ОбществоРегионалниСамоков

Кристиян Гочев от DASHE: „Внедряваме българската народна музика по модерен начин в клубовете”

Анна Манова

С Кристиян Гочев се срещаме отново на страниците на вестника. Казвам отново, защото той е от изявените млади хора, които са живели и живеят с пулса на родния си град, но непрекъснато разширяват хоризонтите си. За повечето си връстници той е познат от изявите си на самоковска сцена с любителския театър и с бийтбокс участията си на различни местни фестивали и празници. Кристиян е човек на изкуството и това е повече от ясно, ето защо не е изненада за никого, че съвсем скоро го очаква дипломиране в НБУ като професионален актьор. Наред с това от близо две години е част от интересен музикален проект, наречен Dashe. В него има възможност да  прояви своята любов към музиката като свири на интересния инструмент диджериду.

Проект Dashe e създаден през 2016 година. Интересното е, че представлява съвкупност от български народни мотиви, пеене, откъси и речни на български актьори и писатели. Членовете на групата са от различни точки на страната, но това не им пречи да бъдат силно обединени от музиката и желанието да съхранят българските традиции и обичаи. Правят го по модерен начин като в народната песен внедряват тежък басов бийт, но се чува вътре кавал, каба гайдата, тъпан. Любимата им „репетиционна” са Родопите, а символът им е кукер. Кристиян е самоковската нишка в проекта, а групата го определя като душата на оркестъра.

За новото амплоа на Кристиян Гочев или за цялостната симбиоза на това да си артист, разговаряме с него в следващото интервю.

 

Здравей, Крис. Намирам те в едно ново амплоа. От малко повече от две години си част от един доста интересен проект – Dashe. Разкажи ми малко повече по тази тема. Изобщо как се разви животът след завършването на  гимназия в Самоков?

Здравей, Анна. Благодаря за тази покана. Радвам се, че отново давам интервю за вестника. Последният път, когато си говорихме, бях още ученик. Тогава  прекарвах повече от свободното си време в читалището, където неусетно, в рамките на 5 години, създадохме сплотен екип, което беше един голям урок за всички ни. Тук е моментът да поздравя всички участващи и участвали в Младежка театрална студия към читалище – паметник „Отец Паисий – 1859”. Искам да пожелая успех на новия спектакъл – „Не всеки крадец е мошеник”, с режисьор Васил Михайлов. Това е човекът, който ни показа първите стъпки в театъра и запали копнежа за изкуство в нас!

След като завърших училище за мен нямаше по-логичен път от това да уча и да продължа да се занимавам с театър. Приеха ме в Нов български университет, програма Театър със специалност „Актьорско майсторство”. В момента съм дипломант, много скоро и професионален актьор. Последните четири години прекарах в много интересна среда, научих не само за театъра, но и за изкуството и това да си артист. Наред с това продължих да се занимавам и с другото ми любимо изкуство, музиката. Там нещата също започнаха през ученическите ми години, когато навлизах в бийтбокса. Интересното е, че първата ми бийтбокс изява беше на театрална сцена, в пиесата „Покана от Париж” от Панчо Панчев, в дует с Габриела Даганова. От дует се превърна в първи музикален проект, след това ни пое животът на големите и замразихме дейността, но е временно. Все пак музиката събира хората.

Какво означава Dashe? И какво ви обедини шестимата „виновници” на едно място, на една сцена?

Всичко стана случайно и неочаквано. В последните години се запалих по карането на сноуборд и благодарение на това се срещнах с хора, идващи да живеят в Самоков, за да работят в курорта Боровец. Така се запознах с единия главен „виновник” за проект Dashe, Мирослав Демирев. Пример за добруджанец, обичащ страната си, природата и културата. Той знаеше, че свиря на диджериду от скоро. Един ден ми изпрати демо парчета от музикален проект, който стартирали с негов приятел 2 години по-рано. От първото слушане разбрах, че трябва да участвам. За мен това беше поредното доказателство, че ако искаш нещо силно, то рано или късно ти се случва.

Другото обединяващо нещо е музиката на Димитър Дашев – Дашето, човекът, седящ зад композирането и уникалното звучене на проекта и също семплира на живи участия. На негово име е кръстен самият проект. На еднакво важно място е и нашият гайдар Илия Янакиев, без него не можем. Миналото лято се наложи да замразим проекта, тъй като Илия реши да замине на студентска бригада. Затова едно от новите ни парчета се казва: „Не отивай в Америка”. Интересна случка по време на последния ни концерт във Варна, родният град на Илия, е как цялата публика скандираше на гайдаря ни да не ходи в Америка. Мисля че му дойде акълът… Друг член на групата, водим го неофициален, но все повече разбираме, че без него не можем, е Галин Ненов или KillaBee. Национален шампион по бийтбокс на България. Заедно с гайдаря ни имат проект наречен „гайдабокс”, с него откриваме концертите на Dashe. И не на последно място по значение е гласът на оркестъра – Христина Кателиева. Тя е нашето най-ново попълнение. Христина е професионална певица и солист във варненския хор „Цветница”. Тя преобърна звученето ни. Това, което ни обедини – музиката, приятелството и страхотните изживявания покрай всичко това.

Разбрах, че любимата ви „репетиционна” са Родопите. Има ли нещо по-специфично във въздуха и цялостната атмосфера там?

