Анелия Балабанова
През изминалите почивни дни нашенският Бай Ганьо отново прояви характера си. Крадци посегнаха и вилняха в едно прекрасно място – „Шаварите кемп” край язовир „Искър”. Детският лагер беше създаден преди няколко години от Патрик Смитьойс и още няколко негови съмишленици, прегърнали зелената идея. Патрик е холандец, но нещата, които прави и позицията, която отстоява са на един истински българин. За него сме ви разказвали и покрай сагата с новоизграденото депо в м.”Катранджия”. Идеята около създаването на еколагера, разположен само на 50 км. от София, в южния край на язовир „Искър” е свързана с това децата да се разхождат в парка, опознавайки фантастичната местна флора и фауна. Дори е имало предвидена подводна обсерватория, от която те да наблюдават скрития живот под водата.
И въпреки многобройните спънки, резерватът става факт. Патрик и приятелите му го наричат „Малка Сребърна” заради уникалния живот, който кипи в него. „За мое голямо съжаление през уикенда са обрали нашият детски лагер „Шаварите кемп”. Всичко, което има някаква парична стойност е натоварено в един камион. Даже са ни свалили соларите от покрива. Отмъкнати са още косачки, генератори, инструменти, трактор и прикачен инвентар. Най-емблематичното нещо, което беше откраднато е едно тракторче „Хонда” на 35 години. Със сигурност има само една такава косачка в България” – сподели Патрик в социалните мрежи по повод посегателството с призив ако някой има повече информация да я предостави.
Далеч преди кражбата и във връзка със спънките около създаването на резервата той описва картината на българската действителност, която не звучи никак идеалистично. „Преди няколко месеца реших да отида на едно пътешествие през тази красива страна – да питам, любопитствам и говоря с хората защо от 1989 година досега сме стигнали до кривата круша. Защо вече повече от 25 години не можем да излезем от кризата, която започна като икономическа, но все повече започва да става чисто морална? Аз съм холандец, но живея в България със своето семейство – съпругата и двете ми дъщерички, които са българи. Отдавна приех България за своя родина и ме боли от това, което виждам всеки ден. Защо никакви положителни неща не могат да се случат у нас и защо далавера си остава най-култовата дума в българския речник?” – пита той. Въпросите, които той задава намират всекидневно своите отговори. Държавата това сме ние, а за съжаление немалко „българи” биха дръзнали да посегнат на един детски лагер.
