Кристиан Ваклинов –най-младият изпълнител на стара градска песен

Зоя Станкова

„За тях годините не са причините човек да спре да е луд като млад и пак са влюбени, и пак очите им като на двадесетгодишни блестят…“, както в песента им, така на сцената, така и в живота.
Вокална група „Георги Шаранков“ става част от голямото творческо семейство на Народно читалище „Виделина-1862“- Пазарджик през 1991 година. Групата е първа по рода си в града, създадена от самодейци, чиито сърца в своя ден тананикат стари градски песни и шлагери.

В разгара на лятото, на 30 юни 1995 година, на събитие в Етнографския музей, посветено на живота и делото на Георги Шаранков, съставът официално е„кръстен“ от неговия син – Роман Шаранков, пристигнал от Америка със своята съпруга – Рут.
През 2015 година честват своя 20-годишен юбилей. 20 години на сцена. 20 години с песен. 20 години не вокална група, а семейство „Георги Шаранков“, защото сигурна съм, че за всички тях това не е просто хоби, а е начин на живот и близост не просто в ноти, а в животи.

С годините групата печели уважението и обичта на своята публика, не само на съгражданите си, но и в цялата страна, където има изяви. С дълбоките си песенни корени, с името на бележития тенор от Пазарджик – Георги Шаранков, с всеотдайната си и богата творческа дейност, възнаградена с множество отличия, със стремежа си да поддържат жива любовта към старата шлагерна песен, ВГ „Георги Шаранков“ носи с песента си настроение и удивление на всяка сцена в страната, на която се качи.
Имат множество участия и са лауреати на различни фестивали – Самоков, Петрич,  с. Чавдар,  Хасково, Стара Загора, Панагюрище и т.н.
Вокалната група се състои от двама мъже и седем жени: Тодор Вълчанов, Кристиан Ваклинов, Карамфила Григорова, Дора Стефанова, Мария Николова, Стефка Коцева, Гергана Георгиева, Петя Велева, Анастасия Щерева. Дългогодишен корепетитор на групата и с голям принос за тяхното творческо развитие и успехи е Наско Атанасов, с когото за съжаление неотдавна животът ги разделя.  В момента с ВГ „Георги Шаранков“ работи Димитър Занев.

От 16 години в Пазарджик организират и „Шаранкови вечери“, събитие чието начало се поставя от Народно читалище „Виделина-1862“, със съдействието на отдел „Култура“. В последствие „Шаранкови вечери“ сменят статута си и се превръщат в Национален фестивал, без конкурсен характер.

Самоков и Пазарджик са свързани не само обща сцена, защото имат не малко съвместни изяви и гостувания, но и голямо творческо приятелство, вдъхновено от песента.  На тазгодишното Седмо издание на Национален фестивал на старата градска песен ВГ „Георги Шаранков“ взе трето място за „Най-добро изпълнение“ – със синбек, а талантливият и обаятелен Кристиан Ваклинов взе наградата за „Най-млад изпълнител“.

Разкажи ни нещо повече за Кристиан Ваклинов, кой е той, какво вълнува дните му, сърцето му, очите му?

Роден съм Пазарджик на пораждащия крайни мисли у нас 9-ти септември, но 50 години по-късно – през 1994-а. Един от първите ми съзнателни спомени са „срещите” с теснолинейното влакче на гара Пазарджик. От 2002-а него го няма. Но 10 години след унищожаването му, дните ми придобиха смисъл – гражданска борба за опазване, популяризиране и развиване на последната останала у нас теснопътна железница Септември – Добринище, от която бе част и отклонението до родния град. Днес съм председател на Гражданско сдружение „За теснолинейката” и се гордея с екип от 55 души, които застанаха до мен и каузата. Ежегодно организираме редица доброволни мероприятия по теснолинейката, радващи се на огромен интерес от България и чужбина. През 2017 г. открихме музей на влакчето, който направихме в изоставена гара по линията – Цепина, възстановена с доброволен труд и събрани средства. Тази година, на 12 август, организирахме и проведохме успешно Първия национален събор на народното творчество и приятелите на теснолинейката „С хорá и песни край релсите тесни” на най-високата гара на Балканите – Аврамово. Над 200 самодейци взеха участие, а безвъзмездното реализиране обедини граждани и институции. Целта на всичко това е да опазим българското, и влакчето в частност, като част от нашата история, да дадем пример на обезверените млади и възрастни, че всяка промяна започва от малкия човек, от малката крачка, от малкия успех. Благодаря на всички, които са до мен в личен план и в каузата. Вярвам, че съм полезен на хората. А моята полза от всичко това са сприятеляването със стойностни будни хора и вярата в по-доброто утре, дори да звучи клиширано.

На Седмото издание на Национален фестивал на старата градска песен -Самоков 2018 в Читалище-паметник „Отец Паисий-1859“- Самоков взе награда за най-млад изпълнител, как се чувстваш след това признание и първа твоя самостоятелна награда ли е това?

Наградата е признание и то ме радва, защото журито е забелязало, че млад човек като мен дръзва да застане на сцена и да изпълнява песни от този жанр, нетипичен за поколението ми. И да – това е първата ми лична музикална награда, но все пак пея от година и половина.

От кога се занимаваш с музика, какво събуди тази любов в теб?

