Кръвта вода не става – най-вече самоковската!

Иво Илиев е четвъртият правнук (от общо пет) на големия български фолклорист от гр. Самоков проф. Васил Стоин. Роден е в гр. Енсхеде, Холандия, син е на пианиста Христо Илиев (внук на проф. Стоин) и Marian Leusink. Като дете момчето учи пиано при баща си, а после следва за музиколог в университетите на Амстердам и Утрехт.

Един ден Иво ми се обади по телефона и ми каза, че иска да напише дипломна работа на тема, свързана с прадядо му Васил Стоин. Дълго говорихме по телефона и аз бях приятно изненадан да установя колко е силна привързаността му към България и към рода Стоин. Зарадвах се на желанието му и го посъветвах да се поинтересува от връзката на прадядо му Васил с големия европейски пианист и композитор Бела Барток, един от основателите на етномузикологията – известно е, че Васил Стоин е съветвал Барток относно българските пиеси от последната част от клавирния сборник „Микрокосмос“. Иво беше във възторг и каза, че непременно ще помисли по въпроса.

След този разговор с Иво не бяхме се чували няколко години. Изненадващо се видяхме в ранната пролет на 2020 г. в София, малко преди Ковид -19 да засвидетелства вниманието си към България. Той щеше да замине за Амстердам един ден, след като аз пристигнах в София. Въпреки това изкарахме една хубава вечер заедно и тогава научих, че той действително е написал дипломна си работа на тема Васил Стоин и Бела Барток, което е впечатляващ факт – правнукът на проф. Стоин се е дипломирал в Амстердам с помощта на прадядо си. А Амстердам е получил възможност да опресни спомените си за Васил Стоин, свързвайки името му с големия унгарец Бела Барток – гениално!

Няколко дни по-късно Иво ми изпрати дипломната си работа по имейл. Написана е на английски език. От списъка с изворите научих, че той вече има една публикация свързана с прадядо му – „Vasil  Stoin en Bulgaarse Volksmuziek. University of Amsterdam, 2014“.

Интересна е и следната подробност: Трудовете на проф. Стоин, които Иво е ползвал, са притежание на университетската библиотека в Амстердам. Те са попаднали там, понеже Райна Кацарова – вероятно  най-близкият сътрудник на проф. Стоин, ги е изпратила по някакъв повод през 1957 г. на големия холандски музиколог Jaap Kunst (https://de.wikipedia.org/wiki/Jaap_Kunst) – учен, който подобно на проф. Стоин е посветил живота си на изследването на народната музика на един народ – в неговия случай на бившата холандска колония Индонезия.

В крайна сметка, в резултат на всички тези щастливи случайности, Иво Илиев е написал и защитил в университета Утрехт дипломната си работа като музиколог със заглавие „An inquiry into the metrical roots of Béla Bartók‘s Six Dances in Vasil Stoin‘s first compendium of Bulgarian folk melodies“ („Изследване на произхода на метриката на „Шест танца“ от Бела Барток от първия сборник с български народни песни на Васил Стоин (сборникът е „Народни песни от Тимок до Вита“).

Днес Иво Илиев преподава музика в едно училище в Амстердам и гордо ми разказа, че в един клас има и едно българче, което било по-иначе от другите деца. Като го попитах какво значи „по-иначе“, той отговори, че холандчетата в този клас вече са научили няколко български думи и ги ползват в разговори помежду си, като да са холандски…

Копие на дипломната работа на Иво Илиев може да се види в библиотеката на гр. Самоков.

Васил Илиев – Стоин, внук на проф. Стоин