Красимира Дренска: „Изкуството не е да поставя граници, а да разгръща хоризонти”

Aнелия Балабанова

И тази година Международният симпозиум по скулптура и живопис в Самоков събра на едно място талантливи хора на изкуството. Водени от мотото на проявата TERRA CULTA /в превод култивирана или обработена земя, богата на културни традиции/, те се върнаха към корените, провокираха творческите си търсения и развихриха въображението си.  Радостина Доганова е главният инициатор на събитието, организирано от Община Самоков в партньорство с Историческия музей, Художествената галерия „Проф. Васил Захариев”, читалище „Младост 2003” и осъществено с подкрепата на „Самел 90” АД, ресторант „Мадаровата къща”  и хотел „Арена” – Самоков.

Сред участниците в четвъртото издание на инициативата имаше и двама самоковци – Иван Шуманов, за който сме ви разказвали многократно от страниците на вестника и новото име –  Красимира Дренска. Тя също е от Самоков и работи в областта на хартиеното изкуство, живописта, рисунката, дигиталната графика, изкуството на екслибриса и ръчноизработената книга. Проявява особен интерес към изработването на рециклирана хартия. В работите й доминират декоративният характер, орнаментът, детайлът, смесването на техники и материали. Участва в множество изложби, конкурси, пленери и форуми за изкуство на национално и международно ниво. Носител е на няколко награди. От 2016 г. е член на Съюза на българските художници в секция „Текстил“. Красимира Дренска работи и като преподавател по изобразително изкуство. Хора като нея напълно се вписват в графата успешни самоковци, макар и реализирали се далеч от родното място. С усмивка споделя, че тайно си е мечтаела да попадне в рубриката, чрез която ви запознавахме с тях. Дойде и този момент. „Прекарах прекрасни дни по време на симпозиума не само защото бях с добра компания, от която попих много позитивни неща във връзка с изкуството и за живота, но и от това, че видях един различен Самоков от начина, по който го помня. От 10 години не живея тук и сега съм много приятно впечатлена, че градът се е развил във всяко отношение” – сподели тя след дните прекарани в труд и творчество. Достатъчно ли е това за един млад човек, за да обърне посоката и направи обратен завой към родния град? Отговорите в разговора с Красимира, изпълнен с мисъл за изкуството.

Привет, Краси. В твое лице откриваме още един човек на изкуството от Самоков. Нещата, с които се занимаваш са доста интересни. Може ли да разкажеш малко повече?

Правя произведения на изкуството от рециклирана хартия като използвам готови хартии, които обработвам по определен начин и създавам нови. Стремя се към по-знаково-символна естетика, символика на материала, на цветовете. Това, което предлагам са по-условни неща, с по-декоративно звучене.

Занимаваш се и с оформянето на книги. Какво по-конкретно правиш?

Да, това е един от аспектите на произведенията, които изработвам. Нарича се арт бук или изкуство на ръчно изработената книга. Много често се вдъхновявам от литературни произведения – текстове и книги, на които им придавам определена образност посредством визуалните подходи. Понякога, когато попадна на нещо и ми въздейства силно веднага си представям, че мога да го въплътя в някакъв визуален образ. Другото мое вдъхновение е фолклорът. Една доста преексплоатирана тематика, клише, но пък изключително вдъхновяващ. Винаги може да бъде представен по различен начин. Харесвам много знаци, символи, интересувам се от митология, от тълкуване на различни неща.

Важна ли е визията и може ли начинът, по който изглежда дадена книга да провокира интерес?

Да, разбира се. Визуалната грамотност на определен обект е много важна, за да достигнат неговите послания към публиката и тя да отсее важните неща затова кое е стойностно и кое  – не.

Кое би определила като най-голям успех в това, което си постигнала до момента?

Може би изложбата, която направих в Мексико миналата година. Бях поканена заедно с две мои колеги от един галерист във Веракруския университет /Халапа/. Там направихме изложба, която носеше названието „Взаимовръзки” и моето представяне беше свързано с взаимовръзките между двете култури – българската и мексиканската посредством народните шевици. Оказа се, че има много сходни мотиви в двете култури.

Един подобен паралел успешен ли е от гледна точка на публиката? Имаше ли интерес?

Определено имаше интерес. Хората бяха впечатлени, приеха ни много гостоприемно. Разпитваха ни, давахме интервюта за местните медии.

Какво все още не си постигнала, но се надяваш един ден да се случи?

Искам след години като направя равносметка на това, което ми се е случило да си кажа: „Имаше смисъл”. Все още има моменти, в които съм разколебана. От друга страна идват събития като днешното, когато си казвам – ето резултата. Той е прекрасен и съм доволна – от себе си, от целия ни екип и искам да се занимавам с това нещо. На симпозиума се представих с разработка в три части – две плоскостни работи и една част, която е триизмерна. Нарекох я TERRA CULTA по едноименното заглавие на общата изложба. В концептуален план представя земята, нейните пластове като акцентът е златото, символизиращо материалното и духовно богатство. 3D частите, които допълват работата представляват различните парченца и поетапното изграждане на това богатство, за което всеки един от нас трябва да даде своя принос в името на някакво общо благо.

При откриването на симпозиума спомена, че ще бъде интересно да се докоснеш до културата на Самоков, от която си се откъснала с течение на времето и творчеството на самоковските автори. Успяхте ли да намерите общ език участниците в тази творческа среща?

Смятам, че успяхме да сформираме един доста добър екип от осъзнати и целеустремени хора на изкуството. Мисля, че се сближихме – с едни повече, с други – не толкова, това са нормалните човешки взаимоотношения. Аз лично се запознах с някои от самоковските автори, от което съм много доволна.

Погледнато от дистанцията на времето, Самоков все още ли е град на духовност и зографи?

В последно време това нещо е възобновено. Имаше един период, в който според мен не се обръщаше толкова внимание на това културно наследство. Към настоящия момент съм приятно впечатлена от обновленията, които се правят в тази посока, привличащи туристи и артисти. Дори и галерията, в която сме в момента няма нищо общо с тази преди време.

 Би ли направила изложба тук?

Да, много искам. Мило ми е и смятам, че все по-мило ще ми става.

Какво послание би отправила към хората, които следят симпозиума и се интересуват от изкуство?

Хората, интересуващи се от изкуство са намерили начин да вземат това, което им е нужно. По-скоро бих отправила своето послание към тези, които казват, че не се интересуват, не го разбират, страхуват се да ходят на изложби и т.н. Изкуството не е за да поставя някакви граници и да разделя хората на по-интелектуални и не чак толкова. Напротив. То трябва да разгръща хоризонти и всеки да намери по някакъв начин пътя си към него.

Различните очи, с които вижда родния си град би ли накарало един млад човек като теб да се върне обратно?

Това със сигурност е причина, която ще ме кара да се връщам. Смятам обаче, че има все още какво да науча в посоката, която съм поела. Все още градя връзки, по-глобална среда в момента, в който се чувствам достатъчно уверена, защо пък и да не си дойда тука.