Костадинка Христова: Приказката ни помага не просто да разберем света, а да открием и себе си

Анна Манова

Дългогодишният учител по български език и литература Костадинка Христова поема по ново и любопитно творческо поприще. В него тя събира две свои големи увлечения – близо 40-годишната си връзка с литературата като преподавател и интереса си към изкуството на нейрографиката. Така се ражда „Лабораторията на вълшебните приказки“ – пространство, в което думите, цветовете, линиите и човешките преживявания се преплитат в едно цяло.

И макар името да ни отвежда към детството, това далеч не е свят само за деца. Защото приказката остава с нас и когато пораснем – помага ни да си обясняваме света, да вярваме в красивото, да различаваме доброто и да се учим на човечност. А понякога ни позволява да се върнем и към онова дете в себе си, което сме оставили някъде по пътя.

На 4 октомври „Лабораторията на вълшебните приказки“ отваря врати като част от новото творческо пространство „НаЪгъла“ – място, в което познатото може да бъде видяно по различен начин.

Място за среща между въображението и себепознанието, между литературата и изкуството, между детето и възрастния. Там големият може отново да си позволи да бъде дете, а детето – да надникне в света на възрастните през езика, който разбира най-добре – този на приказката.

За идеята, за силата на историите и за това как една линия върху белия лист може да ни помогне да погледнем по различен начин към собствената си история, разговаряме с Костадинка Христова.

Как се роди идеята за „Лабораторията на вълшебните приказки“ и какво се крие зад това любопитно име?

Идеята за „Лабораторията на вълшебните приказки“ се роди от желанието ми да превърна четенето и писането на истории от пасивно занимание в преживяване, което ни носи познание преди всичко за самите нас.

Вече повече от шест години се занимавам с нейрографика. Пряк ученик съм на нейния създател проф. Павел Пискарьов, а в създадения от него Институт по психология на творчеството имам защитена степен „Специалист“. С литература се занимавам вече почти 40 години. От известно време търсех начин да свържа тези две свои умения така, че чрез тях не просто да се радвам на интересно занимание, а да бъда полезна и на други хора. Лично съм усетила трансформиращата сила на нейрографиката, а за литературата дълбокото ми убеждение е, че тя е най-верният страж на човещината.

В моята авторска методика „разглобяваме“ текста и го анализираме като истински изследователи. Имаме и специален инструмент – вълшебни карти. Те помагат на децата, но и на порасналите деца – хората над 18 години – не просто да слушат или четат текста, а да го преплитат със своя вътрешен свят, емоции и въображение. След това чрез нейрографиката пренаписваме историята, използвайки езика на линиите, формите и цветовете.

„Лаборатория“ е, защото тук смесваме „съставките“ на въображението. Няма готови формули, нито верни и грешни решения. Има експеримент – опитваме нови линии, смесваме багри, пречупваме познати герои и изследваме как изглежда историята от различен ъгъл.

А „вълшебните приказки“ са там, защото приказките са първият универсален език, чрез който разбираме света, доброто, метафорите и собствената си сила. Вълшебството тук е метафора за личностното израстване и вътрешната промяна, която настъпва, докато творим и развиваме метафоричното си мислене и емоционалната си интелигентност.

„Лабораторията“ е част от творческото пространство, което нарекох „НаЪгъла“. Името съдържа същината на идеята – да вземем нещо познато и класическо, каквото е приказката, да го поставим в интерактивна изследователска среда и да го превърнем в лично преживяване, което оставя ярка следа.

 Вие сте учител по български език и литература. Доколко работата Ви с децата и литературата Ви вдъхнови да създадете тази авторска методика?

Работата ми като учител по български език и литература всеки ден ми показва колко голям потенциал носят децата и колко често той остава блокиран по различни причини – от страх от „грешен отговор“, от непрекъснатото оценяване или просто от липсата на емоционална връзка с текста.

Исках да преминем от пасивното четене към преживяването – да превърна литературата в нещо, което децата могат да усетят, да пречупят през себе си и дори да „нарисуват“. Когато преплетем думите с нейрографичните линии и визуалните метафори, историята оживява.

В нашата методика задаваме на всяко дете, на всеки човек един много важен въпрос: „Какво казва приказката на теб?“ Не какво „трябва“ да означава, а какво означава за конкретния човек. Това може да отключи изключително дълбоко себепознание и да развива критическото и метафоричното мислене.

Приказките и литературните сюжети са и безопасна среда, в която едно дете може да изследва страха, смелостта, добротата и собствените си решения.

Опитът ми в училище ми показа нуждата от подобен подход, а любовта ми към думите и изкуството ми даде инструментите да го създам. Вярвам, че когато дадем на децата ключ към текста през собственото им въображение, те не просто обикват четенето – те откриват себе си.

 Как приказките, цветовете, формите и личните преживявания се срещат в едно занимание и какво може човек да открие за себе си чрез тях?

В едно занимание текстът, цветовете, формите и личните преживявания се преплитат естествено и всеки от тези елементи има своята роля.

