Константин Пенев (DJ Tino): “Конкуренцията не ме плаши! Уважавам колегите си и ще се радвам да има работа за всички”

Илиян Чалгънов

Вестник „Самоков 365“ стартира нова поредица – „Парти зона”, в която  ще ви запознаем с хора, отдадени изцяло на професията си, забавлявайки всички нас. Днес ще ви срещнем с един от най-опитните DJ-и. Той притежава солидна визитка зад гърба си, влюбил се е в музиката още от дете. Повече за него от първо лице.

Здравей, Тино. Ти си първият гост на нашата най-нова рубрика, свързана с нощния живот, бийта, партитата до ранни зори. Разкажи ни как и кога започна работа като DJ?

С музика се занимавам още от първи клас, от ученическите години. Записах се на уроци по китара и свирих близо пет години. След това в периода на тинейджърството създадохме рок група и с нея продължихме съвместно цели 10 години. Групата беше добра, но в крайна сметка се разпаднахме. Някъде след 1994 година реших да стана DJ и реално тогава стартирах кариерата си. Започнах да работя на касетки в клуб „Бони“ (сега Младежки дом) и там бяха моите първи участия. В периода между 1996-1997 година пусках музика в клуб „Искър”. Последва кратък престой, след което отвори врати нов клуб -„Джемини“ и аз продължих да работя там около две години. Беше един от най-добрите клубове в Самоков. В „Джемини“ започнах да работя на винили. След това постъпих в казармата, както всеки младеж по онова време. Когато премина службата ми за около година и половина бях в застой. Започнах да се реализирам в Боровец, предимно в нощните клубове на хотелите „Самоков“ и „Боровец“. И така  работих постоянно близо шест години.

От колко години се занимаваш на професионално ниво?

Вече от 15 години.

Спомняш ли си кой е бил най-трудният момент в кариерата ти и съответно най-паметният?

Ако трябва да бъда откровен, имал съм много трудни моменти – било то с техниката или с хората. По принцип с хора трудните ми моменти са били в т.нар. „мутренски години”. Спомням си, че дна вечер имах участие в известен хотел в Боровец, където празнуваше голям компания, начело с покойния вече Юри Галев. Изкарахме цяла нощ, до десет часа сутринта. Хората се веселят, но и трудно би могъл да си тръгнеш. Естествено имаше за какво да изкарам такава дълга смяна.

Имаш ли любим диджей, чийто стил харесваш?

Всеки диджей си има свои собствен стил и се ръководи от ситуацията.  За мен номер едно е Карл Кокс.  Сред българските е диджей Андрес.

Каква музика обичаш да си пускаш, когато си сам?

Залагам предимно на дийп хаус и техно. Това са любимите ми стилове.

Можеш ли да ни кажеш за най-лудото парти, на което си бил и в което си се чувствал пълноценен?

Имал съм много такива партита и не мога да определя конкретно. Но със сигурност мога да кажа, че истинските партита бяха преди да се роди чалгата и да навлезе на клубно ниво. Според мен най-истинските партита се случваха в „Джемини“ и нощния бар в „Рила“.

Колко пъти си посрещал новата година на работа?

Интересен въпрос. Всяка новогодишна нощ ми е работна, откакто се занимавам професионално.

Чалга или комерс ?

Против чалгата съм, но често се налага да я пускам, когато хората се предразположени към подобен тип музика.

Можеш ли да живееш добре, работейки само като диджей?

Може, но не винаги. Когато се договарят добри хонорари положението е окей. Лошото е, че доста от т.нар колеги подбиват цените, работейки за ниски хонорари и в тези ситуации трудно някой би печелил добре. Затова понякога се налага да се прибегне и до втора работа.

Как работи истинският диджей според теб? С какво?

Предимно с винили. Не искам да обидя никого, но компютърните диджеи са просто пускачи.

А тези, които работят рядко? Не всеки би си го позволил. Съгласен ли си с мен?

Наистина има го и този момент, тъй като техниката е скъпа.

Интересува ли те мнението на хората и това какво мислят за теб? Например има хора, които винаги намират за какво да се хванат и не на всеки може да се угоди. Влияят ли ти? Пречат ли ти на работата?

Не, в никакъв случай.

Има ли разлика в заплащането от първите ти години и в сегашни времена, от страна на собствениците и бакшишите от хората?

Хонорарите се покачиха от 90-те години до сега. Не така стоят нещата с бакшишите обаче. В последните 3-4 години хората доста обедняха и парите за поздрав са рядкост. Ако се предлага добро качество от страна на диджея със сигурност може да покачи хонорара си значително. Не всеки собственик е склонен да дава висок хонорар.

Кое е любимото ти място? Къде в Самоков или Боровец би работил винаги?

В Самоков никъде, няма къде тук.  Нямаме развита клубна среда, поради факта, че градът е чалгарски. Предпочитам да работя в някой хаус клуб и може би вече се ориентирам към хаус музиката. На този етап все още като идея, ще видим. За Боровец не желая да правя реклама, но бих работил в „After Eleven“.  Много добър клуб е, ако работя там бих се задържал. Харесва ми.

Кой според теб е най-актуалният стил музика в момента?

Мисля че хаус музиката. Организират се масови фестивали, канят се много известни диджеи. Ако направим обиколка по морските клубове ще чуем предимно хаус музика.

Има ли голяма конкуренция в региона и лоялна ли е тя?

Конкуренцията не ме притеснява. Ще се радвам всичките колеги да работим както трябва за добри хонорари. Когато има конкуренция, има и качество. Не ме плаши ни най-малко. Като цяло конкуренцията не е лоялна.

И в края на разговора ни, какво би искал да кажеш чрез нас на своите колеги и почитатели?

Уважавам всички колеги, въпреки че някои подливат вода, но все пак сме колеги.  За аудиторията какво да кажа? Някои хора ме харесват, други – не. Ще се радвам да имам все повече фенове.