Красимира Банова: „Най-подходящият начин една жена да се чувства реализирана в този живот е да забрави какво очаква обществото от нея”

Домакиня, майка, кариеристка… Какъв е изборът на днешната жена?

В последно време стана популярен изразът “модерна” жена с различни определения и значения, които вървят ръка за ръка с него. От жените се очаква да градят кариера, да създадат семейство, да се грижат за половинките, да завършат висше образование и да изглеждат винаги перфектно. Особено деликатна тема е външният вид, защото масовите медии все повече ни засипват със снимки и клишета за “идеалната”жена,които често са далеч от реалността. Обществото започва да изисква все повече от жените. Изборът на днешната жена е да реши сама за себе си какво иска да постигне в живота, в коя посока да бъде насочен той.

Аз съм привърженик на идеята, че човек гради собствената си съдба. Според мен най-подходящият начин една жена да се чувства реализирана в този живот е да забрави какво очаква обществото от нея и да намери собствения си път. Смятам, че при добра организация и желание е напълно възможно една жена да бъда майка, кариеристка и образована, но това не означава, че ако избере една от трите опции, тя е нереализирана. Успехът е относително понятие, което зависи от много фактори, но най-вече от личностната ценна система на всеки един от нас.

Майка и работеща жена – мисията възможна ли е?

Стига да има желание, начини има много. Насадено е мнението, че работата е неприятно задължени, аз смятам, че работата е начин една жена да се чувства реализирана, полезна и независима от материална гледна точка. При подходяща организация, мисията е напълно възможна.

Как те промени майчинството и как разбърка приоритетите ти?

Направи ме по-отговорна и същевременно опрости духовната ми същност. Достатъчно е „слънчицето” да се усмихне и да ме прегърне и светът става по-добър.

От какво искаш да предпазиш детето си и на какво искаш да го научиш?

Бих искала да го предпазя от всичко,въпрекиче едновременно с това бих желала то да измине собствения си път, да преодолее препятствията със собствени сили. Опитвам се да науча дъщеря си на дисциплина, да подрежда приоритети си. Най-вече искам да и покажа, че тя има неограничени възможности и че стига да реши, е способна да постигне всяка една цел, която си постави. Разбира се, тя започва да разбира, че в живота нищо не идва даром и че всичко се постига с много труд. В тези моменти на максимално усилие се опитвам да и покажа, че съм до нея и я подкрепям, че вярвам в нейните сили и че дори да не съм изцяло съгласна с нейните решения, ги уважавам и помагам с каквото мога.

Къде отива любовта за една жена, когато тя организира живота си?

Поддръжник съм на максимата, че всяко едно начинание трябва да бъде изпълнявано с поне една доза любов. Но ако говорим за любовното чувство към даден обект или самият акт на влюбване,т о смятам, че любовта върви наравно с другите дейности в живота на жената. Фактът , че градиш кариера не означава, че трябва да се откажеш от любовта. Дори понякога, ако имаш подходящ човек до себе си, който ти вдъхва вяра и подкрепа, смятам, че това не само не пречи, а дори допринася за реализацията на една жена на работното място и извън семейната среда.

Имало ли е момент, в който да съжалиш, че не си развила живота си по друг начин и ако имаш възможност, какво би поискала?

Дори и да съжалявам, времето не може да се върне. Всеки прави постъпки, които от разстоянието на времето се струват нелогични. Клише е да кажа, че трябва да се учим на грешките си, защото аз години наред правя едни и същи грешки в една определена част от моя екзистенциализъм. Същността на човека се формира като сбор от неговите избори – „Човек е осъден да избира“. Във всеки един момент човек е изправен пред правото и отговорността си да избира (как да постъпи във всяка една житейска ситуация). Всеки негов избор формира неговата същност.

Днес какво би определила като щастие?

След един определен етап от живота си, повечето хора избират начин на живот, който е удобен. За мен щастието не е в удобството и спокойствието, а в предизвикателствата на всеки ден. Щастлива съм, защото работя това, което обичам и всеки ден. Децата, които срещам, ме изпълват с още повече желание за живот и ме мотивират. Срещам се с много хора, повечето въодушевени да направят нещо. Аз съм от тези, които не чакат почивните дни и не стават в понеделник сутрин с неприятно чувство.