Приказката е огледалото. Сюжетът и метафорите ни дават безопасна рамка. Те превеждат вътрешните ни конфликти, копнежи и изпитания на езика на приказните образи. През метафората човек може да погледне към своя лична ситуация от известна дистанция.

Личните преживявания са горивото. Всеки човек „прочита“ приказката през собствения си опит. Един герой или определен момент от историята може да резонира с наш спомен, настояща дилема или мечта.

Формите и линиите са мостът. Чрез нейрографичните техники извеждаме емоцията и мисълта от ума върху листа. Линията превръща невидимото вътрешно състояние в нещо видимо.

Цветовете са езикът на чувствата. Изборът на багри, светлосенки и преливания ни помага да изразим онова, за което понякога трудно намираме думи.

В този процес човек може да открие свои скрити ресурси и неочаквани решения, да разпознае истинските си емоции и да погледне към определена ситуация от съвсем друг ъгъл.

А може би най-важното е да осъзнае собствената си сила. Проследявайки пътя на приказния герой, участникът може да види, че самият той е автор и режисьор на собствената си история и има силата да я променя.

Тук няма правилно и грешно. Има процес на себепознание, освобождаване от рамките, фокус и усещане за вътрешен мир.

„Лабораторията“ е отворена за деца, младежи и възрастни. Какво различно търсят и намират тези три поколения в света на приказките?

Макар приказката да е един и същ начален ключ, всяко поколение отключва с него различна врата според потребностите на своята възраст.

Децата търсят игра и приключение, а могат да намерят безопасен начин за себеизразяване. Приказката е техният естествен език. Чрез формите и цветовете те могат да изразят страх, гняв или срам, да се научат да фокусират вниманието си, да развиват фината си моторика и да открият, че имат собствен глас и творческа сила.

Младежите търсят идентичност, свобода и яснота. Във възрастта на засилено търсене на себе си и на натиск от очакванията те имат нужда от пространство, в което могат да бъдат чути без осъждане. Приказните метафори им дават дистанция, от която да изследват своите избори, мечти и вътрешни противоречия. Това е и възможност за известно време да изключат дигиталния шум и да потърсят собствената си автентичност отвъд готовите шаблони.

Възрастните често идват с желанието да избягат за малко от стреса и забързаното ежедневие, а могат да намерят своеобразен рестарт и път обратно към своето „вътрешно дете“. Пречупвайки познатите истории през личния си опит, те могат да погледнат по нов начин към заплетени житейски ситуации и да потърсят друг ъгъл към тях.

„Лабораторията“ предлага и съвместни занимания „Родител и дете“. За мен те са особено ценни, защото могат да надскочат традиционното съвместно творчество и да се превърнат в пространство за истинска емоционална връзка.

У дома родителят често е човекът, който организира, поставя граници, напомня и коригира. Тук тази динамика се променя. Родителят и детето застават един до друг като равни партньори в едно общо откривателство. Това може да свали напрежението и да отвори място за повече доверие и взаимно разбиране.

Понякога и на децата, и на възрастните им е трудно да изразят с думи това, което чувстват. Приказните метафори, нейрографичните линии и цветовете могат да им дадат общ език. Родителят има възможност просто да присъства тук и сега с детето си – без списъка със задачи и необходимостта непрекъснато да контролира случващото се.

А за детето е много важно да види, че родителят се отнася с любопитство към неговите идеи, че двамата създават нещо общо и че световете им могат да се срещнат.

Така остават не само картините или творческите обекти, които са направили. Остава нещо много по-ценно – общият спомен за близостта и времето, което истински са прекарали заедно.

Какво ще се случи на 4 октомври в Деня на отворените врати и защо бихте поканили самоковци да прекрачат прага на „Лабораторията“?

На 4 октомври, в Деня на отворените врати, всеки желаещ ще може да стане част от старта на новото ни творческо пространство „НаЪгъла“.

Гостите ще могат да разгледат мястото, да се запознаем лично и да усетят атмосферата, която искаме да създадем. Ще покажем част от авторската методика и начина, по който преплитаме приказките, нейрографичните линии и цветовете в едно общо преживяване.

Ще има и малки интерактивни опити. Всеки гост – независимо дали е дете, младеж или възрастен – ще има възможност да опита да рисува нейрографика „на живо“.

Ще представим предстоящите графици и групите за деца и възрастни. Желаещите ще могат да зададат своите въпроси и да запазят място за бъдещите занимания.

Иска ми се самоковци да прекрачат прага ни, защото вярвам, че Самоков заслужава такова място – пространство, което не просто предлага занимание за свободното време, а събира хората, развива емоционалната култура и вдъхновява.

В забързаното ежедневие всички имаме нужда понякога да спрем, да изключим шума и отново да се свържем с творческата си страна. Независимо дали искате да подарите на детето си различен път към книгите и въображението, или самите вие търсите вдъхновение и рестарт – заповядайте.

Нека погледнем заедно на познатото от друг, много по-красив ъгъл.