Анна Манова
На бял свят в края миналата година излезе една от най-колоритните книги, която има за цел да обрисува самоковската народопсихология и то под един различен ъгъл. Тя е толкова богата, автентична и неизчерпаема, доказала се във времето като доста специфична. Авторът на печатното издание под заглавие „Това е градо!” Ангел Щъркелов е събрал всичко, което е минало покрай него през последните две години като самоковски лафове и бисери, циркулиращи без авторство от уста на уста. И в същото време толкова близки и познати, чути от съседната маса или просто преживелици от вчера, днес и утре.
Младият автор сам по себе си е кореняк и носител на повечето нашенски черти, като твърд говор и хард хумор. Ангел Щъркелов е и създател на забавната страница „Кореняци самоковци”, която за отрицателно време събра хиляди харесвания, коментари и споделяния в социалната мрежа. Големият интерес към страницата е провокирал автора да събере повечето истории в книга, която беше представена пред кореняци самоковци дни преди Коледа.
Книгата, събрала в себе си много хумор на чист самоковски диалект, предизвика голям интерес, поради което първите два тиража изчезнаха мълниеносно. До края на тази и началото на другата се очаква третият тираж на книгата.
За провокациите и идеите, за един намигващ поглед към самоковци, разговор с баш кореняка Ангел Щъркелов.
Радвам се, че първото ми интервю за тази година е с един млад и свеж кореняк самоковец. Толкова бързо свърши тиража на първата ти книга, че даже не успях да я намеря и изчета. Но ти си познат на голяма част от самоковската аудитория и не само със забавната страница „Кореняци самоковци”. Разкажи ми повече за пътя социална мрежа – книга.
И аз се радвам и благодаря за интереса и за поканата. Няма да излъжа, ако кажа, че не съм очаквал такъв интерес. Много приятно се изненадах и зарадвах. Всичко започна още през 2014 година. Стоях си у дома, бях болен и точно в този момент реших да направя нещо по-интересно, нещо, на което не съм попадал. Внезапно беше. И така създадох страницата „Кореняци самоковци”. Още от малък обичам този тип хумор, както и говора ни, диалекта. Поканих да харесат страницата първо няколко мои приятели, в началото бяха 7 човека, а сега са 7 хиляди. Супер е това. Аз съм си горд, че съм самоковец. Сигурен съм, че всеки живял тук дори за малко или минавайки през града има какво да разкаже за тук. Все нещо му се е случило, кога забавно, кога не дотам.
В една песен, също хумористична се пееше: „Самоков, Самоков, мой малък Лондон”. Ние сме си уникални по свой собствен начин. Какво лично на теб ти допада най-много от нашата народопсихология?
Доста са нещата. Мисля, че нашият диалект е най-твърдия. И това ни прави различни и уникални и мен много ми харесва това.
Да те върна отново на книгата – как се появи „Това е градо”? И как мина представянето й?
Представянето на книгата мина като кръщене – топих погача у сладко, даже мислех, че ке ми трошат погача над главата /смее се/. Иначе книгата се получи благодарение на многото коментари от сорта на „Кога ще ги издадеш тия лафове в книга?”, „Готова ли е книгата?” Това определено ми даде стимул. Мислил съм си и преди това, но някак не бях сигурен дали това мое хоби може да стане книга, дали ще е интересно. Реших се обаче. И сега „Това е градо” е факт. Много хора ми писаха след като бяха попаднали на книгата. Изкефили са се, както и аз на тяхната реакция.
Наистина тиражът беше изчерпан много бързо. Какво включи в книгата?
Авторските ми неща като време ми отнемат по около 3 минути да ги напиша. А събирането стана на базата на страницата и го правих около 5 часа. После ги оформих във вид на книга, авторска ми е и корицата и я изпратих за печат. Поръчах един тираж, който мина почти веднага след излизането. После пуснах втори, който аз наричам пишмански, правен е в друга печатница, черно-бял е и сега чакам трети. Като третият ще си бъде в добро качество. Радвам се на интереса.
В книгата има около 20 страници, които са пълни с лафове авторски и подбрани хорски. Мешавина да е по-готино. И около 100 страници са с лични стихотворения.
Новият тираж ще бъде готов или до края на тази седмица или началото на новата.
Мислил ли си да направиш глава и книга само с диалектните думи от самоковско?
Мислил съм да бъде само с диалекти, като пиша думата и превода, нещо като българо – самоковски речник. Това ще се случи във втората книга.
Това означава, както казваше един колега – имаме новина! Плануваш вече и втора книга?
Да. Събирам материали. Като към втората книга ще има още една малка книжка с бесни басни, от 20 приказки, мое творчество. Ще бъде факт може би към края на годината.
Много интересни и забавни са т.нар от теб „льов сторита”. От къде ти хрумват сюжетите за тях?
Написал съм поредица. 80% е измислица, но има реални случки. Даже 20% са мои лични, другите са наблюдавани.
В тази връзка кой е любимият ти лаф?
Имаше една фразичка, на която винаги ще се смея, освен това е реална.
Тъща се обръща към зета:
„Ке ядеш ли тая манджа или да я фрълям на кучето?”.
Изключително много ми харесва. Другата случка е също реална. Някакви нашенци отиват на море, спират една женица и питат: „Дека е делфинарнико?”. Само един нашенец може да му хрумне такава дума, а след като жената ги поправя й теглят една, която не е за пред вестника.
Имам й една любима лична история. В София сме с роднини и познати от Самоков. Седим на съседни маси. Предупреждавам да ги не се държат как си се държат по принцип. Поръчват си напитки и в тишината се чува: „А, я не сакам да пием газирано”, а другия му отговаря: „Епа дай да ти я разлашкам”. Показаха си пак нашенското. Готино беше.
А някоя любима и специфична самоковска дума имаш ли?
Като започнем през „фука”, „изтресе” и стигнеме до „оноде”.
Особено любимо ми е „айде да онодеме”. Това само по себе си е многозначно. Има една загадъчност около него и когато го казва нашенецът. Иди го разбирай. Идва при тебе и ти клати глава, пита те: „ке онодеме ли?” Правиш различни асоциации. И всеки си мисли различни неща. Готино е.
Какво искаш да кажеш за финал на разговора?
Искам да благодаря на спонсорите, които помогнаха за издаването на книжката, както и на медиите за интереса. Всичкото е бели ядове, важното е да сме живи и здрави.
Лафове:
“Дека одиш бе Бамбина…ке те водим ли у Туристическата градина?”
-Дека се муариш?
-Те опиням патишчата.
(-Къде ходиш?) (-“Кръстосвам” улиците)
Свалка:
-О-о-о кукло, обади некоя далавера?
– Не разбрах…
– И ти не знаеш шо ста’а, ооо…
Велика фраза:
- Къде одиш, бе?
- Епа, те. Ти?
- Те и я.
Стар култов лаф:
„Я неам ни макя, ни башча… мене леля ми ме е раждала!”