В местността Картола в Родопи се състоя първият ни репетиционен процес, лятото на 2017 година. Прекарахме седмица на палатки там, репетирахме и беше доста нестандартно. Подейства ни обединяващо и зареждащо. Какво по-добро място за правене на нова българска музика от сърцето на планина! Също сме правили записи на гайда и диджериду отново в Родопите. Интересен факт за българската песен, която лети в космоса „Излел е Дельо хайдутин” в изпълнение на Валя Балканска, е че гайдата е записвана в планината на открито, така решихме и ние да опитаме.

В тази връзка, кое ви служи за най-голямо вдъхновение и двигател да творите тази интересна и некомерсиална музика?

Идеята, че трябва да се продължава корена на българската народна музика. Ние го запазваме и представяме по един модерен начин. Вкарваме народната музика в клубовете и напомняме за именити наши актьори и писатели. Това ни вдъхновява! Мисля че си струва!

Символът на групата е кукер, той присъства като мотив на сцената при участията ви на живо, както и на тениски. Защо точно кукер?

Кукерът е древен български символ за предпазване на населението ни от лоши сили. Групата ни иска да напомни, че трябва да не забравяме нашите традиции и обичаи. Ето защо ако погледнете по-задълбочено ще видите, че както в песните ни така и в логото ни сме закодирали древното и настоящето. Даше – кукерът не е типичен кукер. Тялото му е от мех на гайда, очите – тъпани, носът – диджериду, устата е от жакове за слушалки, а бивните му са под формата на тон колони.

Ти свириш на един доста необичаен инструмент – диджериду. Как се научи и какви са неговите специфики? Има ли много хора в страната, които познават инструмента и свирят на него?

Като по-малък съм виждал улични музиканти в София и Пловдив да свирят на този инструмент. По-късно открих група „Оратница”, на която всички от Dashe сме почитатели. Искам да посъветвам, който не ги е слушал, непременно да поправи тази грешка. В техните песни има диджериду. Един ден реших да отворя в интернет клипове с уроци за свирене на този инструмент, оказа се че има много общо с бийтбокса, и си казах защо да не си взема едно. Останалото е практика.

Проектите ви смесват на едно място български народни мотиви, пеене, съвременно звучене, речи и интервюта на популярни български актьори и писатели. Как ги подбирате, за да се получи добра симбиоза?

Желанието ни е да подхранваме българската култура, като напомняме с автентичното звучене през нашия нов прочит. Подбираме послания, които считаме за верни, смесването с модерните стилове става с гениалния слух на Димитър – Дашето. Той обработва материалите, като се консултира с всички членове на групата. Правим всичко с нашите собствени души и енергии. Внедряваме народната музика в тежки басови ритми, каквито на нас ни допадат.

Създавате авторска музика, като до момента имате над 20 парчета. Как ги подбирате? Къде записвате?

Композициите са изцяло авторски, записваме както споменах в планината, в звукозаписни студия. Аранжиментите могат да се правят и от вкъщи, съвременните технологии позволяват да правиш музика от всякъде. Ние всъщност дори не живеем в един и същи град, пръснати сме между Добрич, Варна, Пловдив, Самоков, София и успяваме да се организираме и творим. Хубавото на страната ни е, че не е чак толкова голяма, винаги сме на няколко часа разстояние.

Как ви възприема публиката? И къде може да ви чуят хората? Какво да очакваме като проекти?

До сега винаги сме били посрещани много топло. Фактът, че не сме популярни действа изненадващо за хората. Зареждаме публиката с много позитивни емоции, както и тя нас. Лято 2019 планираме да свирим на открити фестивали и клубове в България. Използваме зимния период за репетиране и организиране на концерти. За читателите мога да кажа да следят страницата на DASHE във фейсбук и Dasheofficial в инстаграм, там ще обявяваме дати и места, къде ще може да ни чуят. В Youtube също могат да намерят наши парчета. Аз като самоковски представител поемам отговорност да организирам концерт за самоковци на местна почва, като тук е моментът да кажа, че ние сме свирили в Самоков на фестивала „Ритъмът на планината –  2017”, но от тогава доста сме се променили като звучене и присъствие. Смятам, че ще бъде добре отново да посвирим у градО.

Какво да се очаква? Клип със сигурност, вече се обсъжда и ще се реализира. Ще правим концерти през лятото и мислим за издаване на първи албум. Самоковци ще са винаги от първите, докоснали се до новите ни неща.

Прочетох, че групата те определя като душата на оркестъра. Как се чувстваш в тази роля? И къде му е най-комфортно на Кристиян Гочев – в амплоато на актьор или в това на музикант?

Тази роля сам си я измислих, изградих и изпълнявам. Все пак като група ние се нуждаехме някой да влезе в ролята на „фронтмен”. Или по друг начин казано – човек, който да  поддържа контакта с публиката и подготвя за предстоящите събития в шоуто. Всичко, което казах звучи сухо. Трябва да ни видите на живо и сами да усетите.

Комфортно ми е там, на сцената. Актьорската дейност и музиката при мен винаги са били ръка за ръка. Стремя се да ги развивам еднакво и да ги съчетавам, ако мога и има смисъл. Свиря на диджериду и в спектакъла „Гилгамеш”, с режисьор Елена Панайотова, композитор Асен Аврамов и хореограф Росен Михайлов. Спектакълът се играе в „Университетския театър” на НБУ. Преподавателите ми по актьорство в НБУ окуражават тези мои дарби и начинания, за което съм им благодарен. И те също имат вина да се чувствам комфортно в амплоато не само на актьор и музикант, а и на артист като цяло.

Накрая, искам да пожелая на читателите на вестник „Самоков 365” да поддържат българските традиции, обичаи и култура, а на всички млади читатели – да не забравят от къде тръгват и да следват смело мечтите си!

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close