното писмо.
За смяната на турско-арабското име на най-високия връх на Балканския полуостров, населен от приблизително 55 милиона души, в огромното си множество православни християни, не се говори за пръв път. Според някои схващания, сегашното име произлиза от арабското „мусалла” – „пътят към Бога“ или „място близо до Бога“, „място за молитва“, „молитвен връх“. „Мусалла“ се нарича също камъкът, върху който се полагат покойниците в джамията. Според други виждания произходът на името е от арабското „мусалат“, означаващо „доминиращ“, „господстващ“. В определен период от историята Рилският първенец е носил името и на съветския диктатор Йосиф Сталин. „Що се отнася до името Мусала, то несъмнено е останало от османското владичество. Но тъй като не е известно как са наричали този връх в епохата на Първата и Втората българска държава, за нас то е традиционно и не смятам, че трябва отново да се сменя. Всяка такава промяна показва наличието на някакъв проблем в държавата – политически, икономически или обществен” – коментира проф.д-р Искра Баева – преподавател в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.
Темата остава отворена, а въпросът определено поражда дискусии. Ако следваме чисто патриотичната вълна ние сме българи и трябва да залагаме на българското. Дори и с оглед чистотата на езика да пазим и ценим родното. Свидетели сме как една сравнително нова държава като Македония ревностно защитава националните си интереси във всяко едно отношение. Говорейки за името на връх Мусала, това е част от историята. Отричайки се от нея, може би се отричаме по-малко от самите себе си и губим от собствената си идентичност. Не на последно място трябва да се има предвид, че от периода преди Освобождението са останали много турски названия на местности. Включително и в района на Самоков има доста такива. Ако се следва този път, логично би било за тях също да се поиска преименуване. В чисто езиково отношение /без да се влага никакъв исторически подтекст и смисъл/ ситуацията не е по-различна от масовото навлизане на английски думи, които употребяваме ежедневно. Така или иначе, поводи за размисъл не липсват.