Любовта към музиката запали баба ми, по бащина линия. Тя пееше много хубаво. От малък ми купуваше песнопойки с детски песни и по цял ден пеехме, после ме учеше на патриотични и стари градски песни. По-късно, в началното училище, госпожата ми по музика Емилия Томова още повече засили интереса ми към това изкуство. Пеех в хора на училището, тя ме научи на основните техники, за което съм й благодарен. Последва пауза от 2005 до 2017 г., когато отново запях. Но през тези 12 години не спирах да пея пред себе си, за да си тренирам гласа… обожавам да пея. Например не слушам музика със слушалки, когато съм на обществено място, както връстниците ми, защото винаги слушам позната музика и си припявам. Когато чуя нова песен, която ми харесва, на следващия ден съм я научил и тя влиза в списъка.

Пееш във ВГ „Георги Шаранков“, изпълнявате предимно стари шлагери и няма как да не попитам, кое в тази музика те грабна?

Спечели ме колективът. Аз от малък слушам българска популярна музика, включително познавам и старите градски песни, както вече споделих, но неслучайно 12 години не се захващах да пея на сцена – не бях намерим моите хора и моето място, не съм и търсил – мислех, че никога няма да се занимавам с музика, макар да я обожавам. Ето обаче, че намерих своето място във ВГ “Георги Шаранков”.

Семейство? Творчески пристан? Какво за теб е Вашата група, как се озова в нея и как се чувстваш там, как усещах своите колеги?

Семейство е много точно. И фейсбук албумът, в който качвам всички наши снимки, съм нарекъл “Второ семейство”. Обичам тези хора, вярвам, че и те мен. Усеща се. Единни сме – смеем се, спорим, срещаме се извън репетициите, празнуваме заедно, помагаме си в несгодите и в труден момент, наистина сме като голямо семейство – три поколения. От тях черпя мъдрост и житейски опит, много ги ценя. И се шегувам, че може да не съм много добър, но имам голям мерак да пея и се вслушвам в съветите им. Получих поканата от ръководителката, след като аз ги поканих на второто наше пътуващо събитие с теснолинейката по случай националния празник 3-ти март до град Якоруда. И как стана – във влака 3 часа пяхме патриотични песни, тогава тя ме беше прослушала тайно, после на сцената в Якоруда изненадващо ме извика да изпея с тях една от песните им, която бях споделил, че харесвам много. След събитието Филка ме покани в състава. За мен те са начин да се разтоваря, да упражня това си хоби, пристан в труден момент, духовни учители, но най-вече приятели.

Какво би казал на младите хора, които „посягат“ на своя духовен свят слушайки стилове музика, които са се наложили не с класа, с имена и музикални достойнства, а по други начини?

Ами не виждам смисъл да им казвам нещо. Моето поколение няма вина, че слуша определена музика. Музиката днес също е бизнес.. Не се цени като качество на изпълнението, на гласа, на текста, а повече сценичното поведение, гримът, прическата, ефектите, не се пее и на живо. А изборът на музиката показва какви са хората. Забавната българска музика всъщност е нашият градски фолклор и тя е толкова ценна, колкото народните песни. Трябва да се предаде на моето поколение, за да не се изгуби, защото това е нашият корен. Младите не познават жанра, за да го заслушат. И все пак това, че не съм единствен толкова млад в нашия състав, а и в други, ме радва, че ще поемем поне част от това богатство.

Какво е твоето послание към хората, независимо, млади или възрастни? Какво би казал един млад човек, творец на днешния свят?

Труден въпрос. Аз, когато застана пред хора, винаги им споделям, че вярвам в доброто, старая се да правя добро и мечтая все повече хора като мен и приятелите ми да бъдат по-добри, да правят добрини не само за себе си, но и на околните, защото така нашият свят ще стане по-хубав, а всички ние имаме спешна необходимост от промяна. Но трябва да осъзнаем, че тя идва от нас. Вярвам, че във всеки от нас има нещо, с което се отличаваме, само трябва да го намерим и да го отприщим – тогава ще живеем в по-хубава страна и ще се усмихваме по-често.

***

Карамфила Григорова, р-л на ВГ „Георги Шаранков“:

Съставът ни е неизменим участник в Националния фестивал на старата градска песен, който се провежда в Читалище-паметник „Отец Паисий-1859“, още от самото начало.  Идваме с голямо удоволствие във Вашия красив град. Удовлетворени сме от организацията и провеждането на фестивала, а и не само… Свързва ни много повече от събития, а именно едно топло приятелство с участниците в съставите ВИГ „Лунни лъчи“ и ВГ „Дилижанс“ и срещите ни са чудесно преживяване и емоция.
На свой ред колегите също са редовни гости на нашия Национален фестивал „Шаранкови вечери“, а пазарджишката публика ги очаква с нетърпение, обича и аплодира възторжено.
Желая да споделя също, че тази година се зарадвахме искрено от преобразяването на Читалището в Самоков. Чудесно! Поздравления!
Поздравления за г-н Стоян Пашов – Председател на културната институция и на всички, взели участие в това дело! Ще пребъде и за идните поколения!
Благодаря за сърдечното приятелство и нека си пожелаем да остане все така светло и цветно в годините! На целия творчески колектив на Читалище-паметник „Отец Паисий-1859“ желая здраве и творчески успехи.